М. Димитрова
Младо момче без родители моли дядо си да участва в училищния фестивал. Всички са зашеметени, когато по-възрастният джентълмен взема наградата във всяко състезание.
Били Гроувър мразеше новото си училище и беше сигурен, че всички в новото му училище го мразеха. Да сменяш училището и дома си на 12, защото родителите ти бяха мъртви, беше ужасно.
На Били му липсваха майка му и баща му, липсваха му и приятелите му, и всички познати гледки и звуци на Ню Йорк. Дядо му правеше всичко възможно, но Били беше сигурен, че ще намрази Охайо завинаги.
— Били — каза неговата учителка. — Ти си нов, така че не знаеш за нашия Пролетен училищен фестивал. Имаме барбекю и всякакви състезания за деца и родители. Много е забавно и ще бъде добра възможност за теб да опознаеш всички по-добре!
— Не мисля така, госпожо — промърмори Били. — Не мисля, че ще мога да дойда…
Учителката се намръщи.
— Трябва, Били! — каза тя — Изпращам бележка до дома на родителите ти!
— Нямам родители — каза Били. — Само дядо ми…
Другите деца го гледаха и шепнеха помежду си и той се почувства като пълен аутсайдер. Той наведе глава, за да не видят, че се изчервява и че очите му са пълни със сълзи.
— Той плаче! – каза едно от другите деца и изкрещя насмешливо. — Ревливо бебе!
Били се прибра вкъщи с бележката от учителката, пробиваща дупка в раницата му. Той влезе с крак в кухнята и хвърли бележката на масата.
— Ето — каза той. — Някакъв куц фестивал, на който трябва да отидем!
— Пролетният училищен фестивал! — каза дядо му. — Бях забравил за това. Много е забавно! Голямо барбекю и състезания…
— Правилно! — каза Били. — Нямам родители, така че ще бъда още по-голям аутсайдер.
— Състезавах се, когато баща ти беше на твоята възраст — каза замислено дядо му. — Дори спечелих няколко пъти.
— Ти спечели? — попита развълнувано Били. — Ако можеше да спечелиш отново тази година… щях да получа голямо уважение!
— Били — протестира дядо му. — Тогава бях много по-млад. Не знам дали все още мога да го направя!
— Можеш, дядо! — възрази Били. — Знам, че можеш!
Дядото видя, че Били наистина е развълнуван от нещо за първи път, откакто се беше преместил в Охайо. Той взе решение. Щеше да се състезава и да даде всичко от себе си, за да спечели наградата „Родител на годината“.
За да спечели, обясни той на Били, ще трябва да участва в колкото се може повече състезания и да спечели три предизвикателства.
— Кои, дядо? — попита той.
Дядо му взе списъка и си тананикаше. „Да видим: печене на пай, кърпене на чорапи, връзване на мухи, надпревара с яйца…“
— …и стрелба с лък — завърши дядо му. — Би трябвало да мога да спечеля три от тях.
Били реши, че всичко звучи трудно. Знаеше, че съучениците му ще се смеят. Защо дядо му не можеше да бъде готин? Със свито сърце той тръгна за Пролетния училищен фестивал.
Били се сви, когато дядо му се включи в предизвикателствата за кърпене на чорапи и печене на пай, а красивата майка, която записваше имената, се изкикоти.
— Сигурен ли сте, сър? — попита тя, извивайки устни.
— Съвсем сигурен, млада госпожице! — каза весело дядо му и отиде на състезанието с яйца, връзването на мухи и стрелбата с лък. Хората гледаха дядото и се усмихваха. Били беше сигурен, че му се подиграват.
Усмивките избледняха, когато дядо му изпече вкусен пай с червени боровинки, ябълки и орехи с топинг меренг. Съдиите припадаха, а майките изглеждаха много кисели, когато възрастният мъж спечели.
Кърпенето на чорапи беше пореден триумф! Дядо му изпразни кошницата си с чорапи по-бързо от всички дами и кръпките му бяха перфектни.
— Как? – попита една от майките.
Дядото се ухили.
— Бях във флота, подводничар — обясни той. — Бяхме месеци под водата. Научих се да кърпя чорапите си и тези на всички останали!
Състезанието по връзване на мухи беше разходка в парка за дядо, който направи прекрасно, треперещо водно конче, което изглеждаше абсолютно истинско. Той участва в състезанието с яйца като професионалист и пресече финалната линия на сантиметри пред най-бързата майка.
Единственото останало предизвикателство беше това, за което Били сега беше нервен. Всички татковци, които участваха в състезанието по стрелба с лък бяха млади, едри и мускулести.
Щеше ли дядо с кльощавите си ръце дори да успее да опъне лъка?
Един от татковците се подсмихна.
— Сигурен ли си, че можеш да направиш това, старче? — попита той. — Внимавай с артрита си!
Но дядо беше страхотен. Той вдигна лък и го опъна. После опъна тетивата към брадичката си с едно силно движение и Били видя, че ръцете му са жилави. ТАНГ!
Стрелата изхвърча и Били чу ахване от зрителите. Стрелата на дядо му попадна в центъра на ябълката! В следващия час възрастният мъж избърса пода с всички татковци и спечели купата за стрелба с лък.
— С пет победи, победителят, печелещ наградата „Родител на годината“ е …г-н Гроувър! — каза директорът на училището. — Повечето от вас са твърде млади, за да си спомнят, но г-н Гроувър е петкратен шампион!
Били едва не избухна от гордост, когато дядо му получи наградата! Другите деца го гледаха с уважение.
— Хей, Били — каза един от тях. — Дядо ти научи ли те да връзваш мухи? Може би бихме могли да отидем на риболов…
— Да… Той е много готин. Мислиш ли, че ще ни научи да стреляме с лък? – попита друго момче.
— Сигурен съм! – каза Били с усмивка. — Елате утре след училище и ще го попитам!
— Това е „да“ — каза дядото на Били и нежно сложи ръка на рамото му. — Заповядайте, момчета, дори ще изпека ябълков пай за всички вас!
Какво можем да научим от тази история?
- Промяната е едно от най-трудните неща за приемане. Били беше нещастен, защото загуби родителите си и трябваше да се премести в Охайо с дядо си, но се научи да намира нови приятели.
- Не подценявайте способностите и мъдростта на възрастните хора. Били беше изумен да открие, че дядо му има много различни таланти и е много готин!
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
Последно обновена на 9 април 2023, 06:35 от Иван Петров
Бележка от автора: Тази история е базирана на реалните преживявания на нашите читатели. Вярваме, че споделянето на житейски опит прави света по-добро място, затова, моля, споделете научените от вас уроци, като използвате линка по-долу. Нашите професионални редактори ще анонимизират историята ви и ще я използват като вдъхновение за бъдещи разкази. Благодарим ви!
👉 Споделете вашата история