Скарлет беше разведена самотна майка. Тя копнееше отново да намери любовта след развода си, но всичките й опити изглеждаха напразни. Колкото и да е странно, всичко това се промени, след като намери бележка за Свети Валентин в торбата с пелените на бебето си!
Скарлет беше любяща самотна майка на три деца. Съпругът й я напусна, след като тя забременя с третото им дете, заради друга жена.
След развода си Скарлет остана с разбито сърце. Тя обаче трябваше да остане силна за децата си. За известно време намери утеха в това да бъде най-добрата майка за децата си.
Жената продължи да работи и да отглежда децата си. Освен че имаше работа на пълен работен ден, беше проактивна във всички аспекти на живота на децата, оглавяваше срещите на родителския комитет и никога не пропускаше нито един концерт или игра.
Скарлет беше прекрасна, отдадена майка. Но сърцето й все още жадуваше за любов. Въпреки че обичаше много децата си, любовта, която имаше към тях, не можеше да задоволи желанието й отново да има малко романтика в живота си.
Бяха минали години от развода. И така, след като най-накрая отдели време да се излекува от раздялата си със съпруга си, Скарлет реши да даде още един шанс на срещите.
Първата й среща беше вечеря с мъж, Стив, нейн колега. Той я канеше на среща от няколко месеца, но тя винаги намираше извинения. Най-накрая прие предложението. Нещата обаче не тръгнаха добре.
— И така, след като най-накрая те измъкнах от офиса, разкажи ми повече за себе си. — каза Стив, седнал срещу Скарлет в луксозния ресторант.
Ресторантът беше малко прекален според вкуса на Скарлет, но тя се възхищаваше на усилията му. Скарлет изглеждаше страхотно в стилна бяла рокля, а Стив носеше костюм, както обикновено.
— Ъъъ… не знам. Какво би искал да научиш? Вече знаеш къде работя. — възкликна Скарлет с усмивка.
— Бих искал да науча всичко за теб — отбеляза Стив с очарователна усмивка.
— Е, като за начало, аз съм разведена. Така че ще трябва да ми простиш, ако съм малко ръждясала с всичко това. — каза Скарлет.
— Справяш се добре, Скарлет. Дълго време чаках това, така че съм готова на всичко. Имаш ли деца? — попита Стив.
— Да. — отвърна Скарлет с усмивка.
— О, страхотно. Колко? — попита Стив, докато отпиваше от виното си.
— Три красиви малки… — започна Скарлет. Преди тя да успее да довърши изречението си, Стив избълва питието си върху роклята й при думата „три“.
— Шегуваш ли се?! Наистина си зрял, Стив!“ — сопна се Скарлет, стана и излезе.
— Съжалявам! Но, три?! — отвърна Стив, докато тя излизаше от ресторанта.
Следващите няколко опита на Скарлет да със срещите вървяха от лошо към по-лошо. Всеки човек, когото срещна, изглежда не можеше да приеме, че има три деца. Най-накрая тя заключи, че това не си струва.
На Свети Валентин Скарлет се озова в търговския център, за да купи хранителни продукти. Въпреки че беше избрала да остави срещите настрана, гледането на всички влюбени двойки около нея беше трудно.
Всеки момент се чувстваше като постоянно напомняне за това, което беше изгубила и вероятно никога нямаше да преживее отново. Неотдавнашният й опит в срещите я беше довел до точката на романтично отчаяние.
Докато чакаше на опашката на касата, тя видя двойка на нейната възраст да плащат за продуктите си, включително цветя и други лакомства за Свети Валентин. Те бяха с деца, приблизително на същата възраст като децата на Скарлет.
Тя наблюдаваше начина, по който мъжът гледа партньорката и децата си. Сякаш тя беше единственият човек не само в стаята, но и в цялата вселена. „Ще преживея ли някога това?“ — запита се тя.
Скарлет се опита да запази хладнокръвие, но виждайки онова, което силно се надяваше да бъде очевидно като дневна светлина, но толкова далечно като луната, сърцето й се разби. “Защо аз? Изглежда, че всеки няма проблем да намери любовта. Защо аз не мога?”, Скарлет се замисли.
