Любезен просяк поставя интереса на малко момиченце над своя и харчи всичките си пари, за да я нахрани, след като я намира изгубена на станцията на метрото. На следващия ден момичето идва да го посети и пуска специален подарък в просешката му шапка – връзка ключове.
— Човече, трябва да опиташ да пееш в някоя от градските кръчми! Отдавна не съм виждал толкова добър музикант!
— Още по-добре, имам приятел в музикалния бизнес. Ще те свържа с него следващия път, когато се видим!
— О, много ви благодаря. Благодаря на всички! — извика Стив с благодарност, докато хората в метрото аплодираха изпълнението му. Те не знаеха, че някога е искал да стане музикант, но нещата се получиха толкова зле, че сега той беше бездомник, свирещ на акордеон и пеещ песни, за да си изкарва прехраната.
Но както се казва, животът на всеки един ден се преобръща. Макар и късно, дойде моментът и за Стив…
Един ден, след музикалното си изпълнение, Стив набързо опакова всичките си вещи и реши да слезе на следващата спирка и да хапне с парите, които е изкарал. Късметът беше прекалено благосклонен към него този ден и той спечели повече от обикновено.
Когато влакът пристигна, Стив събра нещата си и се отправи към стълбите на метрото, очаквайки с нетърпение приятния ден, който предстоеше. Нямаше представа, че съдбата има други планове за него.
Докато Стив бързаше към стълбите, той изпусна нещо и се обърна, за да го вземе. Изведнъж забеляза малко момиченце, което не изглеждаше по-голямо от 6 години, излизаше от влака, оглеждаше се объркано и плачеше. Беше с две плитки и чанта на раменете, а около нея нямаше възрастен.
— Тя е толкова млада и сама. Загубена ли е? — Стив се учуди, докато я гледаше и най-накрая се приближи до нея.
— Здравейте, госпожице. Мога ли да ви помогна с нещо? — попита я той с най-мекия си глас.
Тя кимна, все още плачеща.
— Аз… загубих баща си. Не мога да го намеря никъде.
— О! — Стив въздъхна безпомощно, оглеждайки се. — Как се казва? Или как изглежда? Мога да ви помогна да го намерите.
— Мама нарича татко Андрю, но аз го наричам татко и той е много красив. — каза тя и Стив кимна внимателно.
— Добре, добре. Ще намерим татко Андрю доста бързо! Но преди това трябва да спреш да плачеш, защото никой татко не обича да вижда красивата си дъщеря да плаче, нали?
— Но как ще намерим татко? Никъде не виждам татко! — каза тя притеснено и продължи да плаче.
Времето беше студено и Стив не искаше да оставя момичето само. Той реши да я заведе в близкото кафене и да я почерпи с нещо горещо и хубаво, мислейки, че това ще я успокои и тя ще може да му разкаже повече за това как се е разделила с баща си. След това ще се свърже с властите и ще ги уведоми за ситуацията.
— Между другото, името ми е Стив. — каза й той. — Как се казваш? Искаш ли да хапнем вкусен горещ шоколад, преди да намерим татко?
— Но татко ми каза да не вземам нищо от непознати! Ами ако си лош човек?
Стив се засмя.
— Но лошите хора не нараняват ли деца? Не искам да те наранявам! Искам да ти помогна да намериш баща си!
Момиченцето го гледа известно време, след което кимна.
— Добре. Но ще се върнем скоро. Обичам горещ шоколад, но трябва да намеря татко…
— Разбира се, разбира се, госпожице. Както кажете. — усмихна се Стив.
В кафенето Стив похарчи всички пари, които беше спечелил този ден, знаейки, че ще трябва да заспи гладен тази вечер. Но по някакъв начин да гледа как момичето яде му доставяше удовлетворението, че е направил добро дело.
Докато малката Миа поглъщаше бургера и горещия шоколад, Стив не спираше да я разпитва подробности за баща й. За щастие, плачът й беше спрял, така че тя можеше да сподели какво се е случило.
Оказа се, че бащата на Миа е решил да вземе метрото, за да я остави до училище, но поради голямата тълпа на станцията, те се разделили. Тя не знаела какво да прави, когато не виждала баща си наоколо, и започнала да плаче.
Въпреки че сега Стив знаеше какво се е случило, той все още се тревожеше как ще намери бащата на Миа. Той помисли да се обади на полицията, но реши, че бащата на Миа със сигурност ще я търси на станцията, така че след като излезе от кафенето, той се върна на станцията на метрото и реши да докладва за инцидента на властите. Но преди да успее да направи това, той изведнъж чу съобщение по интеркома, че бащата на Миа я търси.
— Миа! Намерихме баща ти! Хайде! — Той я грабна в ръцете си и забърза към кабината за съобщения.
Изведнъж Миа започна да крещи и да маха с ръце.
— Тате! Тук съм!
— Дръжте го! Той е там! Опитва се да открадне дъщеря ми! — Андрю извика, докато изтича до Стив с охраната и грабна Миа от ръцете му. — Как смееш да я докосваш? Стой далеч от момичето ми!
— Но сър…
— Татко! — намеси се Миа. — Стив те намери! Не му се сърди. Той ми взе бургер и горещ шоколад. Стив е хубав, точно като теб, татко!
— Не те ли е наранил? — попита объркано Андрю и Миа поклати глава.
— Той не е лош човек, татко.
— Може да съм бездомник, но това не означава, че съм лош човек, сър. — добави Стив отбранително.
В този момент Андрю се почувства ужасно, защото се съмняваше в Стив и осъзна, че не трябваше да го обвинява така. В замяна на това, че се е погрижил за Миа, той искаше да възнагради Стив, но Стив отказа да вземе пари.
— Всичко е наред, сър. — каза Стив. — Радвам се, че успях да помогна. Въпреки че не мога да си позволя много, имам и сърце. Не е нужно да ми се отплащате.
Преди да напусне станцията този ден, Миа помаха за сбогом на Стив и Андрю му благодари отново.
***
На следващия ден Стив се върна на обичайното си място в метрото и пееше своите песни. Когато приключи изпълнението си, той видя малка ръчичка да бърка в просещата му шапка и да пуска малка кутия в нея.
Стив вдигна очи и се усмихна.
— Миа?
За щастие този път тя не беше сама, а с родителите си.
— Здравей, скъпа. Какво правиш тук? — попита я Стив.
— Дойдох да ти дам подарък, Стив. Ти ми помогна, така че и аз искам да ти помогна. Но има правило: не можеш да кажеш „не“ на помощта ми!
— О, така ли? — Стив се засмя и вдигна кутията, за да я отвори.
Той разопакова кутията и намери връзка ключове вътре.
— Какво е това? — попита той объркан.
— Това е твоят нов дом, Стив! — извика Миа.
— Няма начин! — Очите на Стив се напълниха. — Това наистина ли е…
— Заслужаваш го, Стив! — каза Андрю, появявайки се зад Миа. — Ти си безкористен човек, който помогна на дъщеря ми. Това е само малък подарък. Мобилен дом. Компанията ми е специализирана в тях. Надявам се, че това ще ти помогне!
— И те отвежда на различни места! — изчурулика Миа. —Доброто винаги се връща с добро, Стив! Моите мама и татко ме научиха на това! Ти направи добро, значи си добър! — добави тя и го прегърна, карайки Стив да се усмихне през сълзи.
