Дейвид чува суматоха, идваща от тоалетната на закусвалнята, в която работи, затова отива да провери и намира двама тийнейджъри, които се подиграват на възрастен мъж на пода. Той помага на човека, но тийнейджърите бягат. Дейвид решава, че не е редно да се измъкнат от тази бъркотия толкова бързо.
— Сър, извинете ме. Има някакъв смях и викове отзад. Това е малко разсейващо. — каза възрастна жена на Дейвид, след като той й донесе поръчката. Тя често посещаваше закусвалнята, където той работеше като сервитьор, така че той прие притеснението й сериозно. Дейвид беше разсеян, изпълнявайки поръчките, но тогава чу шума.
— Благодаря ви, че ми казахте, г-жо Гелър. Ще проверя какво е. — увери я той и се втурна към тоалетната. Суматохата идваше от мъжката тоалетна, затова той влезе, само за да бъде шокиран от сцената пред него.
Двама тийнейджъри се смееха истерично и се подиграваха – единият дори държеше камера – докато възрастен мъж се опитваше да се изправи от пода, който беше мокър и хлъзгав. Дейвид се втурна към мъжа, помогна му да се изправи и се втренчи в тийнейджърите.
— Какво си мислите, че правите, идиоти? Забавно ли ви е да се подигравате с един старец? — скара ги той.
— Спокойно, пич. Беше толкова смешно. — каза едно от младите момчета и те се опитаха да сдържат смеха си.
— Не е смешно! Ще се обадя на майките ви! — закани се Дейвид.
Момчетата се спогледаха тревожно.
— Джим, да вървим! — подкани го хлапето с телефона и те бързо избягаха. Дейвид се опита да ги извика обратно, но трябваше да задържи по-възрастния мъж стабилен, иначе можеше да падне отново.
— Няма нищо, синко. Децата в днешно време не уважават никого. Все на телефоните си, записват и се подиграват на хората. — възмути се старецът.
— Извинявам се, сър. — въздъхна Дейвид, най-накрая го накара да се стабилизира и го придружи навън до едно от сепаретата.
— Благодаря ти, млади човече. Аз съм Чарли. — каза по-възрастният мъж, след като седна.
— Аз съм Дейвид. Моля, прегледайте менюто и ми кажете от какво имате нужда. Ще се върна след секунда. — отговори сервитьорът и тръгна към задната част. Той разговаря с мениджъра си по проблема и те се съгласиха да дадат на Чарли каквото поиска безплатно днес.
Дейвид обаче почувства, че това не е достатъчно. Тези деца щяха да продължат да са нахалници, ако някой не им даде урок. Всичко, което знаеше, беше името на едното дете – Джим. От друга страна, в техния квартал имаше само едно училище. Можеше да успее да ги намери и да измисли подходящо наказание или поне нещо, което да им даде урок.
След търсене в социалните медии Дейвид откри акаунта на Джим и видя, че той има часове с г-н Пъркинс, който беше преподавал на Дейвид преди години, когато той все още беше в гимназията. Това можеше да проработи, помисли си Дейвид, търсейки телефонния номер на стария си учител.
***
— Добре, момчета. Успокойте се. — каза г-н Пъркинс на класа и Джим неохотно се съсредоточи върху него. — Имаме нов проект този семестър. Ще наблюдавате местен герой след училище за един месец.
Всички в класа изпъшкаха, включително Джим. Никой не искаше да прави това. Всеки имаше какво да прави след училище, живот за живеене и приятели, с които да се види.
— Не ме интересува колко се притеснявате за това. Ще го направите. Ще направите доклад в края на този месец и презентация пред класа. Това се брои за 50% от оценката ви, така че, това не е нещо, което можете да подминете лесно. — продължи г-н Пъркинс, раздавайки някои документи, посочващи спецификациите на проекта и какъв „герой“ ще последва всеки.
— Кого взе, Джим? — попита приятелят му Остин.
— Чарли Т., местен пожарникар. Вече е пенсиониран. — прочете Джим разсеяно. — Наистина ли пожарникарите са герои?
— Може би. Те спасяват хора, нали? — коментира Остин.
