Семейна двойка на име Сандра и Майкъл се преместиха в стара къща, само за да чуят детски гласове през нощта, идващи от мазето. Те решиха да разберат дали си въобразяват или не и бяха изненадани от откритието си.
Сандра и Майкъл бяха женени от шест години, но не можеха да имат деца. Въпреки че и двамата искаха да станат родители, лекарят им каза, че това е невъзможно, тъй като и двамата са безплодни.
В един момент Сандра се обвиняваше, че не може да има деца. Тя стана параноична, мислейки, че Майкъл ще я напусне и ще намери жена, която може да му даде деца.
Но Майкъл постоянно уверяваше съпругата си в своята лоялност и прекарваше много време с нея. Те си организираха чести ваканции заедно, когато работата позволяваше.
Когато Майкъл успя да спести достатъчно пари, за да купи за себе си и Сандра селски дом, той купи стара къща с голяма градина, където да могат да се наслаждават на чистия въздух далеч от замърсения град и да правят каквото си искат с градината си.
През първата им седмица в новия дом Сандра внезапно се събуди посред нощ, след като й се стори, че чува гласове.
— Чух ли това, Майкъл? — попита тя.
— Какво си чула, скъпа? — отговори Майкъл. Сандра млъкна и му каза, че чува детски гласове, идващи от мазето.
— Сега е 10 вечерта, може би просто сънуваш. Върни се да спиш, скъпа. — каза той, прегръщайки жена си, докато двамата отново заспаха.
На следващата сутрин, докато Майкъл беше на работа, Сандра реши да провери мазето, но когато се опита да отвори вратата, тя беше заключена.
Тази нощ тя отново чу същите гласове.
— Майкъл, отново чувам детски гласове от мазето. Имам лошо предчувствие за това и ме плаши — каза тя, събуждайки съпруга си.
Този път Майкъл се опита да слуша внимателно. Той обаче не чу нищо и реши да заспи отново. Сандра започна да си мисли, че полудява.
— Не мога да си измислям това! — мислеше си.
На следващия ден обаче Майкъл призна по време на закуска, че също е чул гласовете, докато се приготвял в стаята им.
— Най-накрая чух звуците, скъпа. Не си ги въобразяваш. — каза й той.
— Вчера се опитах да сляза в мазето, но вратата беше заключена. Имаш ли ключове? — попита Сандра, искайки да стигне до дъното на мистерията.
Скоро разбраха, че никой от тях няма ключ за мазето. Единственият човек, който вероятно имаше такъв, беше Морис, старецът, който беше пазач на къщата.
Майкъл и Сандра решиха да посетят Морис. Той живееше в малка плевня наблизо и беше доверен пазач на всички имения и селски къщи в квартала.
Когато стигнаха до хамбара му, Морис го нямаше никъде. Въпреки това, когато се канеха да си тръгват, Майкъл забеляза връзка ключове на маса извън хамбара. Един конкретен ключ, който видя, беше с надпис „Оукууд – мазе“ и той веднага разбра, че е от къщата им.
— Ние живеем на Оукууд стрийт. Сигурен съм, че е това. Хайде, да се приберем и да опитаме — каза Майкъл на Сандра и те отидоха направо в мазето, когато се прибраха.
Това наистина беше правилният ключ и когато Сандра и Майкъл отвориха вратата към мазето, те бяха изненадани да открият импровизирана къща за кукли и дървена люлка.
— Това е като детска стая за игра — отбеляза Сандра, още по-любопитна към звуците, които чува.
Тази нощ Сандра и Майкъл не спаха, докато не чуха гласовете отново. Те се втурнаха към мазето и видяха две деца, момиче и момче, да си играят с играчките. Изглеждаха на около седем до девет години.
Децата се изплашиха при вида на Сандра и Майкъл и веднага изтичаха към заден вход, за който Сандра и Майкъл не знаеха, че съществува. Те изтичаха след децата и разбраха, че се насочват към хамбара на Морис.
— Децата на Морис ли са? — Сандра попита Майкъл, когато наближиха дома на Морис, който беше изненадан да ги види. — Г-н и г-жо Адамс, каква изненада! — каза той.
— Съжалявам, че нахлухме при теб, Морис. — извини се Майкъл. — Просто с жена ми чуваме детски гласове от нашето мазе и днес намерихме там две деца. Хукнахме след тях и те дойдоха тук. — обясни той.
Морис се усмихна и кимна с глава.
— Съжалявам, безпокоят ли ви? — попита той.
— Познаваш ли тези деца, Морис? Те може би са твои внуци? — попита Сандра.
Морис поклати глава и покани Сандра и Майкъл в хамбара си. Той им наля чаши чай, тъй като навън беше студено, след което започна да разказва историята на децата.
— Виждате ли, онези две деца, имената им са Ева и Итън. Бяха изоставени от майка си преди време и аз ги взех тук. Социалните служби дойдоха, но те отказаха да отидат с тях. Избягаха и се скриха в мазето, докато социалните служби не си тръгнат. — обясни Морис.
— Мазето е тяхното безопасно място от месеци. Не мисля, че са разбрали, че живеете там. Съжалявам, не знаех, че те все още ще се промъкват и играят. — извини се той.
— Няма абсолютно никаква нужда да се извиняваш, Морис. Те изглеждат като мили, добре възпитани деца. — усмихна се Сандра, хвърляйки поглед към двете деца, които се криеха зад вратата. — Те могат да продължат да играят в мазето. Не е нужно да се промъкват през нощта — просто ги остави да идват сутрин или следобед, тъй като е по-безопасно за тях.
Оттогава Сандра приветства децата в дома им през входната врата. Вече не трябваше да се промъкват вътре и тя им приготвяше храна, която да ядат, докато си играят.
Скоро Сандра започва да се привързва към тях, виждайки ги като децата, които никога не е имала. Ева и Итън също обикнаха Сандра и Майкъл и оставаха в имението Оукууд през целия ден, докато Морис не ги прибереше през нощта.
В крайна сметка Сандра и Майкъл осъзнаха, че Ева и Итън може да са техен дар от Бог. Те попитаха Морис дали е възможно да осиновят децата.
Когато Ева и Итън чуха за плана на Сандра и Майкъл, те бяха възхитени. Те обаче се чувстваха тъжни, че вече няма да бъдат под грижите на Морис.
Сандра и Майкъл се заеха с осиновяването на децата, оправяйки всички необходими документи, необходими за това. И по време на първата нощ на Ева и Итън с тях, двойката ги изненада, като им каза, че Морис също ще живее с тях.
— Нашето семейство е пълно. — каза Ева по време на празничната им вечеря, държейки се за ръце с брат си, докато говореше. Морис също не можеше да не се усмихне, тъй като не само Ева и Итън намериха семейство, което да се грижи за тях, но и Морис намери семейство за себе си.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не е късно да изградите живота, който искате. Сандра и Майкъл приеха факта, че няма да имат деца, докато не срещнаха Ева и Итън. Те осъзнаха, че Бог им е дал възможност да бъдат родители и се възползваха от този шанс и започнаха нов живот със семейството си.
Децата и възрастните хора заслужават внимание и грижа. Морис искаше да се увери, че Ева и Итън отиват при отговорни, любящи осиновители, в случай че нещо му се случи. В крайна сметка той беше изненадан да разбере, че не само Ева и Итън намериха любящи родители, но и Морис намери семейство за себе си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
