Един мъж е толкова зает с работа, че не посещава майка си 11 години. Когато най-накрая намира време да я види, той пристига в празна къща и чува мъжки гласове в мазето.
Робърт беше само на 3 години, когато баща му ги напусна. Майка му Шийла го отгледа сама и работи на две места, за да му осигури добро образование и щастливо детство.
Когато Робърт завърши гимназия, Шийла вложи всичките си спестявания в добър университет, където Робърт завърши бизнес проучвания. Години по-късно стана богат бизнесмен.
За съжаление на Шийла, след като създаде фирмата си, Робърт се премести в друг щат и рядко я посещаваше. В началото той я посещаваше почти всеки месец, но по-късно беше твърде зает, за да й отдели време.
Шийла не се чувстваше зле от това, тъй като се гордееше с успеха на сина си и разбираше, че той е затрупан с работа. За съжаление тя не можеше да го посети поради здравословните си проблеми, така че всяка година му изпращаше пощенски картички на рождения му ден, като често пишеше малки съобщения върху тях, включително колко се гордее с него.
Но една година Робърт не получи пощенска картичка. Той се притесни, тъй като знаеше, че Шийла никога няма да забрави да изпрати такава. Той веднага й се обади, но тя не отговори. Той изчака тя да му върне обаждането, но тя така и не го направи, така че той резервира полет за дома на следващата сутрин.
След 11 години Робърт най-накрая се върна в родния си град, за да види майка си. Но когато най-накрая пристигна в къщата на Шийла, той беше изненадан да види колко стара и ужасна изглежда отвън. Имаше отчаяна нужда от ремонт и той съжаляваше, че не е проверил майка си толкова дълго.
— Мамо? Аз съм, Робърт! Прибрах се, мамо! — извика той, като почука на вратата, която се отвори при почукването. Чудеше се защо вратата не е заключена.
Влизайки вътре, Робърт забеляза, че вътрешното състояние на къщата не е по-добро от външното. Навсякъде имаше прах, а на кухненската маса лежаха мръсни чинии.
— Мамо, в стаята си ли си? — Той се изкачи по стълбите до стаята й, но нея я нямаше.
Робърт провери цялата къща, но Шийла я нямаше никъде. Тогава видя телефона й на леглото.
— Къде е тя? — учуди се Робърт, притеснен.
Тъкмо се канеше да излезе от къщата, за да разпита из квартала, когато чу нещо. Той съсредоточи вниманието си върху звука, който сякаш идваше от мазето. Изглеждаше сякаш двама мъже обсъждаха нещо.
Мислейки, че някой е проникнал, Робърт грабна близката ваза и бавно се запъти към мазето. Когато се приближи, звуците станаха по-ясни и той стисна здраво вазата.
Когато най-накрая беше на вратата, двама мъже внезапно изскочиха отвътре и Робърт изпусна вазата изненадан.
— Люк? Итън? Какво, по дяволите, правите тук? И къде е майка ми?
Люк и Итън бяха братя, които живееха в съседство. Родителите им бяха бедни фермери и братята бяха подигравани от всички – включително от Робърт – като деца, защото искаха да станат фермери, когато пораснат, за разлика от други деца с амбициозни цели.
За съжаление, те останаха сираци, когато Люк беше на 18 години. Тогава те изпитваха затруднения, така че Люк се обади на Робърт и поиска работа, но Робърт му каза, че е твърде зает и игнорира всичките му телефонни обаждания.
Люк беше разочарован, че не може да си намери работа, но Итън го насърчи да не се отказва. Те работеха заедно и в крайна сметка станаха проспериращи фермери, притежаващи няколко акра земя и натрупали огромно богатство, всичко това благодарение на упорития си труд.
— Какво правите тук? — повтори Робърт.
Итън и Люк си размениха раздразнени погледи.
— Не мислиш ли, че е твърде късно да питаш това, момче? — Итън му отговори ядосано. — Щеше да разбереш какво се е случило с майка ти, ако не беше блокирал номерата ни!
— Какво? — Робърт ставаше все по-загрижен. — Какво стана с мама?
— Тя е в болница. — разкри Люк. — Беше хоспитализирана преди седмица, след като падна по стълбите на къщата. Обадихме ти се, но вече знаеш тази история! Дойдохме, за да й донесем малко плодове и за щастие я видяхме и я закарахме в болницата. Тя се прибира у дома днес, така че решихме да й направим хубаво ястие. — каза той, сочейки зеленчуците, които взеха от мазето.
— Съжалявам — каза Робърт смутен. — Благодаря ви, момчета. Можете ли да ми кажете къде е била приета? Бих искал да я посетя.
— Разбира се, след малко отиваме там, за да уредим изписването й. Добре дошъл си да се присъединиш към нас.
— Добре, благодаря, и много съжалявам за ужасните неща, които ти казах, когато бяхме деца… — добави Робърт, смутен.
— Всичко е наред. Увери се, че проверяваш майка си редовно. Толкова много й липсваш. Знаеш ли изобщо това? — попита Люк и лицето на Робърт почервеня от вина.
По-късно същия ден Шийла не можеше да спре да плаче, когато видя сина си.
— О, Боже! Това ти ли си, Роби? Толкова много ми липсваше, скъпи!
Робърт я обгърна със сълзи в очите.
— И ти ми липсваше, мамо! Обещавам, че отсега нататък ще те посещавам често. Съжалявам, че не съм до теб!
— О, най-накрая си тук и това е всичко, което има значение. Обичам те! — каза му тя.
— И аз те обичам, мамо!
След като Шийла беше изписана, Робърт благодари още веднъж на Люк и Итън, че се грижат за майка му.
— Благодаря ви, момчета… — Той извади плик с пари и им го подаде. — Това е малък подарък за това, което направихте за мен. — каза той, но мъжете го отказаха.
— Уау, уау! По-бавно, човече! — каза Итън. — Парите са важни, но никога не са били приоритет за нас! Грижехме се за майка ти, защото тя ни напомня за нашата майка. Така че, моля, не ни смущавай, като ни предлагаш пари в замяна…
Робърт осъзна, че Люк и Итън са наистина мили момчета и много по-добри хора за Шийла от него. Същата вечер той се присъедини към момчетата в приготвянето на вечеря за Шийла и почистването на къщата й. Шийла не е била толкова щастлива от много дълго време.
Какво можем да научим от тази история?
- Парите са от съществено значение за оцеляването, но не са всичко. Люк и Итън не взеха парите от Робърт, когато им ги предложи, защото се грижеха за Шийла от уважение и обич към нея, без да очакват нищо в замяна.
- Никога не гледайте отвисоко на някого, защото е различен от вас. Робърт се подиграваше на Люк и Итън, защото бяха бедни и искаха един ден да станат фермери. Той осъзна колко е грешал, когато разбра, че те са били по-полезни за Шийла от него.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
