Двама полицаи намират три гладни деца, чиято майка е откарана в болница, и се притичват на помощ, като правят вечеря.
Каква е работата на полицая? Преследване на разбойници? Хващане на серийни убийци, както във всички криминални сериали? Понякога работата на полицая е свързана много малко с преследвания с коли и белезници и много със спагети Болонезе.
Това откриха полицаите Пол Дюшен и Джеръми Сиктен, когато бяха извикани в събота вечер.
Една жена се обади и каза на диспечера, че е видяла линейка да отвежда съседката й следобеда, но всички светлини в къщата все още светят.
Жената била сигурна, че съседското семейство го няма, а децата били при баба си през уикенда и била много притеснена, че някой може да е проникнал.
Полицай Пол почука на вратата и каза:
— Полиция! Моля, отворете вратата!
Последва дълго, дълго мълчание, след което един глас каза:
— Вие наистина ли сте от полицията?
— Да! — каза полицай Пол. — Бяхме извикани от съсед, за да проверим дали всичко е наред. Моля, отворете вратата.
Гласът, който звучеше по-млад с всяка минута, каза:
— Как да знам, че наистина сте полицай? Мама каза да не отваряме вратата на непознати.
Полицай Джеръми, който беше баща на четири деца, каза:
— Имаме значки. Аз съм Джеръми и партньорът ми е Пол. Можете ли да се обадиш на възрастния, който се грижи за теб?
Последва още по-дълго мълчание, след което гласът каза:
— При нас няма възрастен. Линейката откара мама.
— При нас? — каза Пол на Джереми. — Има повече от едно дете?
— Моля, отвори вратата! — каза Джереми. — Виж, вдигнах значката си към шпионката.
— Твърде съм нисък! — каза гласът от другата страна. — Не мога да стигна до шпионката без стол! Почакайте! — Чуха се звуци от тичане на малки крачета, след това странен стържещ звук.
— Гледам! — каза гласът, така че Джеръми отново вдигна значката си. — Добре, отварям вратата…
Друг стържещ звук подсказа на полицаите, че хлапето е махнало стола от пътя, след което вратата се отвори предпазливо. 6-годишно момиченце стоеше там с дънки и мръсна тениска.
— Здрасти. — каза нежно Пол и се наведе, за да бъде на нивото на детето. — Аз съм Пол. Как се казваш?
— Аз съм Анна. — каза тя. — Кой е това? — Хлапето посочи Джеръми с лепкав пръст.
— Това е моят партньор. Той също е полицай. Името му е Джеръми. Кажи ми, Анна, как така си сама?
— Аз не съм сама! — Ана каза презрително. — Брейди и Джолена са с мен.
— На колко години са Брейди и Джолена? — попита меко Джеръми.
— Брейди е на 3, а Джолена е на 2. — каза Анна. — Аз съм най-голямата!
— Съседката каза, че майка ти е откарана в болница. — каза Пол. — Къде е баща ти?
— Татко работи на платформа. — обясни Анна. — Но той се връща едва следващия месец.
— Не трябва ли да си при баба си? — попита Пол, спомняйки си казаното от съседа.
— Тя ни върна тази сутрин. — каза Анна. — И мама беше толкова щастлива да ни види! Но тогава тя падна и се нарани… — Малките устни на Анна започнаха да треперят и очите й се напълниха със сълзи. — Брейди и Джолена са гладни, затова им дадох фъстъчено масло. — каза тя. — Но ние сме толкова гладни!
Джеръми и Пол се спогледаха.
— Парамедиците — момчетата от линейката — не знаеха ли, че сте тук? — попита Пол. — Просто ви оставиха тук?
— След като мама падна, се обадих на 911 и оставих вратата отворена. — каза Ан. — Тогава седнах до мама, но тя беше много тиха и не отваряше очи. Тогава тези мъже дойдоха и ние се скрихме в килера…
— Скрили сте се от парамедиците? — попита Джеръми. — Но защо, Анна? Щяха да изпратят някой да се грижи за вас!
