Богат мъж на смъртно легло се опитва да реши на кого да остави парите си, така че тества внука си, като му дава 1 милион долара фалшиви пари в брой.
Алекс Карстеърс беше богат човек, но никакви пари на света не можеха да му купят здраве. Беше към края на живота си и го знаеше.
Синът на Алекс, Дейвид, вече ръководеше семейния бизнес и го правеше добре и по-голямата част от имението щеше да отиде при него. Алекс обаче искаше да остави част от парите си на внука си Артър.
Момчето вече беше на 21, в колеж и се справяше добре, но Алекс все още се тревожеше. Беше видял много от децата и внуците на своите богати приятели твърде скоро съсипани от многото пари и не искаше това да се случи с Артър. Тогава на Алекс му хрумна брилянтна идея. Щеше да даде на момчето един милион долара в брой и да види какво ще направи с тях.
Това, което Артър нямаше да разбере, беше, че парите са фалшиви… Разбира се, всички в града знаеха, че Артър е внук на Алекс и че той ще изплати всички дългове, които момчето натрупа.
Алекс се обади на Артър и го помоли да дойде да го посети. Първоначално Артър се опита да откаже да посети дядо си, като му каза, че има много работа, но когато Алекс намекна за подарък, той се съгласи да го види веднага.
Когато Артър пристигна в къщата на Алекс, той беше въведен в стаята на дядо си. Алекс лежеше на леглото си, заобиколен от машини и изглеждаше много блед и слаб.
— Артър — каза той. — Момчето ми, толкова се радвам да те видя! Липсваше ми.
— Здравей, дядо — каза Артър, чувствайки се неудобно. — Бях толкова зает, подготвях се за изпити…
— Разбира се — нежно каза Алекс. — Помолих те да дойдеш, защото имам да ти кажа нещо. Както знаеш, аз съм много болен и си оправям нещата. Искам да си независим, Артър, затова ти давам един милион.
Брадичката на Артър увисна.
Един милион? — ахна той. — Имаш предвид долари?
— Разбира се, имам предвид долари — каза Алекс. — Точно там са в този куфар до леглото ми.
Артър веднага скочи напред и отвори куфара с треперещи ръце. Той се взря в спретнатите пачки пари като хипнотизиран.
— Наистина ли е мой? — попита той със страхопочитание.
— Всичко е твое, Артър — каза Алекс. — Да ги използваш, както намериш за добре. Но се надявам, че винаги ще правиш като мен и ще помниш по-малко щастливите от теб.
Алекс легна обратно на леглото си, след като Артър си тръгна, и се чудеше какво мисли внукът му и какво би направил. Молеше се да не бъде разочарован, но бе видял проблясък на алчност в очите на Артър…
Два дни по-късно Алекс приложи втората част от плана си и се обади на Артър.
— Артър — каза той развълнуван. — Току-що получих чудесни новини. Има лекар в Швейцария, който прилага експериментална хирургия в случаи като моя.
— Той казва, че може да ме оперира, но трябва да замина тази вечер със самолет и имам нужда от 1 милион долара. Отнема дни, за да изтегля тази сума в брой от банката, така че се чудех дали би ми дал парите си назаем!
Последва дълго мълчание от другата страна, след което Артър отговори:
— Много съжалявам, дядо! Иска ми се да се беше обадил по-рано! Оставих парите като анонимно дарение за благотворителност – за бездомни тийнейджъри. Помислих за това, което казах за по-малко щастливите… Иска ми се да знаех за операцията!
— Всичко е наред, Артър — каза Алекс. — Ще се обадя на баща ти и може би той може да ми помогне бързо да намеря парите…
Три дни по-късно Алекс покани Дейвид и Артър в дома си. Артър възкликна:
— Дядо, мислех, че отиваш за спешна операция!
— Каква операция? — попита изненадан Дейвид.
— Всичко е наред, Дейвид — каза Артър. — Няма операция, но има някои неща, за които трябва да поговорим. Моля, седнете… Преди няколко дни помолих сина ти да дойде и му дадох 1 милион долара. След това му се обадих и поисках парите обратно за спешна операция, но той ми каза, че ги е дал за благотворителност.
Дейвид беше зашеметен.
— Ти даде на Артър 1 милион долара в брой и той ги дари?
— Наистина! — каза Алекс с лека нотка на ирония в гласа. Бях много горд с него цели два часа, докато не ми се обадиха от представителството на Maserati.
— Мениджърът ми каза, че Артър е поискал да купи най-скъпата им кола с фалшиви пари…Казах му да се престори, че ги приема и да насрочи доставката на колата за утре.
Артър скочи на крака с червено като цвекло лице.
— Дядо, не е това, което си мислиш…
— Всъщност, Артър — тъжно каза Алекс. — Точно това мисля. Ти не заслужаваш парите, така че дарявам 2 милиона долара, които щяха да отидат при теб, за благотворителност.
— Що се отнася до теб, Дейвид, предвиждам в завещанието си, че парите и компанията ще преминат към Артър само след твоята смърт, ако той докаже, че е достоен.
Артър беше ужасен и осъзна, че е пропилял собствените си шансове с алчността и нечестността си.
Какво можем да научим от тази история?
- Не лъжете тези, които ви обичат и ви вярват. Артър излъга дядо си и след това отиде да си купи спортна кола, без дори да си е представял, че ще бъде разкрит и разобличен като алчен лъжец.
- Нищо не е по-важно от живота на тези, които обичаме. Артър показа на Алекс колко малко цени живота му с лъжите си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
