Загрижен портиер се приближава до самотна възрастна дама, която плаче, докато седи на въртележка. Когато поглежда лицето й, той е изненадан да види някой от далечното си минало.
Боби беше 40-годишен мъж, който обичаше природата и животните. Той беше женен, но със съпругата му нямаха деца. Въпреки че искаха деца, те не можаха да имат и отложиха плановете за осиновяване за известно време.
За да бъдат по-близо до природата, той и съпругата му Мария живееха в малка къща близо до гората. Всеки ден Боби ходеше до близкия природен парк, където работеше като портиер. За него работата му позволяваше да се грижи за природата.
Една сутрин Боби метеше и си тананикаше мелодия. Изведнъж той забеляза самотна възрастна жена, седнала на въртележката наблизо. Беше толкова необичайно да видиш възрастна жена там, тъй като само след няколко минути децата щяха да се тълпят в района.
Боби спря да си тананика и разбра, че жената плаче. Той реши да се приближи до нея, за да я попита дали има нужда от помощ.
— Добре ли сте, госпожо?
Той стоеше пред нея, докато жената не вдигна очи. Мъжът почти изпусна метлата си, когато видя лицето на жената, осъзнавайки, че познава възрастната жена.
— Г-жо Хигинс? Вие ли сте? — попита учудено Боби.
Възрастната жена не разпозна веднага Боби. По-късно той щеше да разбере, че тя страда от загуба на паметта.
— Аз съм, Боби Уолтърс! Живеех до вас. Бяхме съседи! — каза й той.
Госпожа Хигинс избърса сълзите си и се опита да си спомни Боби, който реши да й даде повече подробности, за да раздвижи паметта й.
— Госпожо Хигинс, родителите ми работеха, така че ме оставяха с вас цял следобед. Вие и аз оставахме в градината цял ден, поливайки вашите растения и си правихме забавни пикници! — възкликна той, внезапно развълнуван, поглеждайки назад към детството си.
Тогава госпожа Хигинс най-накрая си спомни за него.
— Сладкият ми Боби! — каза тя и разтвори ръце, за да го прегърне. — Как си, мило момче? Все още ли обичаш сладкото? — попита госпожа Хигинс.
Боби се усмихна.
— Със сигурност. Нищо не може да се сравни с прясно изпечените бисквитки, които направихте. Все още понякога мисля за тях — призна той.
След известно припомняне Боби реши да провери г-жа Хигинс.
— Какво има? Защо плачеш тук? – попита я той.
— Само преди месец дъщеря ми почина, когато роди внука ми. Бащата на бебето ги изостави още преди дъщеря ми да роди — обясни г-жа Хигинс. — Грижех се за внука си до преди две седмици, когато социалните работници прецениха, че не съм годна да се грижа за дете. Виждаш ли, страдам от проблеми с паметта, Боби.
— Къде откараха внука ви? — попита Боби, загрижен за бедната възрастна дама.
— Не знам. Отведоха го в приемно семейство, но не мога да си спомня къде. Опитвам се да го намеря, но се изгубих и се озовах тук, в парка — каза г-жа Хигинс. сълзи отново напълниха очите й.
Боби беше решен да помогне на г-жа Хигинс. Той обеща, че ще й помогне да издири внука си, за да се съберат отново.
Онзи ден Боби изпрати г-жа Хигинс до вкъщи. Той обеща, че ще се върне, когато получи новини за внука й. Когато се прибра при жена си, той споделил историята на старата жена и Мария започна да му помага в търсенето.
Боби и Мария намериха бебето в приемно семейство. Голямо семейство го приютило, но не искали да осиновят детето и планирали да го върнат в приюта.
Това не се хареса на Боби и Мария и те решиха да осиновят детето. След като осиновяването приключи, той взе момчето, което нарече Ричард, и го заведе при г-жа Хигинс.
Г-жа Хигинс се разплака, когато видя внука си. Реалността обаче започна да просветва и тя осъзна, че съдът никога няма да й позволи да получи законни права върху момчето.
— Осинових го, г-жо Хигинс — разкри Боби. — Кръстих го Ричард.
Г-жа Хигинс беше във възторг. Молеше се внукът й да попадне в добри ръце и се радваше, че именно Боби ще отгледа малкото момче.
— Ако желаете, ще се радваме да живеете при нас. Не е безопасно възрастна жена да живее сама. Съпругата ми и аз ще се радваме да се грижим за вас. Можете да се грижите за внука си също — каза Боби на г-жа Хигинс, която не можеше да спре да плаче. Тя беше толкова щастлива от това как се развиха нещата.
— Не мога да ти благодаря достатъчно, Боби — извика тя.
Боби поклати глава.
— Това е най-малкото, което мога да направя, госпожо Хигинс. Вие се грижехте за мен през всичките тези години, а сега е мой ред да се грижа за вас.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не забравяйте тези, които са ви помогнали. Г-жа Хигинс е била важна част от детството на Боби, отглеждайки го, докато родителите му са били заети. Много от щастливите му спомени бяха с нея, така че той искаше да й се отблагодари по всякакъв начин.
- Винаги, когато можете, бъдете благословия за другите. Боби и съпругата му Мария винаги са искали деца. Когато разбраха, че г-жа Хигинс иска да се грижи за внука си, но нямаше право, те решиха да се намесят и да помогнат.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
