Група зрители, които очакваха да се забавляват, са възмутени и не искат да седнат до мръсна възрастна дама в театъра. Затова я пращат на задния ред, където никой не можеше да я види. В края на шоуто те съжаляват за действията си.
Усмивка играеше на устните на Марла, когато водещият на шоуто обяви, че пиесата ще започне скоро. Тя не можеше да чака повече. Беше похарчила последния си долар за билета, който беше скъп, и знаеше, че в резултат ще гладува с месеци, но не съжаляваше.
За съжаление, радостта й бързо беше изтрита от глас зад нея.
— Кой позволи на тази жена да седи с нас? Мирише на боклук! Моля, изгонете я!
Очите на Марла се напълниха и тя погледна назад, за да види жена, която хвърляше остър поглед.
— Да, имам предвид теб! Уф, как влезе тук? Промъкна ли се?
— Госпожо — почтително каза Марла. — Заслужавам да съм тук точно толкова, колкото и вие. Платих си…
— О, разбира се. — засмя се мъж. — Сякаш бихме повярвали на това. Погледна ли се дори в огледалото, преди да дойдеш тук? Смърдиш, дрехите ти са парцаливи и изглеждаш така, сякаш не можеш да си позволиш дори храна! Какво те кара да мислиш, че заслужаваш да седнеш с нас?
— Охрана! — извика той. — Разкарайте тази жена от тук! Не искаме да седим до нея!
Марла се опита да им обясни, че е платила билета си, но те не я слушаха. Продължиха да хвърлят обиди за външния й вид, докато охраната не я премести на ъглова седалка на последния ред, където никой не можеше да я види.
Марла изтри сълзите си и се насили да се усмихне. Тя си каза да не плаче. Това беше специален ден за нея. Посетителите обаче още не бяха спрели да й се подиграват.
— Боже! Заради нея въздухът тук е замърсен. Защо просто не я изгониха? — една жена се оплака достатъчно силно, за да я чуе Марла.
— Успокой се, скъпа. — каза нейният богат съпруг, — Изглежда, че има билет. Може би е похарчила всичките си спестявания за него. — и се засмя.
Това беше ужасно нещо. Марла се почувства толкова наранена и унижена. Нито един човек от публиката обаче не я подкрепи. Всички бяха богати и гледаха отвисоко на Марла, защото тя не беше толкова богата като тях.
Скоро след това представлението започна и дотогава Марла се беше утешила. Тя винаги го правеше.
Като бедна жена, живееща в приют за бездомни, Марла беше видяла много лоши дни, някои по-лоши от тези, които преживя в театъра. Тя винаги си е казвала, че Бог помага само на тези, които остават спокойни в бедите. Така тя забрави за обидите и се развесели.
— О, тези деца вършат страхотна работа! — каза си тя, когато започна изпълнението на живо. — Тези актьори са толкова млади, но толкова талантливи. — помисли си Марла. — Колко са специални! Това си заслужаваше парите и чакането!
Представлението продължи два часа, но Марла не осъзна колко бързо е минало времето и шоуто свърши. Актьорите се хванаха за ръце и се поклониха пред публиката, която аплодираше отличното изпълнение.
— „Вие, деца, свършихте брилянтна работа! — извика някой от тълпата, а актьорите благодариха.
Скоро след това хората започнаха да напускат местата си, за да се насочат към изхода, когато глас ги спря.
— Можете ли да заемете местата си, дами и господа? Бихме искали да ви запознаем с някой специален днес! Нашият специален гост за тази вечер. — обяви млад актьор.
Скоро цялата публика започна да мърмори объркано. Марла също беше объркана. Те не бяха информирани за специалния гост преди това.
Младият актьор се усмихна и продължи:
— Всички, моля, приветствайте жената, която ни помогна да стигнем дотук, където сме днес. Бяхме група безотговорни тийнейджъри, които бяха презирани от цялото училище, но тя вярваше в нас. Тя беше единственият учител, който винаги беше до нас.
Тогава младежът се качи при Марла и я покани на сцената.
— Г-жо Адамс, мога ли да имам честта да ви придружа до сцената?
В този момент публиката беше зашеметена. Тълпата просто не можеше да повярва, че жената, която бяха осмивали, беше специалният гост.
Марла излезе на сцената разплакана, а изпълнителите се втурнаха да я прегръщат.
— О, не очаквах да ме запомните. Как… как сте, деца? — изхлипа тя.
— Абсолютно невероятно, г-жо Адамс. — възкликна младият човек, докато се обръщаше към публиката. — Дами и господа, ако днес се представяме уверено, това се дължи на г-жа Адамс. Видяхме как се отнесохте към нея и меко казано бяхме разочаровани.
— Ние не очаквахме толкова достойни хора да се отнасят с нея по този начин. Г-жа Адамс непрекъснато ни насърчаваше да не пренебрегваме по-възрастните и тя също не заслужава да бъде неуважавана. Наскоро открихме, че тя живее в приют за бездомни. — продължи той и в залата се разнесе силно ахване.
— Да, за съжаление, това е вярно. Децата й я изгонили и взели къщата й. Организирахме днешното шоу, за да съберем средства и да й осигурим нов дом, и искаме да провеждаме бъдещи представления със същата цел.
— Ако успеем да намерим спонсор, това ще помогне много на г-жа Адамс. Така че, да, това е мястото, където речта ми днес свършва и ще съм ви благодарен, ако можете да й се извините. Тя го заслужава. Благодаря ви.
В залата настъпи мълчание, а Марла беше в сълзи.
— Деца, всичко е наред. — каза тя. — Щастлива съм да се срещна с децата си. Стига толкова и… — Тя не успя да довърши, тъй като един по един хората от тълпата се приближиха до нея и й се извиниха. Някои бяха твърде горди, за да съжаляват за действията си, но на кого изобщо му пука за тях? Марла имаше голямо сърце и прощаваше на всички.
А богатата жена, която беше обидила Марла по-рано, промени мнението си и предложи да дари значителна сума, за да помогне на Марла.
Какво можем да научим от тази история?
- Любезността е важна, а не парите. Благодарение на доброто сърце и вярата на Марла в бившите си ученици, тя получи уважение, любов и извинения от арогантните богати посетители.
- Никога не съдете за човек по външния му вид и статус. Повечето посетители съжалиха за острите си думи, след като научиха колко специална е Марла за актьорите и как им е помогнала.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
