Продавач в магазин е уволнен, защото помага на човек с увреждания, на следващия ден получава нова работа, с 5 пъти по-висока заплата

Любезен служител в магазин помага на клиент с увреждания с хранителните му продукти и бива уволнен. На следващия ден той получава нова работа, с пет пъти по-висока заплата.

Джони обичаше работата си. Той работеше в магазин за хранителни стоки и му харесваше да работи с хора. Вече познаваше повечето клиенти по име и всички те го обичаха заради услужливото и приятелско отношение.

За съжаление неговият шеф, г-н Тирел, не беше толкова впечатлен. Той беше кисел, суров човек и за него само едно нещо имаше значение – парите. Един ден любезността на Джони го разстрои и г-н Тирел реагира…

Всичко започна в сряда следобед, когато влезе нов клиент. Мъжът куцаше с патерици и закаченият му крачол разкриваше, че е загубил крайник.

Джони видя, че мъжът се бори с патериците си, пазарската количка и да изважда от рафтовете това, което иска. Той маркираше продуктите на другия клиент и държеше под око инвалида.

20 минути по-късно мъжът беше на опашка пред касата на Джони.

— Здрасти! — каза Джони на мъжа с усмивка. — Как си?

— Добре съм. — каза мъжът.

Джони кимна към патериците на мъжа и попита:

— Ветеран ли си?

— Да. — каза мъжът. — Близкия изток… Имам протеза, но пънчето ми е разранено, така че трябва да използвам тези патерици няколко месеца.

— Човече! — Джони трепна. — Това е трудно!

— Слушай. — каза мъжът. — По-добре съм от много други момчета, с които съм служил. Не се оплаквам!

Джони опакова хранителните стоки на мъжа в две чанти и го наблюдаваше как той се мъчи да хване двете чанти и патериците.

— Дръж се! — извика той. Джони се обърна към другите клиенти. — Бихте ли изчакали няколко минути, моля?

Джони грабна пазарските чанти на мъжа и го последва на паркинга. Там Джони постави покупките на мъжа в багажника му и се сбогува.

Когато се върна в магазина, видя г-н Тирел да стои до касата на Джони, скръстил ръце и изглеждаше много ядосан.

— Къде беше? — попита ядосан той. — Клиентите чакат!

— Съжалявам, г-н Тирел. — каза Джони. — Имаше един джентълмен само с един крак и не можеше да носи хранителните си стоки…

Един от клиентите на опашката се намеси, преди г-н Тирел да успее да отговори.

— Този младеж беше много мил. — каза той. — Нямах нищо против да чакам!

Другите клиенти се съгласиха и г-н Тирел се усмихна, но очите му бяха ледени.

По време на затварянето той повика Джони в кабинета си и му подаде розов фиш и чек.

— Не ме интересува какво казват другите глупаци. Ти си тук, за да работиш, а не да правиш благотворителност! — каза той. — Всеки момент, в който си далеч от работата си, ми струва пари.

— Правенето на пари е същността на живота, разбираш ли? Стига ми с твоите глупости. Уволнен си!

Джони погледна ядосаното лице на г-н Тирел и разбра, че няма смисъл да спори. Той взе чека си и излезе. Трябваше веднага да започне да си търси работа. Майка му зависеше от него.

На следващата сутрин, в 7:00 сутринта, Джони беше на автобусната спирка и чакаше да отиде в града, за да търси работа. Една кола спря и приятелски глас го поздрави.

— Здравей! Имаш ли нужда от превоз до магазина?

Това беше човекът от предишния ден!

— Здравей — каза Джони. — Няма да ходя до магазина. Вече не работя там.

Мъжът изглеждаше изненадан.

— Защо? — попита той.

Джони се изчерви и обясни:

— Г-н Тирел каза, че съм бил далеч от касата твърде дълго. Той ме уволни.

Мъжът изглеждаше разстроен.

— Това беше заради мен! — извика той. — Качвай се в колата. Ще те закарам, където искаш да отидеш.

— Отивам в центъра да си търся работа. — каза Джони.

— Така ли? —  каза мъжът. — И така, освен да работиш в магазин за хранителни стоки, какво друго можеш да правиш?

Джони изглеждаше смутен.

— Майка ми казва, че единственото нещо, което правя добре, е да играя видео игри. — призна той.

— Наистина ли! — каза мъжът. Изглеждаше заинтересован. — Какво играеш и какви са резултатите ти?

За изненада на Джони, мъжът знаеше много за видеоигрите и изглеждаше доста впечатлен от мнението и идеите на Джони за игрите.

— Би ли искал да работиш за мен? – попита мъжът.

— За теб? — попита Джони. — Да правя какво?

— Искам да кажеш на моя разработчик на игри някои от онези идеи, които сподели с мен. — каза мъжът. — Притежавам компания, която създава игри. Мисля, че ще се впишеш!

Седмица по-късно Джони започна работа в компанията на мъжа и това му хареса. Шефът му настоя да се върне на училище и да вземе вечерни курсове в местния колеж, но Джони нямаше нищо против.

Неговият приятел с един крак не беше просто страхотен шеф; той беше ментор. Въпреки че в началото беше трудно, малко по малко с негова помощ Джони стана най-добрият разработчик в компанията.

Печелеше пет пъти повече от това, което беше спечелил в магазина за хранителни стоки и правеше нещо, което обичаше, градеше бъдеще и всичко започна с един мил жест.

Последно обновена на 29 септември 2023, 10:17 от Иван Петров