— Както и да е. — присмя се Джим.
Г-н Пъркинс даде повече инструкции за проекта, включително как трябва да посещават този човек поне за един час през делничните дни за целия месец. Ако не го направят, това ще бъде докладвано на г-н Пъркинс и оценките им ще бъдат намалени.
— Предполагам, че трябва да го направим. — каза Джим под носа си. — Баща ми ще ме убие, ако не издържа по този предмет.
— Да. — съгласи се Остин. — Няма да е толкова зле.
***
Джим пристигна в къщата на Чарли и почука на вратата, докато настройваше аларма на телефона си точно за един час. Нямаше да губи повече време в къщата на стареца. Пръстите му обаче замръзнаха на екрана, когато видя кой отвори вратата.
— О, това е един от присмехулниците! Влез, хлапе. — каза бившият пожарникар по-ентусиазирано, отколкото Джим очакваше. Умът на Джим започна да препуска. “Какво болно невероятно съвпадение е това? Как се оказах в тази бъркотия?”
— Влизай, момче. Има много работа! — подкани старецът и Джим го последва. — Бях предупреден, че ще дойдеш. Признавам, че не мислех много за този проект, но е добра идея.
— Ти ме помниш?
— Разбира се. Ти си момчето, което ми се подиграваше с неговият приятел, докато не можех да се изправя от пода. Предполагам… кармата работи по мистериозен начин, а? — Чарли се засмя и звукът се усети като удар в лицето.
Тийнейджърът беше червен и унизен.
— Съжалявам, сър. Не… мислех. — заекна Джим.
— Извинението е прието. Сега имам нужда от помощ с някои ремонти и разбирам, че трябва да чуеш за времето ми като пожарникар. — продължи Чарли и махна на Джим.
Тийнейджърът го последва до банята и гледаше как по-възрастният мъж започва да поправя тръбата на мивката, докато му разказваше истории за живота си. Джим трябваше само да подаде няколко инструмента, но беше всмукан от разказваните истории.
Чарли беше живял вълнуващ живот и беше спасил много хора от пожари, включително младо момче, което се е заклещило под скрин, след като кухнята им избухнала.
— Можеш да получиш голямо удовлетворение от спасяването на хора. Но след толкова години и справяне с наранявания като изгаряния и натъртвания, тялото ти започва да те предава. — въздъхна Чарли. — Не мога да се движа, както някога. Коляното ми не е в най-добрата форма. Ето защо не можех да се изправя от хлъзгавия под.
Джим погледна надолу по зачервената си буза.
— Съжалявам.
Чарли продължи, сякаш не беше чул второто извинение на Джим.
— Имам белези по цялото тяло. Гърбът започва да ме боли към 17:00 часа и ми става по-студено, отколкото когато и да било преди. Да остаряваш е лудост, но всички вървим натам.
Джим слушаше внимателно. Няколко минути по-късно алармата на телефона му се включи.
— Предполагам, че трябва да тръгваш. — коментира Чарли. — Щях да поръчам пица.
Очите на тийнейджъра се разшириха.
— Мога да остана. — каза той тихо.
— Добре. — усмихна се Чарли и докато ядяха пица, Джим се почувства сякаш му е простено. Най-накрая успя да се посмее с по-възрастния мъж и го помоли за още истории.
Когато се прибра същата вечер, той дори разказа на семейството си всичко за Чарли и проекта, което беше толкова необичайно, че родителите му се спогледаха доволни. Баща му, Джулиус, беше твърд към децата си и не одобряваше нищо, което Джим правеше до този ден.
— Гордея се с теб, сине, че прие тази задача толкова сериозно. Започваш да растеш. Време е да се махнеш от онези деца, с които излизаш, и да започнеш да мислиш за бъдещето. Кой знае, може да станеш и пожарникар. Страхотна професия. Самият аз почти се обучавах за това. — коментира Джулиус.
Бащата на Джим не беше от хората, които често споделят истории; това беше първият път, когато се гордееше с детето си.
— Наистина? Защо не го направи? — попита Джим.
— Не ме бива с височините. Дори веднъж припаднах. — разкри ухилен баща му, а семейството му се засмя.