Анна сви рамене и погледна настрани.
— Едно момиченце в моя клас… — прошепна тя. — Майка й беше болна и те я отведоха и никога повече не й позволиха да види майка си.
— Това няма да се случи. — каза твърдо Пол. — Ще извикаме баба ви и тя ще се погрижи за вас.
Анна изглеждаше облекчена.
— Мислиш ли, че можеш да ни направиш малко храна? — тя попита. — Много съм гладна!
— Да видим какво можем да направим! — каза Джеръми. Двамата мъже последваха Анна в кухнята, където Брейди и Джолена ядяха фъстъчено масло от буркан с една лъжица.
И двете деца бяха покрити с фъстъчено масло, а русите къдрици на Джолена бяха залепени на челото.
— Леле мале! — каза Пол. — Първото нещо, което трябва да направите, е да отидете да се измиете!
— Анна, — каза Джеръми. — какво ще кажеш четиримата да отидем до банята и всички да си измиете ръцете и лицата?
— Джолена има нужда от чиста пелена! — каза Анна и Пол пребледня.
— Не знам как да го направя! — извика той.
— Мога да го направя. — каза гордо Анна. — Но не мога да накарам лепкавото парче да се залепи, така че пелената да не падне!
Докато Джеръми заведе Брейди в банята, за да го почисти, Анна смени подгизналата пелена на Джолена и я почисти с мокри кърпички, а след това Пол поправи лентата.
— Така! — каза триумфално Анна. — Готово!
Анна се изми и след това помогна на брат си и сестра си да се преоблекат в чиста пижама, а междувременно двамата полицаи отидоха в кухнята. Точно до телефона на стената имаше списък със спешни номера.
Докато Пол звънеше на бабата на децата, Джеръми оглеждаше кухненските шкафове. Намери пакет спагети и буркан сос Болонезе.
— Ето я вечерята! — извика той.
Джеръми бързо изми мръсните чинии в мивката, сложи голяма тенджера с паста върху котлона и започна да загрява соса. Пол се върна притеснен.
— Бабата е на път. — каза той. — Но тя ще бъде тук след поне три часа.
Джеръми погледна часовника си.
— След двадесет минути смяната ни свършва. — каза той. — Не мога да оставя тези деца, Пол, но ти се прибирай.
— Не! — каза Пол твърдо. — И аз оставам!
Докато Джеръми приготвяше вечерята, Пол подреждаше кухнята и къщата. Седеше с трите деца и си играеше с тях.
Тогава Джеръми каза:
— Вечерята е готова! — Децата и Пол влязоха в кухнята, за да намерят сервираната маса и голяма чиния с димящи спагети и сос.
Джеръми обслужи децата, завърза салфетки около вратовете им и ги покани да ядат. И те го направиха! За двамата полицаи беше очевидно, че децата умират от глад.
След вечеря Пол излезе и донесе ванилов сладолед за радост на децата. Когато баба им пристигна, трите деца бяха проснати на дивана и спяха дълбоко.
— Благодаря ви, офицери! — каза бабата. — Бяхте толкова любезен!
Джереми и Пол отговориха любезно и си тръгнаха.
Бабата видя дълбоко заспалите деца и се усмихна. Тя влезе в кухнята и беше изумена, когато видя всичко спретнато. Офицерите бяха почистили всичко и бяха измили чиниите, тенджерите и тиганите!
На следващия ден тя дойде в участъка с Анна, Брейди и Джолена. В ръката си тя носеше огромен пай. Тя поиска да види полицаите Пол и Джеръми.
Двамата мъже се изчервиха, като видяха бабата. Пред всички тя каза:
— Много съм ви благодарна! Вие се погрижихте за внуците ми, нахранихте ги и се погрижихте за тях.
— Що се отнася до мен, готвенето и смяната на памперсите са отвъд задълженията ви!
Джеръми се ухили и Пол каза:
— Не, госпожо! “Да защитаваш и да служиш“ определено включва сервиране на спагети и раздаване на сладолед!
