Син изпраща възрастната си майка в старчески дом с такси с млад шофьор, дави се в завист дни по-късно

Един син решава да изгони възрастната си майка от собствената й къща, принуждавайки я да живее в старчески дом. Шофьор на такси идва да я вземе и това променя живота на сина й завинаги.

На Джак му беше писнало да се грижи за майка си Анабел, тъй като тя остаряваше и се нуждаеше от повече внимание. Той се канеше да помоли приятелката си да се омъжи за него, така че не искаше допълнителната отговорност и искаше да има нейната къща също за себе си.

Един ден майка му случайно изпусна чаша, пълна с горещ чай, на пода. Джак беше бесен и го използва като извинение най-накрая да направи това, което винаги е искал да направи – да я изгони от собствения й дом.

— Не мога да се занимавам повече с теб, мамо! Вече имам толкова много неща на главата! — извика той.

Сърцето на Анабел се сви. Не искаше да бъде в тежест на сина си. Тя бързо се извини, надявайки се да накара Джак да се почувства по-добре.

— Съжалявам, синко. Чашата се изплъзна от ръцете ми. Ще я изчистя, не се тревожи за това. — каза му тя.

Въпреки това Джак отказа да се успокои. Той настоя, че майка му има нужда от помощ и че за нея е по-добре да живее в старчески дом.

— Това ли искаш, синко? — попита Анабел. Въпреки че беше тъжна, тя искаше да направи живота му по-лесен. Ако това означаваше да не живеят повече заедно, тя щеше да го приеме.

— Да! —  извика той преди да излезе от стаята.

Анабел плака, приемайки съдбата си. Страхуваше я да живее с непознати и се страхуваше, че няма да види отново сина си.

На следващия ден Джак я информира за новия й дом, като й връчи листовка.

— Тук ще живееш. — каза й той небрежно. — Имам работа, така че няма да мога да те закарам до там. Вместо това извиках такси, за да те закара. — каза той.

Анабел въздъхна и кимна с глава.

— Всичко е наред, сине. Ще ме посетиш ли? Моля те, кажи ми, че ще ме посещаваш често. — помоли се тя.

Джак сви рамене.

— Ще направя всичко възможно да те посетя. Имам толкова много неща за вършене днес, но предполагам, че мога да отделя малко време. — отговори той.

— Ще ме заведеш ли в старческия дом? – попита Анабел сина си.

Джак поклати глава.

— Имам много работа за вършене тук у дома. Извиках ти такси. — отвърна той.

Анабел въздъхна. Тя завлече малкия си куфар към входната врата, докато Джак работеше по нещо във всекидневната. Джак беше потърсил помощта на Том, шофьор на такси, чиито услуги намери онлайн. Той помоли Том да вземе майка му и Том с радост се отзова.

Когато Том пристигна на адреса, той забеляза, че домът изглежда стар и зловещо тих. Той тръгна към входната врата и почука.

— Здравейте, аз съм Том. Наеха ме да ви закарам до старчески дом. — извика той.

След няколко секунди Том чу слаб глас на възрастна жена, идващ отвътре.

— Само минутка, моля! — каза тя, преди да отвори вратата.

— Джак, тръгвам сега. Сбогом, синко. Обичам те! — каза тя със сълзи, напълнили очите й. Когато чу това, Джак тръгна към вратата и махна за сбогом.

Анабел отвори вратата, облечена в старо, износено палто и шапка, влачейки малкия си куфар.

— Здравей, скъпи! — поздрави тя Том.

— Добро утро, госпожо, позволете ми да взема това за вас. — каза Том и взе куфара й. Той протегна една ръка към Анабел, за да я насочи към таксито.

— Благодаря ти. Толкова си мил и грациозен. — каза му Анабел. Том се усмихна и поклати глава.

— Няма защо. Опитвам се да се отнасям с възрастните си пътници така, както бих искал да се отнасят с майка ми. — отговори той.

Сърцето на Анабел се стопи като чу това и тя си спомни сина си, който не искаше да има нищо общо с нея.

— Това е много сладко. — каза тя на Том. „Майка ти е щастлива, че те има. Ти си добър човек.

Джак наблюдаваше как младият шофьор помага на майка му да влезе в колата. Част от него се чувстваше виновен, че изгони майка си, но егоистичните му желания надделяха над вината му.

