След като продаде собствената си къща, Ема се премести в дома на дъщеря си, за да помогне на децата си да развият бизнеса си. Въпреки това, след като чуяа ужасен разговор между тях, тя напуска и заживява при съседката си Нора. Тогава тя променя завещанието си, надявайки се да шокира децата си.
— Едуард, твой ред е. Това не е справедливо! Бракът ми страда! — Сара шепнеше на брат си по телефона. Това, което тя не знаеше, беше, че майка й, Ема Пърски, подслушваше не много далеч. За съжаление Ема не успя да чуе отговора на сина си, въпреки че беше ясно, че той не е доволен от разговора.
— Моля те, Едуард! В един момент трябва да я вземеш. Разбрахме се! — Дъщерята на Ема продължи да умолява Едуард. Сега Ема разбра какво се случва: Сара искаше тя да се премести в дома на Едуард, но очевидно той не беше съгласен.
Почти година по-рано Сара и Едуард дойдоха при нея с молба за пари, защото искат да разширят бизнеса си. Сара имаше магазин в Etsy с прилични последователи, но нямаше пари да купи още оборудване, за да го разшири. Междувременно синът й управляваше градинарски бизнес и се нуждаеше от вливане на пари, за да продължи да работи.
Ема предложи да тегли заеми, но децата й не искаха да бъдат обременени с повече дългове. И двамата бяха собственици на жилища с ипотеки и спестяваха за колежа на собствените си деца. Идеята им беше да продадат къщата на Ема и тя да се премести при тях.
Отначало Ема се колебаеше. Тя не искаше да се откаже от дома, за който тя и покойният й съпруг са работили толкова усилено. Там беше отгледала и децата си. Пазеше много спомени от цял живот. Но най-накрая я убедиха и Ема се премести при Сара и нейното семейство.
За съжаление проблемите им започнаха веднага. Сара каза на майка си да продаде повечето от нещата си, защото къщата й вече е обзаведена. Взеха й леглото и няколко предмета от спалнята, но това беше всичко. Останалите отидоха в склада, докато не ги продадоха всички в eBay. Ема не видя нито стотинка от тези продажби.
За щастие тя имаше спестовна сметка със значителна сума пари. Децата й не знаеха точно колко има и все още не бяха споменали да използват тези пари за каквото и да било.
Ема имаше проблеми да живее с дъщеря си. Нейните внуци бяха невероятни, но шумни, а съпругът на Сара беше труден характер. И сега чу, че Сара също е уморена от съжителството, като нея. Освен това синът й очевидно също не я искаше, въз основа на този телефонен разговор.
Това беше сърцераздирателно. Затова казват, че майчинството е неблагодарна работа, помисли си тя и се върна в малката си стая в дома на Сара. Тя грабна чантата си и се върна в хола.
— Къде отиваш? — попита Сара, изправяйки се от дивана. Очевидно току-що беше затворила телефона.
— Излизам за малко. — отговори Ема с фалшива усмивка, която не достигаше до очите й. Но Сара не забеляза и просто беше щастлива, че ще я остави за известно време.
За щастие Ема запази и колата си, така че започна да шофира безцелно из малкото им градче Декора, Айова. Първоначално в съзнанието й нямаше дестинация, но изведнъж се озова пред старата си къща. Отвън имаше камион за разрушаване и строителните работници вече бяха съборили масивна част от къщата.
Тя паркира колата си от другата страна на улицата и започна да ридае, докато гледаше как топката за разрушаване разкъсва друга голяма част от къщата й. Нямаше да е толкова сърцераздирателно, ако току-що не беше открила, че децата й са чудовища. Но сега тя просто покри лицето си с ръце и захлипа неудържимо.
Ема плака няколко минути, докато почукване на прозореца на колата й не я стресна.
— Ема! Добре ли си? — Нейната съседка, Нора, попита с ярка усмивка, докато не забеляза сълзите по лицето на приятелката си.
Ема трябваше да свали прозореца си и да диша дълбоко, преди да успее да отговори.
— Здравей, Нора. Как си? — попита тя, опитвайки се да звучи безгрижно.
— Добре ли си, Ема? Защо плачеш? За къщата ли? — Нора зададе поредица от въпроси, на които Ема не знаеше как да отговори.
— О, да. Просто съм емоционална. Не знаех, че ще я съборят по този начин. — отвърна Ема, поглеждайки към къщата за секунда.
— Да, чух, че новите собственици наистина искат това да е модерна къща, със „зелени неща“. — използва Нора въздушни цитати, докато обясняваше. — Нямам представа какво означава това.
