Кевин и Доминик Джил решават да станат приемни родители на деца в нужда, които чакат да бъдат осиновени. Когато в живота им се появява дете на име Андрю, те разбират, че то ще остане за кратък период от време. Но всички в къщата се привързват към Андрю и след 2 години той официално става син на семейство Джил.
Двойката работи в системата за деца без родителска грижа и решават да станат приемни родители, след като виждат, че има голяма нужда от това.
През 2018 г. Кевин и Доминик получават обаждане да се грижат за Андрю, който тогава е само на 10 години и вече е бил в 2 детски заведения. Това бил неговият двадесет и шести приемен дом. Те имали предишен опит в отглеждането на деца, а Андрю бил третото им дете.
Доминик си спомня първоначалното преживяване като „грубо“, но семейството не искало да се откаже от него, независимо от всичко.
Андрю трябвало да бъде осиновен два пъти, но и двата опита се провалили.
Семейство Джил искали да направят всичко по силите си, за да помогнат на семейството, което би решило да осинови Андрю въпреки всички предизвикателства, защото знаели колко силно той иска да има семейство. Това семейство обаче решило, че Андрю не е подходящ за тях и агенцията го изпратила обратно при Джил.
Кевин и Доминик се тревожели за Андрю, тъй като знаели, че тази ситуация може да го засегне, че той ще стане по-негодуващ и ще прояви лошо поведение. Но всъщност той бил много щастлив да се върне при тях.
По това време двойката има един син, който бил близо до Андрю по възраст.
След 3 месеца и родителите, и Андрю са уведомени, че агенцията започва активно да търси други хора, които биха искали да го осиновят. През този период Доминик забелязва колко добре се разбира Андрю със сина й Джок и било очевидно, че си липсват, когато са разделени.
Доминик казала на съпруга си, че не иска да пусне Андрю отново, че сърцето й казва, че правилното решение ще бъде да го осиновят. Единственото й притеснение било, че Андрю не изразил изрично желанието си да остане със семейството завинаги, тъй като той се опитвал да отблъсне всички.
Двойката решава да съобщи на Андрю за осиновяването му чрез жест.
Доминик искала всички да попитат Андрю дали иска да бъде част от семейството, от уважение към него. Тя казва, че тъй като той е видял много лица в живота си, някои от които се оказали само временни, искала да му покаже, че това семейство няма да се откаже от него.
Извели го на разходка в парка и той бил изненадан да разбере, че семейството, с което агенцията е разговаряла през цялото време, е семейство Джил. Оттогава Андрю придобива любящо семейство, а най-добрият му приятел Джок става негов брат.
Андрю и Джок все още се разбират добре.
Изминават 4 години, откакто Андрю влиза в живота на семейство Джил и 2 години, откакто той става техен син. И Андрю, и Джок вече са тийнейджъри, които имат свои собствени интереси, но играят игри заедно и стаите им са една до друга. Може да имат някои различия, но по думите на майка им, те все още са „най-добрите приятели, които винаги са били“.
Сега семейството на Джил се състои от 6 души: родителите Кевин и Доминик и децата Джок, Андрю, Кинеди и Кей Джей.
Семейството е изправено пред много социални предизвикателства, но не биха заменили този начин на живот за нищо.
Когато семейството е навън, хората или предполагат, че Андрю не е с тях, или се опитват да предизвикат разговор за това как точно той може да бъде тяхно дете. В училище Джок и Андрю също преживяват ситуации, когато децата не вярват, че са семейство, и Андрю трябва да им показва снимки.
Семейството казва, че всичките им деца са равни и се третират с уважение и достойнство – никой не е по-малко специален за тях. Те притежават 4 бизнеса и докато се стремят да популяризират черни бизнеси, също така искат тяхното бяло дете да има същите възможности като другите им деца, така че те са отворени да подкрепят всички бизнеси. Семейството е ангажирани с приобщаването и карането на всички да се чувстват обичани.
Знаете ли други истории, които ви напомнят, че любовта идва във всички форми и размери?