Когато емоциите и мислите й започнаха да изригват в нея, тя не можа да се сдържа повече. Преди да се усети, по зачервените й бузи се стичаха сълзи. Тя бързо ги избърса и продължи, сякаш нищо не се беше случило.
Сякаш денят не беше достатъчно тревожен, тя най-накрая се прибра вкъщи и намери улицата си блокирана от новия й съсед Майкъл и неговите скулптури. Майкъл беше загубил едното си око при инцидент. Скарлет не знаеше какво точно се е случило. Как би могла? Те почти не говореха извън обичайните съседски любезности.
Той местеше скулптурите в къщата си и поради размера им бяха затвориха пътя към къщата на Скарлет. Майкъл й се представи преди седмица, когато се премести, но те не се познаваха добре.
— О, хайде, Майкъл! Наистина ли?! Блокирал си целия път! — Скарлет излая на съседа си.
— Здрасти и на теб, съседке. Странно, току-що те видях в магазина. — каза тихо Майкъл. Скарлет дръпна ръчната спирачка и изскочи от колата си.
— Да, Майкъл! Живеем в един квартал, така че това не трябва да е изненада. Какво е всичко това? Нямам време за това! — Скарлет излая, приближавайки се до Майкъл.
— Съжалявам, Скарлет. Ще ти отнема малко от времето. Просто трябва да донеса тези скулптури в къщата. — обясни Майкъл извинително.
— И колко дълго е „малко“? — отвърна Скарлет.
— Може да е по-бързо от очакваното, ако ми помогнеш. — отвърна Майкъл с топла усмивка и кучешки поглед.
— Ах! Добре! — каза Скарлет и неохотно завъртя очи.
Скарлет помогна на Майкъл с последната глинена фигура и най-накрая влезе в дома си.
Най-накрая! Скарлет се отпусна на дивана си с чаша чай и си позволи да потъне в съжаления за миналото и мечти за бъдещето. Измина един час, преди тя да си спомни: Имам много работа за вършене!
Тя си тананикаше сърцераздирателна песен, докато разопаковаше покупките, докато нещо в една от торбите не я накара да спре. Към пакета с памперси, които беше купила за най-малкото си дете, беше прикрепена картичка за Свети Валентин. Тя отвори бележката, която гласеше просто:
„Ще те чакам в Seventh Sky Cafe. След два дни в 21 часа. От: Вашият таен обожател.“
Скарлет беше изненадана.
— Как тази бележка е попаднала в покупките й? И кой е този таен обожател? — Скарлет се замисли. И макар да беше озадачена от поканата, нямаше как да не се развълнува от перспективата.
Въпреки че имаше някои въпроси, това беше един от най-романтичните жестове, които бе срещала от известно време. Освен това не можеше да дойде в по-удобен момент.
На следващия ден тя си купи нова рокля за срещата. Беше ентусиазирана и развълнувана да срещне своя таен обожател. За съжаление, след като се обади на няколко приятелки, които често й помагаха с децата, тя научи, че всички те не са на разположение в този ден. Просто лош късмет, помисли си тя.
Но Скарлет беше решена да се опита и да разбере кой е този таен обожател, за да може да се опита да пренасрочи срещата им. Тя реши да се върне там, откъдето започна всичко.
Скарлет отиде да провери в магазина за хранителни стоки. Тя обикаляше и питаше служителите в магазина дали не са тайният й обожател.
— Не. Разбира се, някога те харесвах, но когато разбрах, че имаш деца…“ — доста откровено призна един служител.
— Не, женен съм от почти 20 години, госпожо. — обясни друг.
Никой не изглеждаше човекът, когото Скарлет търсеше. Докато продължаваше преследването си, тя забелязала някой да стои на улицата срещу магазина. Той беше там от известно време и сякаш наблюдаваше всяко нейно движение.
Любопитна, Скарлет започна да мисли, че този мистериозен мъж може да има представа кого търси. Тя излезе от магазина и тръгна към мъжа. Въпреки това, след като забелязал приближаването на Скарлет, той тръгна в обратната посока.
