Жена, която скърби за изчезналия си годеник, е стресната, когато чува мъжки глас, който я моли да се омъжи за него. Тя се обръща в отговор на гласа и гледката на мистериозния мъж изпраща тръпки по гърба й.
Когато Саймън обяви, че иска да посвети живота си на страната и да стане войник, Бети не беше щастлива от това. Те едва наскоро бяха започнали да се срещат и тя се страхуваше да не го загуби. Въпреки това, поради упоритостта на Саймън, тя беше принудена да се предаде и да го пусне.
За да компенсира отсъствието си, Саймън изпращаше редовно писма на Бети, за да се увери, че тя не се чувства самотна, като често пишеше колко много му липсва.
Една сутрин Бети се събуди от звънене на вратата, мислейки, че е пристигнало друго писмо. Когато обаче отвори вратата, тя не можа да спре да плаче. Саймън стоеше на прага й.
Оказа се, че е подал молба за отпуск, за да прекара известно време с нея, преди да бъде изпратен на специална мисия три месеца по-късно. Първоначално той не информира Бети за мисията, тъй като знаеше, че тя ще бъде с разбито сърце, ако разбере, че той скоро ще си тръгне.
Но той получи обаждането по-рано от очакваното и си тръгна внезапно, без да уведоми Бети. Предпочете да не й казва, тъй като знаеше, че тя ще се разстрои и може би няма да го остави да замине. Затова й остави писмо, обясняващо всичко.
Когато Бети намери писмото на нощното си шкафче, когато се събуди и не го видя у дома, тя беше обляна в сълзи. “Защо трябваше да тръгнеш толкова скоро? Липсваш ми толкова много! Моля те, върни се скоро!” извика тя.
Няколко дни след това Бети внезапно почувства гадене и си направи тест за бременност, за да се увери, че е бременна. Тъй като Саймън не можеше да бъде открит на телефона си много често от съображения за сигурност, тя му написа писмо, за да разкрие щастливата новина.
Саймън й отговори и обеща, че скоро ще се прибере, за да се ожени за нея. Няколко месеца по-късно обаче тя получи съобщение от военните, че частта на Саймън е била нападната и че някои от тях, включително Саймън, са изчезнали.
Бети стисна корема си, докато поглъщаше новината.
— Това не може да е вярно… Саймън ще се върне, знам… — увери се тя и очите й се насълзиха. Беше сигурна, че Саймън все още е жив и здрав. Той ще се върне за нея и ще се оженят и ще създадат семейство, помисли си тя.
Но когато изминаха месеци без нито дума за изчезналите войници, те бяха обявени за мъртви. Това беше съкрушителен удар за всички семейства, които очакваха завръщането на своите синове, бащи и съпрузи, но всички те трябваше да се изправят пред съдбата си.
Всички, включително майката на Саймън, призоваха Бети също да го приеме и да продължи напред, но въпреки че често ходеше на гробището, където беше посветен паметник на войниците, които никога не се завърнаха, тя остана с надежда за завръщането на Саймън.
— Не съм загубила надежда, Саймън. — казваше тя, сякаш той беше още жив. — Знам, че си там. Знам го…
Един ден Бети отново посети мемориала и започна да си говори несъзнателно. Тя вече не можеше да държи всичко в себе си, така че пусна всичко навън.
— Бременна съм в 8-ия месец, Саймън, и очакваме момиченце. — каза тя тихо. — Все още ли не се връщаш? Просто така ли ще ни оставиш? Ако е така, имай смелостта да дойдеш при мен и да ми кажеш! Трябва да се върнеш, не разбираш ли?! — изкрещя тя, сякаш той щеше да я чуе, после започна да ридае като дете.
— Аз… имам нужда от теб, Саймън. И бебето, и аз имаме нужда от теб… Защо не разбираш? — продължи тя, галейки корема си.
Внезапно тя беше прекъсната от тежък мъжки глас отзад.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита той. — Обещавам, че винаги ще те правя щастлива.
Бети избърса очите си, докато се обръщаше. Мислеше, че си въобразява, но когато видя мъжа, който иска ръката й, отказа да повярва на очите си. Тя никога нямаше да пропусне да го познае.
— Това сън ли е? — възкликна тя и скочи на крака. — Саймън! Липсваше ми, Саймън! Наистина ли си ти? Толкова много ми липсваше…знаех, че ще се върнеш! — извика тя, докато той я прегръщаше.
— Съжалявам, че се забавих толкова много, Бети, но ти обещах, че ще го направя и никога няма да наруша обещанието си… Прибрах се вкъщи и разбрах, че те няма, така че реших, че ще те намеря тук.
Саймън обясни, че е бил тежко ранен и е бил пленен като военнопленник. Той обаче успял да избяга и да се върне в родината си.
— Толкова много ми липсваше! — каза Бети и не можеше да спре да плаче. — Няма да те пускам никъде! Отсега нататък оставаш с мен! Разбираш ли?
Със сълзи на очи Саймън я прегърна още по-силно.
— Обещавам. Ще бъда до теб и дъщеря ни. Обещавам. Толкова се радвам да те видя отново…
Няколко седмици по-късно Бети роди красиво момиченце, което Саймън и Бети нарекоха Анджела. Да имат Анджела беше най-големият момент на радост за тях и няколко месеца по-късно Бети и Саймън най-накрая се ожениха.
