Политологът Румяна Коларова
коментира в ефира на NOVA News, че българското правителство е било подготвено за последиците от американските санкции срещу руските петролни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“. Според нея Министерският съвет е направил необходимите първи стъпки и вече се търсят варианти, които да гарантират стабилност в сектора и сигурност за българските граждани.
„Това е късмет за правителството – че Европа ще се заеме с проблема и ще обсъди обща позиция по въпроса. Важно е, че България не е изолирана и ще има подкрепа от европейските институции“, заяви Коларова в предаването „Денят на живо“ по NOVA News.
„Казусът е предвиден, вариантите се обсъждат“
По думите ѝ, кабинетът е реагирал адекватно още в първите дни след обявяването на санкциите. „Министерският съвет показа, че темата е предвидена и се търсят варианти. Това означава, че има кризисен план и предварителен анализ – нещо, което в подобни ситуации е ключово“, подчерта Коларова.
Политологът допълни, че бурната реакция на опозицията е напълно очаквана, но в момента е важно решенията да се взимат хладнокръвно и без политическо противопоставяне. „Това не е време за лозунги, а за държавническо мислене. В крайна сметка, когато става дума за енергийна сигурност, всички партии трябва да бъдат отговорни“, каза тя.
„Важно е сделката да е прозрачна, не сенчеста“
Коларова изрази позиция, че ако се стигне до евентуална продажба на „Лукойл“, трябва да се гарантира, че тя няма да бъде на „сенчести“ фирми с руски капитали или неясна собственост. „ДАНС трябва да поеме реална отговорност в този процес. Но проблемът е, че службата често се свързва с името на Делян Пеевски – и оттам цялата тема се изкривява. Затова е нужна максимална прозрачност и контрол от европейските институции“, каза политологът.
Тя напомни, че в рамките на НАТО и Европейския съюз подобни стратегически решения не се вземат за ден-два, а се подготвят внимателно. „Хората в тези институции са наясно какво следва. Истинският проблем е, че никой не знае до последния момент какво точно ще реши американският президент Доналд Тръмп. Но когато решението бъде факт, Европа трябва да е готова да отговори адекватно“, добави Коларова.
„Борисов е под атака, но няма криза – има драма“
Във вътрешнополитически план политологът обърна внимание, че в България няма реална политическа криза, а по-скоро „политическа драма“, концентрирана около личността на премиера Бойко Борисов. „Драмата на Борисов е свързана с факта, че предстои приемането на новия бюджет, който няма да се хареса на всички коалиционни партньори. Той ги постави в ситуация да ограничат претенциите си. Това е труден, но необходим ход“, коментира тя.
Коларова прогнозира, че въпреки напрежението, кабинетът ще успее да приеме по-рестриктивен бюджет. „България не може да си позволи популизъм в този момент. Имаме нужда от финансова дисциплина, а не от разхищения“, заяви тя.
„Всички се упражняват на гърба на Борисов“
Според нея премиерът в момента е под постоянна вербална атака, като всяка негова стъпка се тълкува политически. „Борисов е в ситуация, в която всеки се упражнява на негов гръб – било за рейтинги, било за краткосрочни дивиденти. Но в политиката това е нормално. Важното е да не се изгуби фокусът – стабилността на управлението“, заяви Коларова.
Тя добави, че опозицията има възможност да бъде конструктивна, вместо конфронтационна. „Добре е да покажат отговорност и да окажат подкрепа поне по ключови теми – например при избора на нов Висш съдебен съвет. Такива моменти могат да покажат зрелост и надпартийно мислене“, подчерта политологът.
„България трябва да бъде проактивна“
Коларова заключи, че в момент на глобална несигурност, страната ни трябва да бъде не просто наблюдател, а активен участник в решенията на европейско ниво. „България трябва да заяви ясно позициите си и да покаже, че може да бъде част от решението, а не от проблема. Това е истинският тест за правителството – да докаже, че може да защитава националния интерес с аргументи, а не с емоции“, каза тя.
В заключение, политологът подчерта: „Трябва спокойствие, професионализъм и отговорност. Санкциите идват и си отиват, но доверието към държавата се гради бавно – и се губи лесно.“
Последно обновена на 24 октомври 2025, 18:25 от Иван Петров
