Един богаташ имал син, който не бил признателен и се чувствал овластен за всичко. Той се отнасял с презрение към иконома си, докато един ден на баща му му дошло до гуша от грубостта му.
Когато преди няколко лета Джон и Брукс посрещнали малкия си син, двойката нямала представа, че той ще се превърне в правоимащ и груб тийнейджър, който не оценява нищо, което има.
Момчето, Джордан, е родено от богат магнат в областта на недвижимите имоти, който нямал много време да прекарва със сина си. За Джон осигуряването на всичко необходимо за сина му било най-доброто, което можел да направи като родител.
Докато Джордан е още малък, майка му Брукс загива при инцидент и го оставя без никой, който да го гледа, освен многото прислужници в къщата.
Джордан почти не вижда баща си. Когато баща му се прибирал от работа, той вече спял. Преди да се събуди на следващия ден, баща му напускаше къщата.
Като единствен син, Джон се опитвал да направи живота на сина си удобен. На петия му рожден ден му купил мини имение, както и други играчки, за които другите деца на неговата възраст само мечтаели.
Джон се чувствал виновен, че имал малко време за сина си, затова, за да компенсира вината си, се погрижил да даде на Джордан най-добрите пари, които можел да си позволи. Малкото момче не трябвало да върши никакви домашни задължения и да допринася по никакъв начин. Вместо това получавало всичко, което пожелае.
С израстването си Джордан станал все по-егоистичен и арогантен, особено към помощниците вкъщи. Не му пукало дали действията му причиняват болка на околните; единственото, което го интересувало, било да получава достатъчно удовлетворение и да се забавлява.
Когато беше на 8 години, той се качи на гърба на прислужника си като на кон. Дори след като прислужникът, Стивън, се оплакал, че гърбът го боли от играта, Джордан грубо казал: “Конете не говорят”.
С напредването на възрастта той става все по-неблагодарен; никога не е бил благодарен на тези, които са му помагали да улесни живота си. Например една сутрин по време на закуска готвачът му сервирал сандвичи, но Джордан заявил, че са лоши, и наредил на готвача веднага да направи друг.
Готвачът се опитал да се извини, но Джордан рязко казал: “Имам нужда от сандвич, а не от извинението ви”. Нямаше кой да го поправи и нямаше кой да му покаже как да се държи подобаващо и учтиво.
На осемнадесетия му рожден ден Джон му подарява чисто нова спортна кола, надявайки се, че тя ще развълнува малкия му син. Същата сутрин той накарал слугата да украси и къщата, тъй като планирал да развълнува младия си зрелостник.
След това извел Джордан навън и посочил синия спортен автомобил в гаража. Като му подаде ключовете с усмивка, Джон каза: “Честит рожден ден, сине. Вземи тези ключове, този уникален автомобил е твой.”
“Татко, мисля, че са ти продали дефектна кола” – каза Джордан с тон на неблагодарност. След това, връчвайки ключовете на баща си, добави: “Можеш да ми купиш същата кола, но този път да е зелена”.
Джон се почувствал разочарован, но не направил нищо от това, докато един ден, по време на закуска, Джордан не направил нова сцена с камериера. В присъствието на баща си той се скарал на камериера, без да се замисли, че той е просто още един човек, който заслужава уважение и доброта.
На баща му му беше дошло до гуша от грубостта му и помоли да остане насаме със сина си. Той съобщил на Джордан, че го лишава от финансовата си подкрепа, докато не разбере значението на упорития труд.
Той казал на Йордан да му донесе ваза, която е направил с ръцете си, но вместо да го направи, арогантният му син решил да плати на майстор занаятчия да направи ваза, която да подари на баща си.
Когато подал вазата на баща си, след като я разгледал внимателно, той попитал: “Ти сам ли направи тази ваза?”.
Високомерният му син отговорил с усмивка и тон, който отразявал грубостта му: “Разбира се!”
Джон изпуснал вазата и след като тя се разбила на пода, се оплакал, че не е достатъчно добра. Разочарован, Джордан се върнал при майстора и поръчал преработка.
След това той занесъл новата ваза на баща си и я показал като свое произведение. Баща му отново я разгледал внимателно и я разбил на земята. Баща му казал: “Съжалявам, сине, трябва да опиташ отново”.
Йордан бил бесен на производителя на вазата. Чудел се защо баща му не харесва нито едно от произведенията му. Ядосан, майсторът казал: “Може би трябва да се опиташ да я направиш сам”. Той предложил да научи Йордан безплатно.
За първи път в живота си Йордан сериозно се заел да изучава занаята. Това беше първото нещо, което той приемаше толкова сериозно. Първият му опит бил според очакванията – бил под нивото, но той продължил да се старае.
Работил е по цял ден, докато не се е получило нещо представително. Накрая се приближил до баща си с вазата и след като я разгледал внимателно, баща му го помолил да опита отново, но докато хвърлял вазата на пода, Йордан се гмурнал след нея и я хванал.
Той казал на баща си: “Не! Отделих толкова много време за това. Знаеш ли колко ми беше трудно да я направя?
Изненадващо баща му казал: “Сине, това е вазата, която търсех. ” Той я пуснал в шкафа, където държал наградите си. Обясни, че е търсил специална ваза, за да научи сина си на стойността на труда.
След този ден Йордан се преобразил. Вместо да бъде арогантен, той стана услужлив и признателен на всички, които му помагаха. Започнал да се отнася с уважение към служителите си, а в замяна те го обикнали.
