Джордан е обикновен полицай, който е отдаден на работата си. Той често патрулира в града и един ден намира количка, направена за тризнаци, но в нея няма бебета. Когато чул слаб плач в изоставен близък магазин, решението му щяло да подобри живота му отвъд мечтите му.
Джордан Браун бил самотен 32-годишен полицай. Той служеше на общността, в която беше израснал, и беше запален по правоприлагането. Джордан бил обичан член на общността, който се отнасял любезно към всеки жител. За съжаление наскоро се бил развел, след като съпругата му се отказала от семейните им планове.
Отнело му известно време да се излекува от разбитото сърце, но Джордан гледал на положителната страна на живота. Работи като доброволец в различни обществени кампании и се занимава с колоездене като основно хоби. Жителите на общността се чувствали тъжни за него, след като съпругата му го напуснала, но всички се възхищавали на неговата упоритост и положителна нагласа.
Един ден, докато Джордан се разхождал в любимото си кафене, забелязал тройна количка близо до входа на кафенето, но не ѝ обърнал внимание. “Добро утро, Крис, ще си взема обичайното, моля”, каза той на бариста.
“Искате ли специалните ми кифлички с моркови? На сметка – предложи Крис.
Разбира се, че бих – усмихна се Джордан. Знаеше, че Крис му предлага безплатни сладкиши, защото все още се чувстваше тъжен от напускането на съпругата си, но оценяваше любезността, а и сладкишите винаги бяха вкусни.
“Забелязахте ли тройната количка отвън? Значи явно вече два дни е тук и няма следа от бебета” – каза Крис на Джордан.
“Какво имаш предвид под “очевидно”?” Джордан попита; той никога не разследваше инциденти без видима причина.
Крис обясни, че вчера не е бил на работа, но баристите и сервитьорите, които са били на работа вчера, са видели количката. Джордан попита сервитьорите и те потвърдиха разказа на Крис. Сервитьорът, който отворил кафенето в деня, в който се появила количката, обяснил още: “Когато дойдох тук сутринта, видях една жена да взима трите си бебета от нея, но тя повече не се върна”.
Тази информация разтревожила Джордан, а и рядко се случвало някой да изостави количката си и да носи тризнаци сам. Той се приближи до количката и погледна вътре, но нямаше бебешки играчки или одеяла. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато чу слаб плач. Джордан помисли, че си въобразява нещо, но тръгна към мястото, откъдето идваше тихият стон.
Джордан тръгнал към изоставения магазин в съседство с кафенето и осъзнал, че ключалката е счупена. Когато минал през магазина, плачът станал по-силен. Той забеляза тризнаци, които лежаха в завързани одеяла. До тях бяха разхвърляни празни бутилки от мляко, а наблизо нямаше и следа от майка им.
Джордан веднага се обадил на бърза помощ и на колегите си от органите на реда. Докато те пътували, той помолил Крис да отиде и да купи няколко неща от първа необходимост за бебето. Крис помолил мениджърката си да избяга бързо и тя се съгласила. Джордан му дал картата си и той отишъл да купи памперси, бебешко мляко, топли дрешки и някои бебешки лекарства.
Джордан седна на пода с бебетата и ги притисна. Чувстваше се съкрушен, че някой би ги оставил сами. Освен това си спомни за семейните планове с бившата си съпруга и се натъжи още повече. “Досега можех да имам свои собствени деца” – прошепна Джордан, докато тризнаците спяха.
Когато полицията и линейката пристигнали, те казали на Джордан, че бебетата ще бъдат отведени в сиропиталище, ако майката никога не бъде намерена. “Не, моля ви, уведомете ме веднага, ако не можете да намерите майката”, казал Джордан и си тръгнал. Той продължил работата си, като всеки ден мислел за тризнаците.
Няколко седмици по-късно колежката на Джордан го извикала в кабинета си. “Помниш ли онзи ден, когато намери тризнаците? Бях там и следях случая. Знам, че не ме забелязахте, защото изглеждахте толкова разстроени”, каза тя.
“Смущавам се, че емоциите ми се проявиха толкова ясно; опитах се да остана спокоен”, каза Джордан.
“Не се притеснявайте за това, а и знам колко много обичате децата. Проследих случая и изглежда, че Службата за закрила на детето не може да открие майката на децата, така че те ще бъдат отведени в сиропиталище. Исках да ти кажа, преди да ги отведат там, защото ти беше толкова категорична, че трябва да бъдеш уведомена – обясни тя.
“Това е така, защото искам да ги осиновя” – каза Джордан.
Неговият колега очерта процеса, който ще трябва да следва, за да осинови тризнаците. Джордан следва изцяло инструкциите ѝ и няколко седмици по-късно му е разрешено да осинови тризнаците. Джордан бил развълнуван, че ще стане баща. Той не планирал да има три деца без съпруга, но преценил, че му е писано да бъде баща и ще работи усилено, за да се грижи за тризнаците, независимо от статуса на връзката си.
Няколко дни след като Джордан прибрал тризнаците от Службата за закрила на детето, той си взел отпуск и прекарвал всичките си дни в купуване на бебешки принадлежности и преобразяване на къщата си в място, подходящо за бебета. Докато подготвял една от детските стаи, той чул почукване на вратата и се втурнал да отвори.
Преди още да успее да поздрави, една жена пред вратата му паднала на колене и започнала да плаче. “Жителите наоколо ми казаха, че сте осиновили децата ми; толкова съжалявам, че ги оставих сами, но нямах пари и чувствах, че не мога да се грижа за тях. Моля ви, простете ми, моля ви, позволете ми да взема децата си у дома”, плачеше тя.
Йордан посрещнал дамата в дома си и научил, че името ѝ е Присила. Той бил съпричастен към нейната борба, но отказал да върне децата. “Разбирам болката ви, но аз съм ги осиновил законно и ще се погрижа да се грижа за тях”, казал Джордан.
“Разбирам, че бях много безотговорен и нямате причина да ми се доверявате. Мога ли да идвам да ги виждам през уикендите? Намерих си работа в близкия ресторант и с удоволствие бих ги виждала от време на време”, помоли Присила.
Джордан се съгласява на тази уговорка и в продължение на месеци Присила спазва уговорките си и идва да посещава децата всеки уикенд. Той знаеше, че ги е изоставила, защото не е имала избор, затова започна да изпитва повече съжаление. Той сключи споразумение за споделено родителство с Присила, което им позволяваше да се грижат за децата поравно.
