След като слагат дъщеря си да спи, млада двойка е объркана, когато чува тихи молитви от бебефона в нейната стая. Те се втурват към стаята й, за да я проверят, само за да открият нещо, което надхвърля и най-смелите им мечти.
— Кора, скъпа, стига! — въздъхна Джесика, гледайки безпомощно дъщеря си. — Бъди добро момиче и заспивай. Мина ти времето за лягане…
Джесика се опитваше да накара Кора да спи през последния час, но 2-годишното дете беше изключително нервно и не беше готово да заспи. Джесика й прочете кратка приказка и дори й изпя приспивна песен, но нищо не подейства. Изтощена, тя се отказа и се върна в спалнята си.
— Адам! — оплака се тя на съпруга си. — Дъщеря ти е решена да изтощи цялата ми енергия днес! А ти си четеш книга тук? — Тя се отпусна на леглото и покри лицето си с възглавница. — Приключих с опитите, Адам! Твой ред е да приспиш малкото си ангелче!
Адам се ухили, остави книгата си и я прегърна с любов.
— Всичко е наред, скъпа. Ще я приспя. Не се тревожи за това, става ли?
Адам отиде в стаята на Кора, за да я сложи да спи, докато Джесика си почиваше на леглото им. По някаква причина, въпреки че беше уморена, не можеше да заспи. Вероятно защото се притесняваше, че Кора ще затрудни и Адам, като не заспи.
— О, как ми се иска отглеждането на дете да е по-лесно! — въздъхна Джесика.
Тя взе книгата на Адам и започна да я чете, надявайки се да заспи, но изглеждаше, че сънят е напуснал очите й, също като тези на Кора.
След няколко минути, когато Джесика най-накрая се канеше да задреме върху книгата, Адам се върна в стаята им.
— Мисията изпълнена! — възкликна той, докато сядаше на леглото до нея.
Като чу това, Джесика внезапно отново се събуди.
— Ти сериозно ли? Тя наистина ли спи?
Адам кимна.
— Уау! Трябваше да те помоля по-рано! — тя се засмя. — Само ще я проверя веднъж и ще се върна.
Джесика отиде в стаята на Кора и внимателно отвори вратата, за да види, че светлините са изключени и Кора е в нейното креватче.
— Изглежда доста очарователна, докато спи, нали? — помисли си Джесика, докато гледаше малката си дъщеря, която спеше спокойно в креватчето си.
Джесика се върна в спалнята и изгаси всички светлини, всички бяха готови да спят, но само няколко минути по-късно тя чу лек шепот от бебефона, инсталиран в стаята на Кора.
— Адам, събуди се! Чуваш ли това? — каза тя, опитвайки се да събуди съпруга си.
Адам беше почти заспал.
— Какво има, Джес? Просто заспивай. Утре ще бъде дълъг ден.
— Чувам нещо в стаята на Кора, скъпи. — каза Джесика, ужасена. — Ставай! Трябва да я проверим.
Бебефонът в стаята на Кора излъчваше само звук, без видео, така че Джесика се тревожеше.
Разтривайки очи, Адам се изправи в леглото.
— Няма никой в стаята й. Просто я сложих да спи, както преди време!
— Не, чувам нещо… Слушай внимателно…
Когато Адам и Джесика се съсредоточиха върху звука, чуха думи като „Боже“ и „Благодаря“ в слаб шепот.
— Това е странно! Изглежда, че някой се моли в нейната стая! — Джесика се втурна ужасена към стаята на Кора, а Адам я последва.
Вече там, Джесика светна лампите, но не беше подготвена за това, което видя.
— Адам! — Тя погледна назад и хвана ръцете му с насълзени очи. — Кора! Тя се моли!
Адам и Джесика се спогледаха и не можеха да повярват, че малката им дъщеря седи в креватчето си със затворени очи и малки длани, сключени една в друга.
— Бла- благодаря, Бо – Боже. — произнасяше тя с най-детински и възхитителен тон.
Виждайки я да се моли така, Джесика изведнъж си спомни нещо.
— Адам! Ние не се молихме днес!
— Какво?
— Молим се всяка вечер преди вечеря, като се държим за ръце и благодарим на Бог за всичко, което ни е дал? Не го направихме днес, тъй като ти неочаквано имаше среща и вечеряхме в стаята ни, и докато аз ядях, Кора ме зяпаше! Мислех, че храната не й харесва, но тя се наслаждаваше! Тя ми казваше, че съм забравил да се помоля!
Внезапно Кора отвори очи и видя майка си и татко си в стаята си, хвърлящи я обожаващи погледи, и тя започна да се кикоти.
— Мами! Тати! Молитва! — извика тя и вдигна ръце от вълнение.
— О, скъпа! Да! Права си! — каза Джесика и я взе на ръце. — Съжаляваме! Мама и татко трябваше да се помолят. Ще го имаме предвид! Затова ли не можеше да спиш?
Кора кимна с ярка усмивка на лицето си, а Джесика и Адам не можеха да повярват на очите си.
— Тя забелязва всичко, което правим, скъпа. — каза Джесика на Адам. — Дъщеря ни се учи от нас. Можеш ли да повярваш, че тя е само на 2 и се молеше? О, обичам те толкова много, скъпа…
Но въпреки че гледката на дъщеря им да се моли беше щастлив момент за гордите родители, те трябваше да прекарат още време, опитвайки се да приспят отново Кора. Но този път, когато заспа, тя не се събуди отново и спа дълбоко през цялата нощ.
Бог трябва да се усмихва на Кора за нейната блестяща малка душа, докато Джесика и Адам бяха невероятно горди, че са успели да внушат навика за молитва в сърцето на малката си дъщеря.
Какво можем да научим от тази история?
- Трябва да научим децата си на стойността на молитвата и благодарността. Адам и Джесика се молеха с дъщеря си и всеки ден благодариха, така че малката Кора в крайна сметка придоби навика.
- Нашите деца наблюдават и се учат от всичко, което правим. Кора се научи да се моли, като гледаше как родителите й се молят всяка вечер.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
