Гуен е бременна в осмия месец, когато съпругът й Ричард решава да я напусне заради друга жена и да вземе почти всичко, което може, от къщата им. Единственият човек, който знае за това, е нейната съседка Стефани и тя прави нещо, което Гуен никога не е очаквала.
— Ричард, не можеш да направиш това! Ние сме женени. Дадохме обети. Ами нашето дете? — изплака Гуен на съпруга си Ричард, който стягаше багажа си, след като й съобщи най-ужасната новина.
— Вече не ми пука! Влюбен съм в Амелия. Ние сме създадени един за друг. Ти и аз, честно казано, това беше огромна грешка. Никога не трябваше да се женя за теб. Трябваше да избера Амелия от началото! — изплю той в отговор и продължи да събира багажа си.
— От началото?
— Да! Вече имах чувства към нея, когато се оженихме. Трябваше да направя правилния избор още тогава! — добави той.
— Ричард! Ние сме женени от две години! Искаш да ми кажеш, че имаш връзка с нея от преди да се оженим? Ти си този, който искаше да опитаме за бебе! Защо тогава не се разведе с мен по-рано? Това е лудост! — попита Гуен, размахвайки ръце, докато гледаше как Ричард затваря чантата си и я взима.
— Не знам. Не знам. Вече не ми пука! Това не ми се получава. Не мога да бъда баща или твой съпруг. Не те искам повече. Това е! А сега ме пусни! — каза той, спирайки точно пред нея, защото тя блокираше вратата.
— Не! Какво ще каже майка ти или останалата част от семейството ти? Как ще се почувстват за това? — попита Гуен, слагайки ръка на вратата, за да му попречи да излезе.
— Майка ми и всички в семейството ми вече знаят. Обадих им се снощи. — разкри Ричард, свивайки рамене. — Очевидно те са на моя страна, така че дори не се опитвай да се свържеш с тях, въпреки че подозирам, че вече са те блокирали. Както и да е, мръдни, преди да съм те накарал да мръднеш.
По някакъв начин тези думи оказаха най-голямо въздействие върху Гуен. Тя произлизаше от малко семейство в Юта и когато родителите й починаха преди години, се премести в Ню Йорк, където срещна Ричард. Семейството му беше станало нейно собствено. Тя много обичаше свекърва си и всички останали в семейството му.
— Те знаят за това? — въздъхна тя, думите я задавиха.
— Да! За бога, мръдни! — каза Ричард и Гуен най-накрая се подчини. Тя все още беше замаяна от цялото разкритие. В един миг тя не само загуби съпруга си, но и цялото семейство, с което беше свикнала в продължение на години. Бяха толкова мили и искрени към нея, но сигурно не се чувстваха по същия начин сега, когато знаеха за новата връзка на Ричард.
Когато отчаянието я обзе, Гуен хвана тежкия си бременен корем и се свлече на пода. В далечината входната врата се затръшна шумно и тя трепна на пода, ридаейки още по-силно.
Някой трябва да я е чул да плаче, защото внезапно чифт ръце се опитаха да я издърпат нагоре. Бяха изминали няколко часа, откакто Ричард си тръгна.
— Гуен, хайде, скъпа. Да те вдигнем от пода — мило каза гласът на нейната съседка Стефани. Тя се изправи и се втренчи право в своята добра приятелка, която живееше в съседство. Сигурно е решила да влезе, без да чука.
— Какво се случи, Гуен? — попита тя с видима загриженост по лицето й.
— Ричард го няма. — изтърси Гуен, думите й бяха все още емоционални, но изглеждаше, че няма повече сълзи за проливане.
— Добре. Идваш в къщата ми с мен. Да тръгваме. — каза веднага Стефани и въпреки че Гуен се опита да откаже предложението й, приятелката й не прие “не” за отговор.
Същата вечер тя каза на Стефани всичко, което Ричард беше казал, особено най-болезнената част за това, че семейството му застава на негова страна.
— Просто не мога да повярвам, че биха направили нещо подобно. Но Ричард винаги е бил мамино момче, според мен. Типично за майките е да прикриват поведението на лошото си дете. — каза Стефани.