Нора беше около 10 години по-млада от Ема, но тя беше страхотен приятел с нея от дълго време. Тя отгледа сина си Том като самотна майка, а той сега беше в колеж и често идваше да я посещава.
Ема се откъсна от мислите си и погледна милите очи на Нора.
— Е, трябва да тръгвам сега. Не искам да виждам нищо друго. — каза тя. Но Нора я спря и я покани да влезе за кафе и бисквитки. Ема не искаше да се съгласи, но това беше най-доброто предложение, което беше получавала през целия ден.
Нора знаеше, че нещо става. Тя ръгаше и побутваше, докато Ема не призна за разговора, който бе чула по-рано между Сара и Едуард.
— Това е ужасно. Дори не мога да си представя, особено след огромната жертва, която направи за тях. — коментира Нора, отпивайки от чая си и свъсвайки вежди.
— Да, не знам какво да правя сега. Как мога да се върна там, като знам, че не съм желана? — попита Ема приятелката си. — Дори не става въпрос за парите. Не ме интересува това. Но тази къща. Отгледах ги в тази къща. Съхранява… е, съхраняваше последните спомени за баща им. Просто не мога да повярвам, че ги интересуват само парите. Аз съм лоша майка.
— Не! Не можеш да се обвиняваш за това. Някои хора са просто такива. Парите те заслепяват. Ти и съпругът ти бяхте най-добрите родители, които съм виждала. Ти ме вдъхновяваше често и ми помагаше, когато имах нужда от нещо с Том. Синът ми винаги е говорел колко страхотно сте се отнасяли с него, когато сте го гледали като бебе. — настоя Нора, поставяйки ръка върху тази на Ема за удобство.
— Толкова е мило да го чуя. Том беше сладко момче и гледаше толкова много Едуард. Бяха много по-прости времена. — коментира Ема и въздъхна. — Както и да е… Все още нямам представа какво да правя.
— Какво ще кажеш за това? Можеш да останеш с мен. Къщата ми е голяма. Вече я изплатих напълно. Имам достатъчно място и, честно казано, съм толкова самотна, откакто Том се изнесе. — предложи Нора, усмихвайки се искрено на Ема, която отвърна на усмивката й.
Беше доста мило предложение и след няколко мига колебание Ема се съгласи. Тя говореше за преместване на нещата си от къщата на Сара, но Нора й каза, че не е необходимо. Имаше всичко, от което се нуждаеше.
— И може би дъщеря ти скоро ще разбере грешката си! — изчурулика приятелката й.
За съжаление Нора грешеше. Ема остана в къщата й една седмица и все още не беше получила обаждане от нито едно от децата си. Трябваше сама да се обади на Сара, за да й каже, че няма да се връща у дома. Сара изглеждаше изненадана от решението на майка си, но Ема чу облекчението в гласа на дъщеря си.
Ема обсъди плащанията и наема с Нора и те станаха официални съквартирантки в обозримо бъдеще. Том се прибра петък вечер, за да вечеря и беше изненадан да види Ема там, приготвяща вечеря за тях, и се зарадва, когато те й казаха за новите си условия на живот.
След вечеря, когато Нора отиде до тоалетната, Том каза нещо, което шокира Ема.
— Знам, че мислиш, че майка ми ти прави услуга, но г-жо Пърски, но ти ми правиш услуга. Благодаря ти. Толкова се притеснявах, че е сама, а ти реши този проблем. Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ми се обадиш, става ли? — каза младият мъж. Ема се усмихна на момчето и почти се разплака.
След като пожелаха на Том успех на изпитите, двете жени се сбогуваха с него. Месеци наред те се радваха да бъдат заедно и Том се връщаше веднъж седмично за вечеря и разговор. Освен това им носеше цветя и им помагаше да поправят всичко счупено в къщата.
От друга страна, нито едно от децата на Ема не я посещаваше и след година живот с Нора тя взе важно решение. Всички пари, които й бяха останали, щяха да отидат при Том. Адвокатът й предложи да остави нещо на децата си, за да не могат да оспорят завещанието. Затова Ема реши да остави на Сара леглото, което беше останало в дома й, а Едуард щеше да получи стария й скрин.
Ема се усмихна, когато приключи с всички документи в офиса на своя адвокат. Единственият недостатък беше, че никога нямаше да може да видя техните „шокирани Пикачу“ лица, помисли си тя с хумор, докато се връщаше към къщата на Нора. Том се прибираше тази вечер, за да представи новата си приятелка и Ема не искаше да пропусне това.