Джим се възхити на техния красив момент и как се свързва с баща си. Този проект може би беше най-доброто нещо, което някога му се е случвало.
***
През следващите две седмици Джим ходеше в къщата на Чарли по едно и също време. Понякога си тръгваше по-рано, а понякога оставаше след вечеря. Но винаги беше забавно и интересно. Той видя как Чарли се мъчи да поправи къщата си, която беше с олющени тапети и стари мебели и почти всяка мивка имаше нужда от ремонт.
— Нямам бюджет, за да поправя нещата правилно, така че ги закърпвам. Мисля, че върша добра работа. — каза старецът и Джим започна да се чуди дали той може да направи нещо за този човек. Можеше да поиска от баща си стари материали.
— Хлапе, какво ще кажеш да отидем на разходка в парка? — Мисля, че имам нужда от чист въздух днес. — предложи пожарникарят, грабвайки палтото си до входната врата.
— Разбира се. — отговори Джим и те тръгнаха към местния парк, който винаги беше пълен със семейства, хора, които спортуваха, и деца, които тичаха наоколо. Изведнъж видяха някаква суматоха близо до едно дърво.
— Нека да проверим това. — предложи Чарли и се приближи.
— Какво става? — попита Джим и една жена се обърна към тях.
— Има котка, заседнала на дървото. Обадих се на пожарната, но явно всички са заети с инцидент в центъра. Казаха, че може да се наложи да чакаме дълго, преди някой да дойде. — обясни жената. — Ама горкичката отдавна мяука безспирно.
— Ще помогнем! — Чарли се включи доброволно.
— Не мисля, че това е добра идея, сър. Може да сте бил пожарникар, но сега едва се движите. — каза Джим, когато старецът се приближи до дървото.
— Няма да го направя аз. Ти ще го направиш. — разкри Чарли, измъквайки въже от джоба на палтото си.
— Какво? — попита шокиран Джим. — Аз не съм… чакай, носите си въже със себе си?
— Да. Винаги го правя. Както и да е, трябва да ме слушаш и лесно ще свалиш тази котка. Хайде! — продължи бившият пожарникар. — Какво? Ще се откажеш ли?
Джим погледна по-възрастния мъж, осъзнавайки, че се подиграва на тийнейджъра.
— О, нещата се обърнаха. — помисли си той и поклати глава. — Добре. Да го направим. — каза тийнейджърът, завъртайки очи.
Той следваше всички инструкции на Чарли, включително как да връзва правилно възли и да се катери безопасно на дървото. Не беше най-високото дърво в парка, но беше най-голямото, на което Джим някога се е катерил. Надяваше се само да не припадне, както някога баща му.
Процесът отне повече време от очакваното, но Чарли му каза, че не бърза. Най-накрая стигна до клона и уплашената котка му позволи да я вземе. Той я свали безопасно и тълпата избухна в овации. Жената, която се беше обадила на пожарната, взе котката със себе си, но всички останали го поздравиха, че е толкова смел.
Точно тогава се появиха няколко пожарникари. Те познаваха Чарли, който им разказа всичко за храбростта на Джим. Той сияеше и бузите му пламнаха от всички похвали, които получи този ден.
Джим никога не е бил изключително дете. Той никога не се беше отличавал с нищо и не беше получавал похвали за нищо. Тийнейджърът обаче беше герой днес. Той летеше и беше въодушевен. Пожарникарите му казаха да обмисли обучение в академията след гимназията и Джим честно си помисли, че това може да е неговият път.
Но междувременно той и Чарли се разхождаха. Възрастният мъж отново го похвали и те се върнаха в дома му. Същата вечер Джим разказа на семейството си всичко за котката и баща му отново го погледна с гордост, блеснала в очите му. Това беше най-добрият ден в живота му, така че той поговори с Джулиъс да помогне на Чарли.
— Поправянето на който и да е дом изисква пари, хлапе. Ако той няма бюджет, страхувам се, че ще бъде трудно да направи нещо полезно. — каза му Джулиус, потупвайки го по гърба.
— Мога да си намеря работа. — сви рамене Джим.
