Полицай и неговият партньор се отзовали на сигнал за помощ, подаден от 7-годишно момиченце, живеещо само в стара къща, и разбрали какво се е случило с майка му.
— Здравейте?
— Тук е 911, какъв е вашият спешен случай?
— Стомахът ме боли много.
— Какво е вашето местоположение?
Бенджамин Сплийн кимна с глава, докато бързо записваше адреса и успокояваше момиченцето от другата страна на линията.
— Помощ е на път, само изчакайте, добре? — каза той.
Полицай Кели и неговият партньор Амос бяха седнали в полицейския си автомобил, който беше паркиран на кръстовище в оживения град Ню Йорк.
Двамата тъкмо си бяха взели почивка от патрулирането на квартала и бяха решили да хапнат малко, преди да се върнат на работа. Амос беше по средата да разказва на партньора си това, което наричаше своите „малки закачки“, докато хапеха хамбургерите си.
Закачките бяха шеги, за които Амос твърдеше, че могат да накарат и най-сърдития човек да се смее, но всъщност единствената причина, поради която Кели реагираше на тях, беше, че бяха нелепи.
Този ден Амос говореше за животните и какво казваха, когато пожелаеха да пресекат пъта. Кели се канеше да му затвори устата, както обикновено, когато диспечерът съобщи по радиото за зова за помощ на малкото момиченце.
Двамата мъже бяха най-близо до нейното местоположение, така че Кели бързо вдигна радиото, за да съобщи, че ще отидат натам незабавно.
— А аз тъкмо щях да достигна кулминацията на тези шеги. — нацупи се Амос, докато Кели тайно се радваше.
— Ще имаш своя шанс, мой човек. — каза той с усмивка.
Когато пристигнаха, Кели и Амос отидоха до вратата и почукаха. Те повторили действието няколко пъти, но никой не отворил вратата.
Когато Амос опитал ключалката, те откриха, че вратата е оставена отключена, така че влязоха.
— Здравейте? — Кели извика, заслушан напрегнато за отговор.
— Може би никой не е вкъщи? — зачуди се на глас Амос.
— Ще проверя горе. — отговори партньорът му.
Когато стигна до най-горното стъпало, той веднага чу ридания и влезе в състояние на повишена готовност, като се улови точно преди да извади пистолета си и да стресне момичето, което стоеше на вратата, водеща към нейната спалня. Беше облечена в удобна на вид пижама и държеше средно голямо плюшено мече в ръцете си.
— Какво има, малката? — попита меко Кели, докато той бавно се приближаваше към нея.
— Гладна съм и ме боли коремчето. — каза тя.
— Къде са родителите ти? — попита той, когато стигна до нея.
— Майка ми излезе, за да купи храна от любимия ми китайски ресторант, но не се върна.
— Как се казваш, малко дете? — попита Кели.
— Пенелъпи. — отговори тя.
— Не се тревожи, Пенелъпи, ние ще ти помогнем да намериш майка си.
Заведоха момиченцето в кафене, за да й купят храна, и тя бързо се привърза към Амос, защото не спираше да се смее на нелепите му шеги. Разбира се, идеята беше на Кели да я разсее, докато той разпитваше къде е майка й.
Полицай Кели по-късно разбра, че майка й не се е върнала, защото е попаднала в катастрофа и е била ранена при инцидента. Но вместо да й каже това, Кели реши, че ще поеме отговорността за детето, докато майка й не бъде изписана от болницата. Тя се разминала от инцидента с леко сътресение и няколко драскотини, което означавало, че ще бъде изписана, щом се събуди.
Двамата любезни полицаи прекараха остатъка от деня с Пенелъпи, водейки я на обиколка на Ню Йорк, а освен това я нахраниха добре. Тя беше толкова ангажирана; не трябваше да се тревожи за майка си, докато не забеляза през нощта, че те се отдалечават от нейния дом.
— Така е. — каза тя объркано.
— Майка ти ще отсъства още известно време, малката, трябва да я изчакаш, можеш ли да направиш това? — попита Кели.
Те се надяваха жената да дойде в съзнание и да се прибере в дома си до свечеряване, но това не се случи и не можеха да оставят момиченцето само. Кели реши, че ще се грижи за момиченцето, докато майка му се върне. Той й каза, че майка й е на дълъг път, но ще се върне скоро за нея.
— Дотогава ще трябва да бъдеш добро момиче, докато я чакаш. — каза й той.
Той също така я увери, че ще остане с нея тази нощ, за да я пази. Кели продължила да бди над момичето така три дни, след което майка й дойде в съзнание.
Когато жената трябваше да бъде изписана, Кели закара Пенелъпи, гледаше през сълзи как майка и дъщеря се събират отново, след което ги откара обратно в дома им.
Майката на Пенелъпи не спря да му благодари за грижите за дъщеря си и от този ден нататък Кели и Амос от време на време се отбиваха, за да поздравят момичето и да й разказват по-нелепи вицове, на които тя се кикотеше.
