81-годишната Фейт пролива сълзи от радост, когато съседското й момченце я посещава в старческия дом. Тя е на седмото небе от щастие, но не знае нищо за срещата със 100 непознати, които ще я разплачат още повече на следващия ден.
Истинското приятелство няма възрастови ограничения. Казват, че приятелите идват в различни форми и размери, което не би могло да бъде по-вярно в случая с осемгодишния Джони и 81-годишната Фейт.
Те бяха съседи, които никога нямаше да започнат деня си, без да се поздравят с летящи целувки от прозорец на прозорец или без да опитат характерния сладкиш от картофи на Фейт.
Въпреки че всичко беше наред, Джони стана свидетел на истинска мъка един ден, когато къщата на любимата му баба беше заключена и тя внезапно изчезна…
“Мамо, къде е баба Фейт? Мина толкова време, а тя още не е излязла от къщата си”, хленчи той пред майка си Селин.
Джони продължаваше да се взира през прозореца към къщата на Фейт, която беше само на няколко метра от него. Надяваше се, че тя просто си играе на криеница с него. Той неспокойно очакваше тя да отвори прозореца на спалнята си и да го изненада.
“Тя не ми е донесла сладкия пай, мамо. Къде е тя? Време е да гледаме анимационните филми заедно. Защо още не е излязла?”
Фейт чакаше Джони в стаята си с любимите му бонбони… Но това, което видя след това, я накара да се разплаче безутешно.
Селин знаеше къде е Фейт, но не можеше да се насили да каже истината на сина си. Знаеше, че това ще го нарани ужасно.
“Защо не ми отговаряш? Искам да видя баба Фейт. Моля те, заведи ме при нея. Защо къщата й е заключена?”
Събрала смелост, Селин разкри истината, тъй като вече не можеше да успокои Джони.
“Скъпа, баба Фейт вече не живее там. Тя също няма да се върне у дома”, каза тя, преценявайки разочарованието в очите на Джони.
“Какво имаш предвид, че тя не живее там? И къде е отишла? Защо няма да дойде тук? Обещавам, че няма да споря с нея за дистанционното на телевизора. Ще я оставя да си гледа сериала”.
Селин не знаеше как да накара сина си да разбере. Не ѝ оставаше нищо друго, освен да разбули тъжната истина.
“Сине, баба Фейт няма да се върне тук никога. Тя е отишла да живее в старческия дом с всички останали възрастни хора. Тъй като няма кой да се грижи за нея, я изпратиха там”.
Очите на Джони заблестяха от сълзи. “Какво? Нима баба Фейт няма да дойде тук? И кой каза, че няма кой да се грижи за нея? Защо не можем да направим това? Мамо, моля те, заведи ме при нея. Искам да я видя веднага!” Той не можа да сдържи сълзите си и се хвърли в пристъп на гняв, за да посети по някакъв начин Вера.
Същия следобед Фейт седеше до прозореца в стаята си и се взираше в широката дневна светлина навън. Изведнъж вратата се отвори със скърцане и тя видя силуета на малко момче с жена на прага.
“Кой е там?” – каза тя, а слабият ѝ глас отекна в почти празната спалня. Фейт задържа дланта си над очите си, за да види през светлината. Точно тогава към нея се приближиха Джони и Селин с кутия домашен сладкиш от картофи.
“Джони?! Селин?! О, толкова съм щастлива да ви видя двамата. Какво ви доведе тук?” Фейт извика и се хвърли в прегръдките на Джони. Тя и момчето останаха безмълвни няколко минути, вкопчени в ръцете си, докато ронеха сълзи от радост и болка.
“Бабо, защо ме остави и си тръгна? И защо мама ми казва, че нямаш кой да се грижи за теб?”.
Фейт не знаеше как да отговори на въпросите на Джони. Тя се усмихна, избърса сълзите си и го накара да седне в скута ѝ. “Скъпи, аз вече съм много стара и не мога да живея сама. Затова трябва да живея тук с хора на моята възраст.”
“И защо не ми каза, преди да дойдеш тук?”
“Скъпи, не ти казах, защото знаех, че ще те нараня, а аз не исках да нараня моето малко ангелче.”
Джони се огледа учудено наоколо. Той не разбираше защо толкова много възрастни хора трябваше да живеят под един покрив, далеч от семействата си. Затова измислил идея да ги накара да се почувстват като у дома си и на следващия ден се върнал с изненада, предизвикваща сълзи.
На следващия ден това се случило приблизително по същото време. Фейт очакваше, че ще се срещне с Джони, защото той беше обещал, че ще я посети отново.
Фейт чакаше Джони в стаята си с любимите му бонбони. Миг по-късно вратата се отвори, което я стресна. Но това, което видя след това, я накара да се разплаче неутешимо.
“Баба! Запознай се с моите приятели”, каза Джони, а зад него стояха около 100 момчета, момичета и техните родители, които й махаха, като всеки държеше цвете.
Оказа се, че Джони не е искал Фейт да се чувства самотна. Нещо повече, било му болно да види толкова много възрастни хора в старческия дом и смятал, че те също имат нужда от някой, когото да обичат и с когото да прекарват време. Затова той се обедини със своите съученици, които заедно с родителите си бяха дошли да накарат всички възрастни обитатели да се чувстват специални и обичани.
В този ден Вера плачеше като дете. Тя беше толкова трогната и не можеше да благодари достатъчно на Джони за това, че доказа, че любовта и състраданието все още съществуват.
От този ден нататък Джони и приятелите му често посещават почивния дом. Те играели настолни игри с възрастните обитатели, а в замяна били почерпени с бонбони. Колкото до Джони, той обичал да прекарва време с баба Фейт и двамата често правели заедно вкусен сладкиш от картофи.
Какво можем да научим от тази история?
Малкият акт на доброта е много полезен. Когато Джони се запознава с Фейт и научава за нейната самота, той я посещава на следващия ден заедно с всичките си приятели. Освен да утеши Фейт, той искал да накара и всички останали възрастни обитатели да се чувстват обичани и обгрижвани.
Научете децата си да обичат и уважават възрастните хора. Джони беше само на осем години, но дори и на тази ранна възраст той знаеше как да уважава и цени възрастните хора.
Едно малко момиченце научава, че родителите му са предали баба му и са я изоставили в почивен дом. Тя ги принуждава да признаят истината, само за да пролее сълзи, след като нещо болезнено излиза наяве. Кликнете тук, за да прочетете цялата история.
Този материал е вдъхновен от истории от ежедневието на нашите читатели и е написан от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или места е чисто случайна. Всички изображения са само с илюстративна цел. Споделете своята история с нас; може би тя ще промени нечий живот. Ако искате да споделите своята история, изпратете я на адрес info@ponichka.com
