М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Алис е изоставяна твърде много пъти, така че когато среща Артър, тя няма много надежди. Въпреки това той е красив, богат и безумно романтичен. Всичко изглежда перфектно, докато той не се появява в къщата й, облечен в… униформа на разносвач на пица.
— Уф! Този телефон не работи! — Алис се оплака, искаше да хвърли новия си iPhone на цимента в краката си, но не го направи. Тя беше заседнала на празен път със спукана гума и нямаше начин да се обади на пътна помощ. — Какво ще правя?
Тя отвори багажника си и започна да подрежда инструментите.
— Е, аз съм силна, успешна независима жена. Мога да се справя сама. Нямам нужда от мъж. Нали? — каза си тя, докато се опитваше да свали резервната гума от багажника. Беше твърде тежко за нея, но тя продължи. Тя се опита да я вдигне с всички сили, но тя едва помръдна. Тя нямаше представа колко тежки са тези неща.
След 15 минути трябваше да се откаже. Челото й беше потно и не можеше да вкара въздух в дробовете си достатъчно бързо. Тогава тя се сети за първия си съпруг Кайл и въздъхна тежко. Винаги беше сръчен с подобни неща.
Той идваше от богато семейство, но все пак обичаше да върши работа около къщата, градината и колите. Караше го да се „почувства като мъж“. Въпреки това, когато първият фризьорски салон на Алис фалира, той се разведе с нея, въпреки че имаха едногодишен син на име Леви.
— Не мога да понеса унижението да бъда с жена, която няма собствена кариера. — каза й жестоко той и си тръгна. Той също така се отказа от родителските си задължения и започна да плаща само определена от съда издръжка.
Вторият й съпруг, Илън, изобщо не беше удобен. Той беше професор в местен колеж и мразеше да си цапа ръцете. Той обаче беше мил с нея и Леви, така че Алис беше щастлива. Двамата имаха момиче, Амаранта, когато Леви беше на 5. Но година по-късно Алис откри, че той има връзка със студентка и когато се изправи срещу него, той също реши да напусне.
Така Алис се оказа два пъти разведена с две деца и загуби всякаква вяра в истинската любов. Тя се хвърли в бизнеса и процъфтяваше въпреки предишния си провал. Само за няколко години тя успя да отвори пет фризьорски салона и да стане доста богата жена.
Гордееше се с постиженията си и децата й бяха изключително добре възпитани, така че трябва да се е справяла добре като майка. Всяка вечер обаче трябваше да си напомня, че няма нужда от мъж.
Успехът й дойде, когато не излизаше с никого. За съжаление, тя жадуваше да бъде обичана. Любов като всички онези дами във всички известни филми. „Защо това да не съм аз? Знам, че не е реалистично, но искам мъж, който ще танцува с мен под дъжда.“, понякога си мислеше Алис, когато завършваше поредния романтичен филм.
Уви, това нямаше да се случи. Тя трябваше да се справя с нещата сама. В този момент тя беше в истинска каша. Детегледачката я чакаше да се прибере и тя искаше да прекара време с децата си тази вечер.
Грабна телефона си, намръщена, и го разклати, сякаш това щеше да направи нещо. Тя обаче видя чифт фарове и бързо се обърна. Махна с ръце, но колата вече беше паркирана зад нея. Излезе красив мъж. Той беше по дънки и тениска, но на нея не й пукаше.
— О, скъпи. Благодаря ви много, че спряхте. Телефонът ми не работи и просто не мога да извадя тази резервна гума оттук. Можете ли да ми помогнете? Или да видим дали телефонът ви позволява да се обадя? — помоли Алис задъхано мъжа.
— Не се притеснявайте, госпожо. Мога да го поправя. — каза той и извади резервната гума от багажника, сякаш не тежеше изобщо. Това накара Алис да се почувства като глупачка, но трябваше да признае, че някои мъже са по-силни. Тя се представи и научи името му: Артър.
Тя му подаваше инструменти, докато той работеше и свърши по-бързо, отколкото си мислеше.
— Много ти благодаря, Артър. Ти си ангел. — избухна Алис.
— Няма за какво, Алис. Никога не бих оставил жена в беда сама по средата на празен път. — отвърна той. Алис се развесели малко. Флиртуваше ли с нея?
Очите му и извивката на устата му й подсказаха, че е така, така че тя флиртува малко. Те се засмяха след няколко минути игриви закачки.
— Добре, трябва да се прибирам. Благодаря ти отново. — каза Алис и седна на шофьорската седалка.
— Чакай! — каза Артър, намеквайки, че иска да прекарва повече време с нея. — Не бива да караш дълго с резервна. Какво ще кажеш да дойдеш утре в този сервиз?
Подаде й визитна картичка. Беше близо до нейния салон, така че нямаше да е проблем.
— Те могат да проверят колата ти и за други неща. Една жена винаги трябва да се увери, че колата й е в перфектно състояние. — продължи Артър и Алис пое картата с благодарност.
