Иван Петров
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Съучениците на едно момче получиха урок, след като го унижиха за това, че е довел майка си като придружител на абитуриентския си бал, без да знаят, че зад това се крие важна причина.
Майката на Джон, Триша, е станала майка, когато е била само на 17 години. Била е красиво момиче, обичано от всички и избрано за най-вероятното да успее в класа си, но всичко това се променя, когато научава, че грешката, която е допуснала една нощ, се е превърнала в нещо повече.
Тя щяла да стане майка, но когато казала на приятеля си, той скъсал с нея и се отрекъл от бебето. За да избегне подигравките, които знаела, че ще последват, тя започнала да избягва училище и накрая го напуснала, за да се грижи за детето си.
Заради това Триша пропуснала абитуриентския си бал. Това бил ден, който тя винаги очаквала с нетърпение, защото обичала да танцува. Мечтаеше да стане танцьорка, но трябваше да се откаже от това, за да се съсредоточи върху изкарването на прехраната, която щеше да ѝ позволи да осигури добър живот на сина си.
Въпреки това любовта ѝ към танците била очевидна, особено за сина ѝ, който я следвал през първите няколко години от живота си, тъй като все още не можели да си позволят училище. Работила много странни работи, но любимата ѝ била да мете улиците, защото това ѝ давало възможност да танцува.
Отнасяше се с пешеходците като с фенове, дошли да гледат изпълненията ѝ. Някои от тях често я гледаха от очарование, защото изглеждаше, че винаги свети, когато танцува.
Синът ѝ израства, знаейки това, и когато идва време да отиде на бала, той я кани за своя приятелка. „Мамо, искам да ме придружиш на бала ми“, казал ѝ той.
„Сине, няма нищо страшно“, отговорила тя. „Това е вечер за младежи, а не за намръщени жени на средна възраст като мен.“
Дълбоко в себе си тя умираше от желание да каже „да“, но каква майка щеше да бъде? „Вероятно имаш приятелка, с която предпочиташ да бъдеш“, добави тя, когато той започна да възразява.
„Не, мамо, нямам никакво желание да отида с друг, освен с теб“, потвърди той.
„Дори и да искам, не мога, защото този ден трябва да работя“, отговори тя, но той знаеше, че тя ще се присъедини към него.
По-късно, в този съдбовен ден, Триша се промъкна в залата за бала и тъй като Джон беше наблюдавал вратите в очакване на нейното пристигане, той я видя и се зарадва.
Тийнейджърите наоколо обаче, които ги видяха, започнаха да се подиграват на Джон, наричайки го неудачник и мамино синче. Триша видя, че това се случва, и нямаше желание то да ескалира, затова си тръгна тихо.
Но Джон я открил навън да плаче и я повел обратно вътре, за да я представи официално. „Това е моята майка и аз много се гордея с нея“ – изрева той с пълен глас.
„Тя ме отгледа сама и се отказа от много неща, за да е сигурна, че ще израсна с всичко, от което имам нужда. Тя изостави мечтата си да стане танцьорка, за да се погрижи за мен, така че моля те!“ – изкрещя той. „Нека танцуваме.“
Всички млъкнаха, когато той завърши, после всички започнаха да ръкопляскат. Диджеят пусна бавна песен и майката и синът танцуваха и танцуваха толкова дълго, колкото можеха. Когато спряха, всички ги аплодираха.
Триша прегърна сина си и му каза със сълзи на очи: „Ти си най-голямото ми постижение“. В този момент останалите тийнейджъри се замислиха: „Как мога да направя така, че родителите ми да са щастливи и горди?
Последно обновена на 7 октомври 2023, 07:29 от Иван Петров