Бедна, самотна, възрастна жена на име Ема започва да получава доставки всеки ден от неизвестен източник. Тя и покойният й съпруг никога не са имали деца, така че не знае откъде идват тези доставки.
Когато съпругът на Ема Ричардс почина преди 7 години, тя беше съсипана. Сега тя трябваше да изживее остатъка от живота си сама, като се грижи за себе си, тъй като нямаше кой друг да го направи вместо нея.
Тя и съпругът й Джон нямаха деца, които да могат да се погрижат за нея. Всеки път, когато питаха Ема защо, тя винаги само вдигаше рамене и избягваше да отговори.
Един ден, докато Ема седеше в спалнята си и гледаше телевизия, някой позвъни на вратата. Тя не очакваше посетители и затова решила да отиде да провери кой е.
Когато отвори входната врата, там стоеше доставчик на около 40 години с няколко кутии. Носеше маска, така че тя не можеше да види ясно лицето му.
— Здравейте. Не очаквам пакет от никого. Мога ли да знам от кого е? — попита го Ема.
— Съжалявам, госпожо, но тези пакети бяха изпратени анонимно. Бъдете сигурни, нашата охрана ги провери и те са абсолютно безопасни. За вас са. — каза той, поставяйки кутиите на масата на Ема до вратата.
— Това е странно… благодаря ти, мило момче. — отвърна Ема, преди да затвори вратата.
Когато доставчикът си тръгна, Ема бързо отвори кутиите, тъй като беше любопитна какво има вътре. В първата кутия имаше малки домакински уреди като нов тостер, преса за сандвичи и кафемашина.
— Кой би ми пратил всичко това? — каза си тя. Тя продължи да отваря втората кутия и вътре имаше красиви дрехи, както и хранителни стоки.
Всеки ден Ема започна да получава нови колети. Винаги ги предаваше един и същ доставчик, затова тя реши да го опознае.
— Как се казваш, мило момче? — попита тя.
— Казвам се Тед Харисън — усмихна се доставчикът. — Г-жо Ричардс, изпращачът поиска да ви дадем това. Ще изчакам, докато приключите с отговора. — добави той, подавайки й плик.
Любопитна, Ема го отвори и бързо го прочете. Пишеше: Г-жо Ричардс, моля, кажете ми от какво се нуждаете за себе си и аз ще ви го дам.
— О, умирам от желание да разбера кой ми изпраща всичко това! Сега този човек дори иска да напиша желанията си! — възкликна тя.
— Сигурен съм, че подателят ви обича много, въпреки че не знаете кой е. — усмихна се разносвачът.
Ема се подчини и написа каквото й трябваше. Тя не искаше човекът да харчи много за нея, така че записваше само необходимото.
След тази кратка и сладка среща Ема започна да приготвя бързи закуски за разносвача Тед. Цял месец той идваше в дома й, подавайки й колети с дрехи, храна, книги и други нови предмети.
В един момент Ема започна да свиква с компанията на Тед. Той прекарваше време с нея, като ядяха леки закуски заедно и доброволно вършеше домакинска работа, която тя не можеше да свърши сама.
Един ден обаче Тед не дойде. Внезапно притеснена, Ема реши да отиде до местната поща, за да го намери.
— Здравейте, можете ли да потърсите Тед Харисън? Просто имам няколко понички, които исках да му дам. — попита тя младата жена на рецепцията. Младата жена изглеждаше объркана.
— Съжалявам, госпожо. Няма никой на име Тед Харисън, който да работи тук. — отговори тя.
— О… но той доставяше пакетите ми всеки ден. Това е странно. — каза Ема, внезапно разочарована. Тя не знаеше къде да намери Тед и това я разстрои.
Ема се върна у дома с толкова много мисли, които изведнъж минаха през главата й. Кой би могъл да бъде този мил самарянин? Отишла е в грешната поща? Дали Тед просто се преструваше на разносвач?
Когато стигна до верандата, тя беше изненадана да види малка кутия пред вратата. Там тя видя ключ и бележка, която гласеше:
“Научих истината само преди месец, когато реших да наема частен детектив, за да разбере откъде идвам. Знам, че се обвиняваш и съжаляваш за това, което си направил. Искам обаче да знаеш, че не те обвинявам и че знам, че си искала само най-доброто за мен.
Ти и съпругът ти не сте могли да ме храните, затова сте ме дали за осиновяване. Попаднах в богато семейство, което се отнасяше към мен като към свое дете, но нещо винаги ми липсваше. Разбрах, че си ти, мамо.
Липсваш в живота ми и бих искал да прекарвам повече време с теб. Ако желаеш, наскоро си купих нова къща. Имам дубликат на ключ за теб, в случай че искаш да се преместиш при мен. Моля, позволи ми да се погрижа за теб. С любов, твоят доставчик, Тед.”
Ема трепереше, когато свърши да чете. Винаги е копнеела да види сина си, преди да умре, и не можеше да повярва, че той я е намерил. И този син се оказа Тед! Тя не можеше да не заплаче, цялата вина от миналото й отново я настигна.
Беше истина това, което Тед беше разбрал за миналото им. Ема и Джон бяха на ръба на фалита, когато разбраха, че тя е бременна. Те знаеха, че няма да могат да отгледат Тед в добра среда, затова го дадоха за осиновяване.
Те оставиха сина си в сиропиталище, когато беше само на месец. С вещите му Ема остави писмо, което обясняваше защо не могат да го отгледат. Писмото беше анонимно, но след като беше убедил директора на сиропиталището да разкрият съдържанието на документите му за осиновяване, Тед намери името на Ема.
Ема искаше незабавно да види Тед. Тя се подготви да излезе от дома си, за да го посрещне, но някой почука на вратата. Когато отвори, видя Тед.
— Здравей, мамо — тихо каза Тед.
Ема започна да плаче.
— Не мога да повярвам. Синът ми. — започна да ридае тя. Тя го придърпа към себе си за прегръдка и отказа да го пусне. — Много съжалявам, скъпи. Наистина съжалявам. Иска ми се да можеш да ми простиш. — продължи да плаче Ема.
— Няма нужда да се извиняваш, мамо. Тук съм, защото искам да прекарвам повече време с теб. Не е твърде късно да започнем отначало. Все още можем да бъдем семейство. — каза Тед, преди да прекъсне дългата им прегръдка.
Тази нощ Тед и Ема прекараха време заедно, като опаковаха вещите й в кашони. Отвън чакаше камион, където натовариха нещата й, за да ги прехвърлят в къщата на Тед.
Там Ема беше изненадана да види съпругата и децата на Тед. Те бяха също толкова развълнувани като Тед да я посрещнат в дома си и оттогава Ема никога повече не трябваше да остава сама.