Скарлет, забелязвайки странното му поведение, започна да тича след него.
— Хей! Ти ли изпрати бележката? Хей! Просто искам да поговорим! — извика Скарлет, докато продължаваше да преследва мъжа. Човекът не каза нищо и продължи по пътя си.
Докато стигна до ъгъла, към който мъжът беше завил, той не се виждаше никъде. „Какво правиш, Скарлет? Наистина ли си толкова отчаяна? Преследваш случайни непознати?! Наистина ли?“ — измърмори разочаровано Скарлет.
Скоро на Скарлет й хрумна, че дори ако този странен мъж беше неин таен обожател, това беше последният човек, с когото би искала да има връзка. Тя се върна в колата си и разбра, че портфейла й го няма. Претърси колата си и не можа да го намери.
Скарлет започна да се тревожи, че може да е била част от някаква измама. Колкото повече мислеше за това, толкова повече й се струваше, че този мистериозен таен обожател на Свети Валентин е просто трик, за да измамят самотна жена.
Тя нямаше представа как мъжът е могъл да влезе в колата й или да знае, че тя ще бъде там този ден, след като получи писмото. Но това, което тя знаеше, беше, че няма да позволи на измамниците да вземат най-доброто от нея. Ако все още имаше шанс да си върне това, което й принадлежеше, тя щеше да направи точно това.
Беше денят на срещата й с нейния таен обожател и въпреки че нямаше детегледачка, тя беше твърдо решена да си върне нещата. Тя реши, че ще отиде на уговорената среща с децата си. Знаеше, че ще бъдат в безопасност, защото това беше известен ресторант, но трябваше да стигне до дъното на случващото се.
Когато стигна там, тя беше шокирана да види Майкъл да седи на запазена маса. Той погледна право към Скарлет и децата й, когато влязоха.
— Майкъл? Какво правиш тук? — попита Скарлет със страхопочитание.
— Значи получи бележката ми? И доведе децата. — възкликна Майкъл.
— Да, нямах избор. Така че, чакай… Ти си тайният обожател? — попита Скарлет.
— Да, аз съм. И се радвам, че ги доведе. Моля. — отвърна Майкъл, карайки децата и Скарлет да седнат. Скарлет обаче нямаше такива намерения. Тя незабавно хвърли поглед на децата си, който означаваше всичко друго, но не и сядане.
— Стойте зад мен, деца. — инструктира ги Скарлет. След това, обръщайки се яростно към Майкъл, тя каза: — Това не обяснява защо беше пред бакалията по-рано. Тръгна си, когато се опитах да те преследвам. И тогава открадна портфейла ми!
— Портфейла ти? — попита Майкъл объркан.
— Анджи взе портфейла ти, мамо. Тя почти го хвърли в тоалетната, но аз я спрях. Опитах се да ти кажа, но ти не ме слушаше. — обясни най-голямото дете на Скарлет, посочвайки по-малката си сестра, преди да извади портфейла от джоба си и да го подаде на Скарлет.
— О, благодаря ти, любов моя. — каза Скарлет на сина си, доста смутено. — Добре, сега можете да седнете, деца. — изкомандва тя децата, които ентусиазирано заеха местата си.
— Това все още не обяснява защо си тръгна така. — каза Скарлет на Майкъл, все още се съмнявайки в намеренията му.
— Ами, аз… минавах покрай бакалията и не можах да не ти се възхищавам. Не исках нищо. Просто бях много разтревожен дали ще приемеш поканата ми или не. Когато най-накрая ме забеляза, не знам. Предполагам, че се паникьосах. — призна Майкъл.
— Вие, деца, можете да си поиграете. — каза Скарлет на децата си, махвайки им към детската част за игра в ресторанта. Те моментално избягаха, оставяйки Скарлет с най-малкото й дете.
— Защо уреди всичко това? Не можа ли просто да ме поканиш? — попита изненадано Скарлет, обръщайки се отново към Майкъл. Майкъл се изчерви, опитвайки се да събере думите си.
