Самотна майка на тризнаци изпада в паника, след като осъзнава, че се е събудила, без да чува плача на малките си бебета. Тя разбира, че вече са били нахранени и започва да се чуди кой ги е нахранил.
Джоана беше самотна майка на три деца, след като съпругът й ги напусна, без да осигури издръжка на децата или съпругата си. Тя беше принудена да живее в малка порутена къща, която някога е принадлежала на баба й, тъй като нямаше пари.
Всяка сутрин Джоана се събуждаше от плача на гладните си бебета. Работеше като фризьорка в салон, но тъй като нямаше на кого да остави децата си, се налпжи да напусне.
Сега тя се бореше да осигури на децата си адаптирано мляко, памперси и други техни нужди като прилична количка, с която да ги изведе всичките едновременно. Единственият й източник на доходи беше, когато служителите на близката бензиностанцията идваха в къщата й, за да поискат подстригване. Понякога водеха семейството и приятелите си, осигурявайки на Джоана малко пари.
Джоана беше уморена. Тя трябваше да намери начини да изхрани себе си и децата си, но също така трябваше да се грижи за тях по цял ден. Играеше си с тях, хранеше ги, къпеше ги и ги слагаше да спят всеки ден. Единствената почивка, която имаше, беше да заспива изтощена всяка вечер.
Една сутрин Джоана се събуди в тишина. Тя се паникьоса, скочи от леглото, за да провери бебетата си, които спяха само на няколко метра от нея.
За нейна изненада бебетата спяха спокойно в малкото креватче, което споделяха. Бутилките им с мляко бяха наблизо и бяха празни, но топли. Разбра, че някой е нахранил децата, докато е спяла. Тя провери входната си врата, но беше заключена.
На следващия ден се случи още един странен инцидент. На входната й врата имаше кутия с пелени за бебетата. Тя не можеше да повярва на очите си и се сети, че човекът, който ги е оставил, е нахранил и бебетата предния ден.
— Кой би могъл да бъде? — мислеше си тя.
Джоана внезапно си спомни бащата на децата, чудейки се дали може да е той. Тя отхвърли тази мисъл, тъй като не беше присъщо за него. Тя обаче реши да му се обади.
— Ти ли беше? — попита тя веднага щом той вдигна.
— Аз ли бях какво? – отговори той, звучейки раздразнен.
— Дойде ли да нахраниш децата и да им оставиш пелени? — попита тя.
Мъжът се присмя от другата страна на линията.
— За какво говориш? Защо да ти помагам? Спри да ми звъниш и изтрий номера ми от телефона си. Новата ми жена може да ме хване и може да ме вкараш в беда. — каза й той.
— Съжалявам, просто си помислих…
— Е, помисли си грешно. Изтрий номера ми и никога повече не ми се обаждай. Ако свърша беден заради теб, не знам какво бих направил. Остави ме на мира! — каза мъжът и затвори.
Джоана въздъхна. Бившият й съпруг я беше напуснал, когато разбра, че е бременна с тризнаци, за да се ожени за богата жена. Това му позволи да живее живота, който винаги е искал. Междувременно той я остави да отгледа три деца без никаква подкрепа.
Джоана реши да остави бележка до креватчето на бебетата вечерта, надявайки се, че човекът ще се върне на следващия ден.
— Искам да ти благодаря за това, което правиш, но не знам кой си. Кой си ти? — тя написа.
На следващата сутрин Джоана беше озадачена, когато видя голяма количка за трите бебета до входната врата.
— О Боже мой — ” не можа да не каже тя.
На кутията на количката имаше бележка:
— Искам да ви благодаря. Веднъж ми помогнахте. Казвам се Сам.
Джоана се разплака. Носеше бебетата си в импровизиран кош за новородено, но никога не можеше да излезе за дълго, тъй като се страхуваше, че ще се счупи. Тази количка беше нещо, което винаги е мечтала да има за децата си, но нямаше начин да си я позволи.
— Сам? — каза тя. — Кой е Сам?
Джоана се опита да си спомни дали някога е срещала някой на име Сам, но изобщо не познаваше никого с това име. Тази нощ тя се скри в детската стая. Когато бебетата й заспаха дълбоко около полунощ, тя чу шум – някой току-що беше отворил големия прозорец в кухнята.
Скоро в стаята влезе непознат, който изглеждаше като бездомник и носеше старо палто. Имаше дълга коса и брада, която изглеждаше разрошена. В ръцете си държеше играчки, които сложи на леглото на децата.
Точно тогава Джоана излезе от скривалището си и стресна мъжа.
— О, Господи! — възкликна той, подскачайки при вида на Джоана. — Съжалявам, че нахлувам. Наистина. Аз съм добър човек; моля ви, повярвайте ми. Не съм тук, за да нараня някого. — каза той, страхувайки се, че Джоана ще го помисли за крадец.
Джоана поклати глава.
— Знам, че ти си ми помагаш с децата. Кой си ти? — попита го тя.
— Сигурен съм, че не ме помниш, но аз те помня. Един ден дойде в парка и нахрани трите си бебета едно по едно. Положи ги на тревата. — започна да разказва мъжът. — Ти взе сандвич за себе си, но тогава ме видя. Нямаше много храна, но въпреки това разряза сандвича си наполовина, за да мога да си хапна. — разкри той.
Джоана беше зашеметена. Никога не е предполагала, че такъв случаен акт на доброта ще й се върне толкова силно.
— Виждаш ли, този ден не бях ял от дни. Бях на ръба на колапса. Никога няма да забравя как ми помогна. Казвам се Сам.
Осъзнавайки, че Сам вероятно не е ял, Джоана отвори консерва с боб, за да може той да яде. Докато се хранеше, той сподели, че е загубил жена си и малките си деца при катастрофа. Не могъл да се справи със загубата и започнал да се обръща към пороците. В крайна сметка той загубил всичко и се озовал на улицата.
— Понякога пея в парка, надявайки се хората да ми дарят пари. — сподели Сам. — След като видях теб и децата ти, те последвах и видях, че живееш тук. Разбрах, че няма кой друг да ти помогне, така че се промъкнах, за да помогна с каквото мога. С парите, които спечелих от пеене в парк, купих малко мляко, памперси, количката и играчки. — обясни той.
Джоана се разплака. Докато мисълта за непознат, който лесно влиза в дома й, я плашеше, тя беше благодарна, че това беше Сам, мил човек, който имаше само добри намерения.
— Не знам как мога някога да ти се отплатя. — каза му тя.
Сам поклати глава и каза, че не иска нищо в замяна. Джоана обаче настоя. Тя му предложи да го подстриже, тъй като това беше единственото, което можеше да направи за него.
Сам се съгласи и се върна на следващия ден. Тя го подстрига и обръсна брадата му и двамата бяха изненадани от трансформацията, която се случи пред очите им. Сам беше красив мъж, който се занимаваше с грешните неща в живота.
В крайна сметка Сам и Джоана започнаха да се виждат по-често, тъй като Сам помогна на Джоана с бебетата. Те се опознаха и се влюбиха.
Двойката преустрои живота си заедно, реновирайки малката къща и използвайки една от стаите като място за домашния салон на Джоана. Сам си намери работа в местен ресторант, където пееше следобедите, което му осигури достатъчно пари, за да спести за новото си семейство.
В крайна сметка Сам и Джоана се ожениха и Сам осинови трите деца на Джоана. Те бяха щастливо семейство и работеха усилено, за да се измъкнат от бедността.