— Благодаря. Ще отида там утре със сигурност — кимна тя и пъхна картата в средната конзола.
— И… ъъъ… мога ли да получа телефонния ти номер? — добави нервно Артър. — Радвах се да говоря с теб днес. Бих искал да те изведа на вечеря.
Алис не беше точно шокирана. Бяха флиртували малко. Но все пак беше приятна изненада да има толкова красив мъж, който да я покани на среща. Дори изглеждаше с няколко години по-млад от нея. Но той беше напълно непознат. Тя трябваше да каже не.
— Разбира се. — каза Алис и продиктува номера си, хвърляйки предпазливостта на вятъра и приемайки нов шанс за любов. Или поне малко другарство.
Тя потегли, махайки на услужливия мъж, и се надяваше скоро да го види.
На следващия ден Артър беше в автосервиза, когато тя пристигна.
— Влез. Мой приятел притежава мястото и мога да ти осигуря страхотна сделка. — каза той, усмихвайки се лъчезарно.
Алис се почувства като VIP, когато Артър разговаря с механиците и им каза да превърнат колата й в приоритет за деня. Вместо да чака той да я попита, тя реши да бъде смела и каза, че трябва да отидат на кафе. Артър изглеждаше изненадващо доволен и бързо се съгласи.
Разговорът им в кафенето близо до сервиза течеше свободно и Алис научи, че Артър работи в голяма ИТ компания. Беше забавен, интелигентен и остроумен. Усмивката му я накара да припадне, нещо, което не бе изпитвала от много време.
Той я покани да излязат, когато колата й беше готова, и тя беше твърде доволна да се съгласи. Същата вечер отидоха в луксозен ресторант. Алис винаги е искала да го посети, но получаването на резервация беше трудно. Освен това изглеждаше като място за двойки и тя не искаше да й се напомня за тъжния й любовен живот.
Срещата им обаче мина страхотно. Тя имаше пеперуди в стомаха, което не й попречи да се наслаждава на храната си, а Артър беше сбъдната мечта. Те продължиха да се срещат и през следващите няколко седмици посетиха почти всички луксозни ресторанти в града.
Разбира се, тя каза на децата си, че излиза с някого и накрая реши Артър да се срещне с тях. Той ги заведе в местна пицария за първата им среща и накара децата да се смеят като луди. Отначало Леви се колебаеше. В крайна сметка той беше свидетел на краха на втория й брак, така че беше трудно да приеме нов мъж.
Артър обаче го спечели с познанията си по бейзбол и анимационни филми. Скоро някои от техните срещи включваха и децата. Те отидоха в зоологическата градина, аквариум, арени за скокове и дори пътуване до Дисниленд.
Но Алис трябваше да признае, че най-добрите семейни излети, които имаха, бяха по-обикновени. Веднъж отидоха на къмпинг и риболов. Друг път Артър ги заведе във фермата на семейството си. Леви и Амаранта се забавляваха, опитвайки се да издоят крави и да нахранят прасетата. Беше толкова забавно.
Освен това семейството на Артър беше толкова прекрасно. Фермата им беше малка и скромна, но те бяха гостоприемни. Алис можеше да каже, че е израснал в страхотна среда и е направил нещо от себе си точно като нея. Този ден тя беше сигурна, въпреки че се срещаха само от месец, той беше мъжът на нейните мечти.
Няколко дни по-късно те споделиха чувствата си един към друг на върха на балон с горещ въздух. Имаше дори фойерверки, докато бяха във въздуха. Артър я гледаше така, сякаш нямаше никой друг в света, освен когато Леви или Амаранта имаха въпрос или нещо да кажат. Тогава той отговаряше търпеливо и спокойно, сякаш и той ги обичаше.
Беше перфектно… докато една вечер, когато Артър каза, че трябва да работи, Алис поръча пица.
***
— Това е $32,99, нали? — каза Алис, когато отвори вратата и преброи банкнотите в ръката си. Целият свят спря, когато тя вдигна очи и видя Артър в униформа на разносвач на пица. Изражението му показваше огорчение и тя нямаше представа какво да прави.
— Артър? Какво правиш тук?
— Здравей, Алис… аз… имам нещо да ти кажа. — започна той и се прокашля. Тогава разкри истината. Той не беше успешен служител в ИТ компания. Работеше за пицария, доставяше и помагаше, когато беше възможно. Не беше приятел със собственика на сервиза. Той работеше там на непълен работен ден и колегите му помагаха да изглежда готин пред нея.
Също така не беше завел децата в Дисниленд със собствените си пари. Спечели няколко билета, спестяваше, доколкото можеше, за всичките им срещи и беше увеличил лимита на кредитната си карта. Един от приятелите му работеше в ресторанта, където беше първата им среща. Така влязоха въпреки дългия списък с чакащи за резервации. Цялата истина обаче дойде по-късно.