— Но те бяха толкова мили с мен. — контрира Гуен, поклащайки глава.
— Е, това вече свърши, скъпа. Мразя да бъда откровена, но ти си на път да имаш бебе и сега си сама. Време е да направиш план и аз ще ти помогна. Кълна се. Не си сама. — увери я Стефани, държейки я за ръка. Тази нощ Гуен спа в спалнята й за гости.
Никога не са предполагали какво ще се случи на следващия ден. Стефани придружи Гуен обратно до дома й и се канеха да се погрижат за закупуването на някакви неща от първа необходимост за бебето. Очевидно Гуен и Ричард все още не бяха купили нищо, защото очакваха семейството му да им направи бебешко парти. Очевидно това вече нямаше да се случи.
Но когато стигнаха до къщата й, видяха, че е празна. Мебелите й бяха изчезнали, както и повечето кухненски уреди. Гуен се втурна към спалните им и всичко, което беше останало, беше леглото им, където намери бележка от Ричард, обясняваща, че е купил всичко, така че има право да ги вземе.
— Шегуваш ли се? — Гуен въздъхна при бележката и Стефани я грабна от ръцете й.
— О, боже мой — изрече тя, поклащайки глава. Тя разкъса бележката на малки парчета и ги хвърли на земята. — Не се тревожи, Гуен. Не се тревожи. Тук съм за теб.
— Как би могъл? – попита покрусената бременна жена, но приятелката й нямаше честен отговор за нея. Тя просто мислеше, че Ричард е изметта на Земята.
Стефани все пак заведе Гуен на пазар, но освен хранителни стоки, те отидоха и до магазин за електроуреди. Ричард беше оставил Гуен с кухненска печка и хладилник. Най-после Стефани тайно й осигури креватче за бебето.
— Стеф, това е твърде много. Детските креватчета са толкова скъпи. Трябва да проверя финансите си. Не мисля, че мога да ти върна парите за това. — протестира Гуен, когато креватчето беше доставено, но Стефани настоя.
Гуен беше толкова благодарна за щедростта на Стефани, но нямаше представа как ще премине през това, след като беше захвърлена и оставена в беда от съпруга си. Вероятно щеше да трябва да наеме скъп адвокат за развода.
Една от по-възрастните им съседки, г-жа Хансън, дойде на следващия ден. Тя имаше много стари бебешки дрехи, които предложи на Гуен.
— Благодаря ви, г-жо Хансън. Това е огромна помощ! — каза Гуен, смаяна, тъй като нямаше представа откъде са разбрали какво се е случило.
— Не се тревожи, скъпа. Ще се справиш с това. Не си първата жена, избрала грешния мъж. Ти и бебето ти не сте сами! — заяви яростно по-възрастната дама. И тя казваше истината, защото този ден се отбиха още съседи.
Предлагаха й мебели втора употреба, още неща за бебето и накрая г-н Щайнбърг й предложи визитката на своя племенник, бракоразводен адвокат.
— Той ще работи безвъзмездно за теб, мило момиче. И ако има още нещо, от което се нуждаеш, ми кажи. — успокои я по-възрастният мъж и Гуен не можеше да повярва на тяхната щедрост.
Последната съседка, г-жа Питс, донесе няколко кутии с храна, така че Гуен не трябваше да се тревожи за готвене известно време.
— Стефани ни разказа за случилото се и ако някога си гладна или просто искаш да поговорим, можеш да се свържеш с мен. Отгледах децата си сама и знам, че ще бъде трудно. Но ще се справиш. — обясни тя.
Гуен най-накрая разбра кой е казал на съседите за нейната ситуация. Тя беше благодарна на Стефани и когато синът й се роди, го нарече Стефан в нейна чест.
Какво можем да научим от тази история?
- Внимавайте за съседите си. Дори и да не ги познавате добре, винаги трябва да внимавате за тях и тяхното благополучие. Всеки има нужда от човешка доброта, а Стефани беше един от най-добрите съседи.
- Бракът и родителството са сериозни ангажименти, които не трябва да се приемат с лека ръка. Ричард наруши всичките си клетви и обещания към Гуен и това е едно от най-лошите неща, които някой може да причини на някой друг.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