Шофьорът затвори вратата на колата и Джак зърна майка си за последен път през прозореца на колата, преди да потеглят.

Анабел подаде на Том листовката за старческия дом. Той веднага разпозна адреса, като каза, че там е живяла покойната му майка.

— Ах, това място навява лоши спомени. — призна той. — Единственото ми съжаление в живота е, че изпратих майка си в старчески дом. — добави Том. — Просто не мога да не съжалявам, че я оставих там.

Анабел не можеше да каже същото за сина си, тъй като беше сигурна, че Джак се радва да се отърве от нея. Тя въздъхна, докато пътуваха по пътя.

— Том, скъпи! — внезапно каза Анабел. — Имаш ли нещо против да вземеш заобиколен маршрут, като минеш през центъра?

Том беше объркан, тъй като това щеше да направи пътуването много по-дълго.

— Може да попаднем в трафик, ако тръгнем към центъра. — каза той.

Анабел сви рамене.

— Не бързам да отида в старческия дом. Синът ми ме изгони от къщата и ще бъда изпратена на място, пълно с непознати до края на живота ми. Това може да е последният ми вкус на свободата. — тъжно призна тя.

Том забеляза, че очите на Анабел бяха насълзени и веднага му стана жал за нея. Той се съгласи да я заведе в центъра, където тя му показа всички места, които някога са били важни за нея.

Анабел посочи сградата, в която работеше като секретарка, първата къща, в която живееха със съпруга й, църквата, в която се омъжи, и много други забележителности, които означаваха много за нея.

— Виждаш ли онзи склад надолу по улицата? Това беше бална зала. Ходех да танцувам там в тийнейджърските си години. — изкиска се тя.

След час обикаляне възрастната дама въздъхна.

— Предполагам, че това е. Доста съм уморена. Трябва да тръгваме. — каза тя на Том. Усещаше тъгата на Анабел и му се искаше да направи нещо по въпроса.

Когато пристигнаха в старческия дом, двама болногледачи излязоха да ги посрещнат. Те изглежда се тревожеха за нея, изненадани, че пристигна с часове по-късно от очакваното.

Том взе куфара на Анабел и го подаде на болногледачката. Междувременно друг болногледач й помогнал да седне в инвалидна количка.

— Благодаря ти, Том. Беше прекрасен следобед – един от най-добрите, които съм имала от дълго време. — усмихна се тъжно тя. — Кажи ми колко ти дължа?

Том поклати глава и размаха ръце.

— Не ми дължите нищо, госпожо. Не се тревожете за това. Прекарах си страхотно. — отговори той.

Объркана, Анабел настоя да му плати, в крайна сметка тя отне толкова много от времето му.

— Не се притеснявайте, госпожо. Има много други пътници, които да таксувам. Моля, внимавайте. — каза той, прегръщайки я.

Анабел го стисна силно и не го пусна няколко секунди.

— Благодаря ти, скъпи. — каза тя с треперещ глас. — Благодаря ти, че ми даде последните мигове на радост.

При това тя го пусна и бавно я закараха в старческия дом. Том я гледаше как влиза и веднага щом чу вратата да се затваря, се почувства така, сякаш това беше звукът от затварянето на живота на друг човек.

— Не е правилно децата да оставят родителите си да умират в старчески домове. Научих това по трудния начин и съжалявам за това всеки ден. — помисли си той.

Тази нощ, когато Том легна на леглото си, той не можа да заспи. Искаше да поправи грешка, която някога беше направил.

Така че на следващия ден той се върнал в старческия дом и потърси Анабел. Той й даде да разбере, че иска да поеме попечителството над нея и я покани да живее с него в дома му.

Анабел с благодарност се съгласи и Том се погрижи за нея така, както му се искаше да беше постъпил със собствената си майка. В крайна сметка Анабел и Том станаха семейство и се наслаждаваха на всеки споделен момент.

Когато Анабел се разболя, реши да се обади на адвоката си, за да промени завещанието си. Тя остави всичките си активи, включително стария си дом, на Том вместо на Джак.

Заслепен от това, Джак се удави от завист, осъзнавайки грешката си. Като пренебрегна собствената си майка, той загуби къщата, която егоистично искаше за себе си, и всички други шансове да получи наследство от нея.

Последно обновена на 22 септември 2023, 05:24 от Иван Петров