— Би ли направил това? За да помогнеш на един старец? — попита Юлиус, несигурен.
— Да. Мисля, че знам къде да си намеря работа. — кимна тийнейджърът и баща му се усмихна.
На следващия ден си намери работа в закусвалнята благодарение на Дейвид, който знаеше за историята с котката и колко различно беше станало детето само за няколко седмици, прекарани с Чарли. Той работеше упорито, дори през уикенда, за да могат веднага да започнат да купуват неща за къщата на Чарли.
Джулиъс му помогна да вземе нещата и реши да го придружи до къщата на стареца един петък, за да започне да поправя къщата на мъжа. За шок на всички Джулиъс веднага разпозна Чарли.
— Пожарникарят Торънс! — възкликна бащата на Джим. Чарли присви очи и поклати глава, но Джулиъс се обърна към Джим и му разказа шокираща история.
— Кухнята се взриви, когато бях дете, и аз попаднах в капан под един огромен скрин. Той ме спаси!
— Това си ти! Разбира се! — каза Чарли и прегърна Джулиус.
— Това дете си бил ти? Чарли ми разказа всичко за тази история преди седмици. Нямах представа. — добави Джим, усмихвайки се, когато възрастните мъже се отделиха от прегръдката си.
— Какво съвпадение! Може ли и аз да те наричам Чарли? — попита Джулиус, по-щастлив, отколкото Джим някога го бе виждал.
— Разбира се, можеш да ме наричаш Чарли. Влезте. Влезте. — каза по-възрастният мъж.
— Донесохме някои неща. Време е да поправим тази къща! — добави ентусиазирано Джим и се върна при колата, за да започне разтоварването. Чарли им беше вечно благодарен и за един ден къщата му изглеждаше по-добре от всякога.
— И така, хлапе. Имаш презентация в понеделник, нали? — попита Чарли, когато прибраха нещата и приключиха за деня.
— Да, трябва да пиша есе. Нервен съм за това. — каза Джим срамежливо.
— И аз никога не съм бил добър с думите. Но просто трябва да пишеш от сърце. Не оставяй това, което мислиш, че учителят ти иска да чуе. — предложи Чарли и тийнейджърът кимна. Малко по-късно те напуснаха къщата на Чарли, обещавайки да се върнат скоро, за да поправят още неща.
***
Понеделник пристигна и Джим се изпоти, докато стоеше пред класа. Някои родители бяха там, но не и тези на Джим, защото имаха работа. Вместо това видя Дейвид, сервитьора, който му кимна да започне да чете.
Неговото есе беше за това как да се поучите от миналите си грешки, да се справяте по-добре и колко важно е да уважавате по-възрастните и да намирате вдъхновение в техните истории.
— И научих повече за себе си в това преживяване, отколкото през целия си живот. Сега знам, че съм по-смел, отколкото си мислех. Мога да работя здраво. Мога да бъда добър човек и мога да помагам на другите. Мисля, че в бъдеще ще стана пожарникар, точно като Чарли. Не само защото мисля, че ще бъде вълнуващо и хората ще ме хвалят, но защото мисля, че мога да променя света. Благодаря ви! — завърши той.
Класната стая избухна в аплодисменти и възгласи. Видя Дейвид да пляска яростно, както и г-н Пъркинс. Някои майки дори изтриха няколко сълзи, което накара очите на Джим да се насълзят.
Джим се наслаждаваше на вниманието и любовта, които получи. Но в този момент той мислеше как да помогне повече на Чарли и как семейството му ще трябва да го покани за Деня на благодарността.
Затова той запази работата си в закусвалнята, продължи да купува неща за възрастния мъж и работи усилено, докато къщата му беше напълно ремонтирана.
— Ти си моят герой, Джим. — каза Чарли след това и Джим знаеше, че трябва да направи повече за другите хора.
След като Чарли не се нуждаеше толкова от него, тийнейджърът използва парите си, за да помага на други. Той беше доброволец в пожарната няколко дни и планираше да влезе в академията, след като завърши.
За един месец животът му се промени напълно благодарение на пенсионирания пожарникар. Чарли винаги щеше да бъде негов герой.
