Самотна майка осиновява близнаци, които е намерила изоставени в парк, тяхната биологична майка се появява на 18-ия им рожден ден. Но децата решават да дадат урок на жената.
Синтия беше на ежедневната си следобедна разходка до парка с трите си малки деца, Мия, Иза и Сам. Тя ги наблюдаваше как тичат из детската площадка, когато забелязала изоставена количка за близнаци до близката пейка.
Виждайки, че никой не се грижи за тях, Синтия се приближи до нея, за да види дали вътре има бебета. За нейна изненада в количката имаше две спящи бебета, увити само в повивки, с празни шишета от мляко до тях.
— Къде са ви родителите, малките? — попита тя. Огледа се, но наоколо нямаше други възрастни.
Синтия реши да седне по-близо до количката, докато дойдат родителите на децата. Тя вече можеше да си представи как им се кара, че са оставили бебетата без надзор.
За съжаление така и не дойдоха. Никой не се появи да вземе бебетата. Синтия се обади на 911.
— В парка съм и има изоставена количка с две бебета вътре. Тук съм от два часа и скоро ще се стъмни и ще стане студено. Не искам да ги оставям тук. — обясни тя.
За минути дойде полиция със социални служби, за да разследват случая. Те провериха камерата за видеонаблюдение в парка и бяха изненадани да видят, че преди Синтия да забележи бебетата, те са били там повече от час.
— Това е умишлен случай. Родителите нарочно са ги оставили тук. — заяви следователят. — Нямаме друг избор, освен да ги дадем в системата за приемна грижа.
Синтия беше наоколо, когато говореха какво да правят, и се почувства зле, че децата трябваше да преминат през системата.
— Мога да ги приема. — изтърси тя пред властите.
— Сигурна ли сте, госпожо? Това са допълнителни две гърла за хранене. — Социалният работник забеляза, че Синтия вече има три деца.
— Бих искала да опитам. — каза й Синтия. — Мога да ги приема, докато вие разследвате изгубените им родители. Оттам нататък можем бавно да преминем през процеса на осиновяване.
Властите бяха впечатлени от уравновесеността на Синтия. След обработка на някои документи й позволили да стане приемна майка на близнаците.
Когато се прибра вкъщи, тя поговори с родителите си да осинови децата.
— Предстои да получа повишение, а страничният ми бизнес върви добре. — разсъждаваше тя. — Бих се радвала да се присъединят към семейството ни.
Родителите й се притесняваха, че тя няма да може да се справи с пет деца наведнъж, но въпреки това подкрепиха дъщеря си.
— Не си сама, скъпа. Ние с радост бихме отгледали всичките си внуци с теб. — увери я майка й.
Вярно е, че Синтия отгледа близнаците, които нарече Ели и Илайджа, като свои. Тя ги обичаше не по-различно от биологичните си деца и им осигуряваше всичко, което имаха трите й деца.
— Благодарим ти, че ни обичаш, въпреки че не сме твои биологични деца, мамо. Никога не сме се чувствали изолирани или третирани по различен начин през всичките тези години и всичко това беше заради теб. — каза й Ели един ден.
— Обичам ви и двамата толкова много! Може и да не съм ви родила, но винаги ще бъдете мои деца. — отвърна със сълзи на очи Синтия. — Обещавам да направя всичко по силите си, за да осигуря и на двамата добър живот.
Синтия работи усилено, за да отгледа добре петте си деца. Тя управляваше успешен бизнес, докато работеше корпоративната си работа, което й позволяваше да свързва двата края.
Когато Ели и Илайджа навършиха 18 години, Синтия беше на 50 и беше готова да се пенсионира. Тя подготвяше празнично тържество за близнаците по случай рождения им ден, когато на предната им веранда се появи жена, която се представи за тяхната биологична майка.
— Какво правиш тук? — попита студено Илайджа.
— Не можех да пропусна 18-ия рожден ден на моите близнаци! — каза жената, опитвайки се да си проправи път в къщата.
— Вашите близнаци? Коя сте вие? Нямате право да ни наричате така. Не сте ни отгледали и не сте ни майка. — намеси се Ели.
Жената изглеждаше изненадана от отговора на Ели.
— Така ли сте отгледани и двамата? Да отговаряте на собствената си майка? — каза тя, играейки си на съжаление.
— Изобщо ли не изпитваш любов към мен? Трудно ми е през всичките тези години. Мислех, че може би децата ми ги е грижа достатъчно за мен, за да ми помогнат. — каза тя, изстисквайки сълзите си, така че Ели и Илайджа да се почувстват зле за нея.
— А ти изпитваше ли някаква любов към нас, когато ни остави в парка преди 18 години? Трябва да се срамуваш от себе си, че дори се опита да дойдеш тук да искаш пари. — отговори Илайджа.
— Аз съм ти майка! Децата трябва да помагат на родителите си. — аргументира се жената.
— Ти НЕ си нашата майка! Синтия е нашата майка. По-добре си тръгни, преди да сме извикали полиция. Не си добре дошла тук и навлизаш в частна собственост. — каза Ели, преди да затвори вратата пред жената, която остана вън на студа.
Ели и Илайджа се върнаха на партито си и прегърнаха силно Синтия.
— Обичаме те, мамо. — казаха й те.