— Честно казано, никога не съм мислил, че ще ми дадеш шанс. Искам да кажа, че имам едно око. Не съм първият избор на никого. Но днес се надявах да получа шанса да ти покажа себе си в друга светлина. От първия път, когато те видях… Не знам. Предполагам, че просто трябваше да те опозная. — обясни Майкъл.
Скарлет все още не беше напълно убедена, че може да се довери на Майкъл, но трябваше да признае, че този ден изглеждаше доста елегантен. Това беше първият път, когато го виждаше такъв. Той беше въс втален смокинг с красив букет, който чакаше само Скарлет. Човекът се представяше доста добре. Но цялата работа все беше малко странна.
— Е, как се случи това? Твоето око. — попита предпазливо Скарлет.
— Ъмм… Ами… — започна Майкъл, емоционално опитвайки се да събере думите си. — Изгубих дъщеря си преди няколко години. Едно куче я нападна и аз загубих окото си, опитвайки се да я спася. За съжаление, не успях да. Жена ми ме намрази за това и в крайна сметка ме напусна. Това ме държи буден до късно през нощта до днес. — мрачно обясни Майкъл.
Скарлет не знаеше какво да каже. Често беше пренебрегвала този мъж, без да разбира какви са дълбините на историята на живота му. Докато той продължаваше да говори, тя започна да вижда Майкъл в нова светлина.
— Никога не бих могъл да си простя. Така че, след като бившата ми съпруга ме напусна, продадох бизнеса си, купих къща тук и започнах да преследвам страстта си, да скулптурирам. Дъщеря ми, Лия, обичаше моите скулптури. — продължи Майкъл с въздишка.
— Тя винаги се присъединяваше, когато отивах в мазето да извайвам. Това винаги ми носеше спокойствие и мисля, че тя знаеше това. Така че сега това е, с което прекарвам времето си. Кара ме да се чувствам сякаш все още съм с нея, знаеш?! — Майкъл продължи, борейки се със сълзите си.
— Нещата не бяха лесни. Но аз успях. Преместих се тук и най-накрая нещата изглеждаха малко по-добри. Събуждането от звуците на теб и децата ти беше неочаквана благословия. Предполагам, че оттам се появи моето малко влюбване. — призна Майкъл.
— Е, не мога да кажа, че не съм поласкана, Майкъл. И, уау. Това е страхотна история. — възкликна Скарлет точно когато децата се върнаха.
— Да, предполагам. Всички имаме по една — искрено каза Майкъл. После, обръщайки се към децата, той каза жизнерадостно: — А сега, кой иска сладолед?
Всички деца извикаха одобрително. Всички те споделиха весела вечеря тази вечер. Майкъл беше невероятен с децата, а Скарлет искрено се радваше на компанията му.
След този ден Скарлет и Майкъл се виждаха по-често. Първоначално тя беше объркана и предпазлива към Майкъл, въпреки факта, колко добре се грижеше както за Скарлет, така и за децата ѝ.
Един ден обаче всичко се промени. Майкъл покани Скарлет в своето студио и й показа нещо, което ще промени живота им завинаги.
Когато влезе в студиото му, сърцето й подскочи. Сред многото скулптури на Майкъл, скулптура на Скарлет с децата й стоеше в центъра – сърцето на стаята.
Това беше най-красивото нещо, което Скарлет бе виждала от много време насам и вероятно най-внимателният жест, който някога бе изпитвала. Това беше моментът, в който Майкъл най-накрая спечели сърцето й. Тя избухна в сълзи и го прегърна силно. В този момент тя наистина се почувства така, сякаш е намерила това, за което е копняла през цялото това време.
След този ден те станаха щастлива, влюбена двойка. Майкъл беше благодарен, че отново има семейство, а Скарлет най-накрая намери любовта.
Какво можем да научим от тази история?
- Не се отказвайте от любовта. След много неуспешни опити Скарлет беше готова да захвърли всичко. Мечтата й да намери любовта обаче най-накрая се сбъдна.
- Любовта може да ви намери по начини, които никога не бихте могли да предвидите. Скарлет никога не си е представяла, че ще се влюби в едноокия си съсед. Тя търсеше романтичен спътник, без да знае, че мъжът на мечтите й е в съседство през цялото време.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
