Иван Петров
„Плача само пред картините и внучките си.“
Това са едни от последните думи на Боян Радев – човекът, който беше не просто легенда на българската борба, а символ на характер, сила и дух.
Вчера България се сбогува с първия си двукратен олимпийски шампион.
Боян Радев си отиде на 83-годишна възраст, след години на болежки, в хосписа, в който живееше напоследък.
Новината покруси спортната общност и всички, които го познаваха – лично или чрез делото му
„Осиротяхме“, призна със свито сърце синът му Боян-младши, който до последно беше до баща си и се грижеше за него. „Татко беше опората на нашето семейство, стълбът“, сподели той.
Най-тежкият удар за великия шампион идва през 2020 г., когато внезапно си отива съпругата му Мария – жената, с която са били заедно повече от половин век. След нейната смърт здравето на Боян Радев започва да се влошава.
„Тя му беше опората“, казва синът му. И макар тялото да го предава, духът на шампиона остава буден. До последно Радев не губи чувството си за хумор, а телефонът му звъни най-вече от внучките – те бяха неговата светлина в последните години.
Роден на 25 февруари 1942 г. в село Мошино, Боян Радев извървява път, достоен за филм. От бедно детство и каруца – до върха на световния спорт. Олимпийско злато в Токио 1964 и Мексико 1968, световен шампион, европейски медалист, Спортист на годината – три пъти.
Но за него медалите никога не са били всичко.
„Или първи, или никой“ – това беше философията му. Живееше спартански, тренираше до изнемога, подчиняваше целия си живот на една цел – да бъде най-добрият за България. Самият той разказва как е живял като отшелник на Белмекен, как е калявал психиката си с лишения и как е стигнал до олимпийския връх с желязна дисциплина.
След спорта идва другата му голяма любов – изкуството. Боян Радев се превръща в един от най-големите български колекционери, притежаващ творби на Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Иван Вукадинов, Станислав Доспевски и много други.
„В този бизнес не става само с пари. Трябва и душа“, казваше той. И доказваше думите си с дела – като дарява над 170 безценни експоната на Националния исторически музей. Днес в НИМ съществува зала „Дарение Боян Радев“ – завинаги.
Освен велик спортист и колекционер, Боян Радев беше и човек с кауза. Работи за осигуряване на пенсии на олимпийски медалисти, помага на изпаднали в нужда спортисти и никога не забравя откъде е тръгнал.
След кончината му спортният свят се обедини в едно – България загуби великан. Александър Томов, Станка Златева, Весела Лечева, Стефка Костадинова – всички говорят за него като за учител, пример и национално богатство.
„Думи като легенда са малко“, казват те. И са прави.
Боян Радев си отиде, но остави след себе си живот, който вдъхновява. История, която учи, че бедността не е присъда, че успехът се постига с характер и че истинското богатство е в това какво оставяш след себе си.
Поклон пред светлата му памет.
Последно обновена на 20 декември 2025, 09:32 от Иван Петров