Пати празнуваше 90-ия си рожден ден и нямаше търпение да отбележи този важен момент с дъщеря си и внуците си. Въпреки това, когато не се появиха, тя празнува с неочакван гост, носещ тъжна новина.
Казвам се Пати и след 90 години мога уверено да кажа, че съм имала благословен и щастлив живот. Съпругът ми почина преди няколко години; оттогава сме само аз и дъщеря ми Анджи.
Спомням си вълнението си, докато очаквах празнуването на моя 90-ти рожден ден. Дъщеря ми беше обещала тя и внуците ми да ме посетят и да прекараме деня заедно.
Виждането на внуците ми винаги стопляше сърцето ми. Това ме върна назад, когато съпругът ми и аз отглеждахме Анджи. Внуците ми много ми напомняха на дъщеря ми и приличаха на нея.
Те обаче много си приличаха и с баща си и бившия съпруг на Анджи – Джон. Винаги съм харесвала Джон, така че напълно разби сърцето ми, когато открих, че се развеждат.
Джон беше най-близкото нещо, което съм имала до мой собствен син. Беше грижовен и имаше златно сърце. И до днес той все още ми пише всяка Коледа. Много ми се иска той и Анджи да бяха успели да решат проблемите си, но животът понякога е такъв.
Моят рожден ден най-накрая настъпи и бях на седмото небе от вълнение. Но с напредването на деня започнах да се тревожа. Наближаваше обяд, а аз все още не бях чула нито дума от Анджи. Звънях й няколко пъти, но тя не отговори на нито едно обаждане.
Опитах отново да се обадя на Анджи, но този път мина направо към гласова поща. Надявах се, че тя не може да отговори, защото шофира. Но с течение на времето ми просветна, че за съжаление ще прекарам този ден сама, както много други дни.
Тогава на вратата най-накрая се звънна. Ако коленете ми не бяха в крехкото състояние, в което бяха, щях да скоча в същия момент. Отдавна не бях виждала Анджи и децата, така че това беше най-добрият подарък за рождения ден.
Когато стигнах до стъклената врата, сърцето ми се сви в стомаха, когато видях мъжкия силует от другата страна. Отворих вратата и видях Джон с цветя и подаръци.
— Честит рожден ден, мамо!! — каза Джон с най-топлата усмивка.
— Джон?! О, уау! Не трябваше. — изчуруликах аз.
— Донесох нещо малко, за да те поздравя в този прекрасен ден. — каза Джон.
— Това любимият ми шоколад ли е, което виждам там? О, уау! Помниш ли?! — Отвърнах аз, опитвайки се да скрия зачервените си бузи.
— Как бих могъл да забравя? Това е всичко, което някога би яла! — каза Джон, като се засмя.
— Ти си твърде сладък. Искаш ли да се присъединиш към мен за вечеря? — попитах, въвеждайки го вътре.
— О, не. Не бих искал да се натрапвам. Сигурен съм, че имаш планове. Просто исках да те видя и да оставя подаръците ти. — каза Джон скромно.
— Глупости! Нямам нищо планирано и ще се радвам на компанията. Освен това правя ябълков пай. — настоях аз.
— Ябълков пай? Е, трябваше да започнеш с това. — отбеляза Джон, когато влезе.
Друго нещо, което харесвах в Джон, беше, че беше страхотен готвач. Това много ми напомни за покойния ми съпруг; той беше и фантастичен готвач. Онзи ден Джон и аз спретнахме прекрасна вечеря. Той настояваше да свърши по-голямата част от работата; Просто бях благодарен за компанията. Докато седяхме на вечеря, Джон най-накрая попита за Анджи.
— И така, Анджи и децата ще се присъединят ли към нас? Не бих искал тя да мисли, че й устройвам засада или нещо подобно. Наистина нямах намерение да оставам. Но съм благодарен, че го направих. — каза Джон .
— Глупости! Ти си баща на моите внуци, което ни прави семейство. И не, не вярвам Анджи да се присъедини към нас днес. — казах унило.
— О, съжалявам да го чуя. Не бива да си сама на рождения си ден. — отбеляза Джон.
— Е, благодарение на теб, синко, не съм. — казах аз и го хванах за ръката. — Благодаря ти, Джон — завърших аз.
— Няма проблем. Ако нямаш нищо против да попитам, защо тя не дойде? Или поне децата. Очаквах, че ще са тук. Те обичат да прекарват времето си с теб. — добави Джон.
— Те всички трябваше да дойдат, но Анджи не отговаря на обажданията ми. Честно казано не знам какво се случи, но съм сигурна, че ще се появи. — казах.
— Не съм сигурен какво й се случва, но най-малкото, което може да направи, е да остави децата. Ще й се обадя. — настоя Джон.
Джон се обади на Анджи и за моя изненада тя прие обаждането му. По-късно Джон щеше да ми каже защо дъщеря ми ме пренебрегна на рождения ми ден.
— И така, оказа се, че Анджи, новото й гадже и децата са на ваканция. — каза Джон доста разстроен.
— Ваканция? И тя не е казала на никого? Просто е станала и е тръгнала? Защо би го направила? — попитах.
— Твоето предположение е също толкова добро, колкото и моето, Пати. Как може да замине с децата ми, без да ми каже нито дума? — отговори Джон.
— О, не. Това е много разочароващо. И кой е този човек? Дори не знаех, че Анджи има гадже. — казах аз, напълно объркана.
— Беше споменала нещо мимоходом, но цяла ваканция?! И явно са го планирали от около месец. Извинявай, Пати, но вярвам, че дъщеря ти този път е прекалила. — каза Джон разочарован.
— Да, това е разочароващо. — казах тъжно.
Тази новина наистина ме хвана неподготвена и прониза дълбоко сърцето ми. Най-малкото, което Анджи можеше да направи, беше да ми каже, че няма да е наоколо.
По-късно си казах няколко думи с Анджи и тя обеща да ме посети с децата възможно най-скоро. Тя не искаше да ме разстройва, но вредата беше нанесена. Като моя дъщеря винаги ще я обичам, но бях искрено наранена.
Благодарна съм, че Джон беше там, за да смекчи жилото. Но това, което дъщеря ми направи, ме нарани дълбоко. Не знам как да й вярвам сега. Какво трябва да направя в тази ситуация?