— Аз… доставих пица тук преди малко повече от месец. Носех каската си и просто… влюбих се от пръв поглед. Но ти носеше луксозни дрехи и живееше тук. Аз не бих имал шанс, докато не те видях закъсала на пътя, и трябваше да ти помогна. — завърши Артър, свивайки рамене и гледайки обувките си. — Просто исках шанс с теб.
Устата на Алис беше отворена от шок. Тя нямаше думи. Означаваше ли това, че целият им месец на мечтани срещи беше лъжа?
— Не… разбирам. — промърмори тя объркана.
— Моля те. Знаех, че трябва да ти кажа истината, когато каза, че ме обичаш. Не можех да продължа да лъжа. Но аз наистина те обичам и се надявам, че можеш да ми дадеш шанс. Ще направя всичко, за да компенсирам за това, че излъгах. Истината е, че не знам какво искам да правя с живота си. Търсих и работех на случайни места, докато се опитвах да го разбера. Но ти си единственото нещо, в което съм сигурен. — продължи той. — Умолявам те за втори шанс.
— Ето! — каза накрая Алис, бутна банкнотите в ръката на Артър и взе пицата. — Тръгвай си. Не ми се обаждай. Тръгвай си.
— Алис, моля те… — започна той, но тя затвори вратата пред лицето му и се опита да се овладее. Децата й се радваха на пицата и ядоха с удоволствие. Алис се сдържаше през цялото време, докато не си легнаха. Тя прекара нощта, плачейки тихо във възглавницата си.
Нейният мечтан любовник беше лъжа. Беше свършило. Не беше истинско. Никога повече нямаше да намери някого и тази мисъл беше… смазваща душата.
***
Мина седмица и Алис се опита да се удави в работата и децата си, за да не мисли за Артър. Децата й обаче решиха да се включат.
— Мамо, кога ще излизаме с Артър? Искам да се върна във фермата. — каза Амаранта.
5-годишното дете нямаше представа как думите й унищожиха Алис, защото посещението във фермата с Артър беше толкова прекрасен спомен.
— Да, той ми каза, че ще ме заведе на мач скоро. Къде е той, мамо? — Леви се присъедини и Алис не можеше да отлага повече.
Тя настани децата и им каза, че Артър няма да се върне отново, защото са се разделили. Това не беше достатъчно за децата. Те искаха да знаят защо.
— Мамо, ти си толкова щастлива с него. Защо да се разделяте? — попита Амаранта с хленчещ тон.
— Артър… не е този, който ми каза, че е. — отговори Алис, нещастна и уморена.
— Какъв е той? — учуди се Леви объркан.
— Излъга за работата си. Каза ми, че работи във фирма, но разнася пица. — обясни тя, като беше напълно откровена с тях.
— И какво от това? — Амаранта каза така небрежно.
— Не трябваше да лъже. — продължи Алис.
— Но той ти каза истината по-късно, нали? Освен това не се ли извини? — добави Леви.
— Да, но това беше голяма лъжа. Той… похарчил е пари, които няма за нас, и не е успешен професионалист, както ми каза. — каза тя, но изведнъж думите й прозвучаха странно, сякаш това беше достатъчна причина да се раздели с някого, когото обича.
— И какво от това? — повтори Амаранта, което накара Алис да се разсмее безчувствено.
— Мамо, не ни интересува дали той има пари или не. Той беше до нас. Риболовът беше забавен и фермата беше забавна. Той ме слуша и е мил със сестра ми… и ти беше щастлива с него .. не е ли всичко, което има значение? — каза Леви по-зряло, отколкото Алис някога си е представяла.
— Хората не бива да се лъжат така един друг, скъпи. — каза му Алис, учудвайки се колко възрастен изглежда.
— Да, но той съжалява, нали? Правим грешки и се извиняваме, след което всичко е наред. Липсва ни, мамо. Не ти ли липсва? — добави 10-тгодишният й син и Алис беше принудена да се замисли. Леви не грешеше. Да, лъжата беше огромна и имаше чувството, че всичко останало също е лъжа. Но наистина ли беше?
Начинът, по който се отнасяше с децата й, начинът, по който се увери, че колата й е в добро състояние, начинът, по който я гледаше… всичко, което направи за тях през този един месец. Алис не знаеше дали някога ще намери нещо подобно отново.
Тя го обичаше истински и може би миналото й с мъже замъгляваше сегашната й преценка. Би ли било погрешно да му прости? Този път?
Алис приключи разговора с децата и всички си легнаха. Но отново не можа да заспи. Тази нощ тя мисли дълго и упорито.
На следващата вечер тя се обади за пица и изрично помоли Артър за доставката.
— Обещаваш ли никога повече да не лъжеш за нищо? — попита Алис, щом отвори вратата. Тя му предложи всичко в замяна на честност и Артър го знаеше.
— Да. — въздъхна той и те се прегърнаха и заплакаха заедно.
— Влизай. — каза Алис и децата скочиха да поздравят Артър, който се превърна в постоянна част от живота им.
Последно обновена на 31 октомври 2023, 07:33 от Иван Петров