М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Джак беше пилот, който осинови и отгледа момчето, което намери изоставено на летището. Той не подозираше, че 20 години по-късно биологичната майка на момчето ще се появи.
Нещо вътре в Джак се счупи в деня, в който синът му Тоби се удави пред очите му. След като Тоби почина, жена му се разведе с него и взе другия им син, а Джак не каза нищо.
Никога не се беше борил за попечителство над другия си син, защото се обвиняваше за всичко. Докато жена му беше на гости при родителите си, той заведе момчетата си на плаж. Беше ги оставил сами за няколко минути, за да им вземе хот-дог. Ако не беше направил това, синът му щеше да е жив. Беше се опитал да спаси Тоби, но беше твърде късно.
Съвсем сам и без любовта на семейството, Джак се превърна в машина. Всичко, което правеше, беше да работи, да яде и да спи. Той нямаше представа как ще се промени животът му, когато се натъкна на изоставено момченце на летището…
Онзи ден Джак минаваше покрай салона на летището, когато чу силен плач и спря. Когато се огледа наоколо, той с изненада видя едно оставено без надзор малко момче, което лежеше в количка и плачеше.
Джак се приближи до момчето, озадачен защо няма възрастен около него.
— Хей, хей, шампионе, всичко е наред — каза той тихо. — Ще се оправиш.
Но бебето не спираше да плаче. Джак все още имаше няколко часа преди полета си, така че реши да остане с момчето, докато пристигнат родителите му. Но след като чака почти 30 минути, а никой не се приближи до количката, Джак се разтревожи.
Бебето беше спряло да плаче и Джак му беше купил играчка от един от магазините на летището, за да го заинмава, но се тревожеше дали настойникът на момчето или който и да е придружител е в безопасност.
Така Джак уведоми летищните власти за ситуацията, но минаха часове и никой не дойде да вземе момчето.
— Това е лудост. Информирайте полицията. — каза накрая Джак на персонала на летището. След това, докато се навеждаше да се сбогува с момчето, преди да тръгне за полета си, той забеляза бележка, която стърчи от джоба на малкото дете.
— Една секунда, приятелю, изглежда имаш нещо вътре… — Джак извади бележката и въздъхна, докато я четеше.
„Съжалявам. Чувствам се ужасно, че правя това като негова майка, но не мога да му осигуря добър живот. Надявам се, че можете. Моля, обичайте го.“
Джак разбра какво става. Момчето беше изоставено от майка си на летището.
Дори Джак не можа да си обясни защо, но момчето му напомни за Тоби. Имаше чувството, че Бог му е дал още един шанс да бъде с покойния си син. Може би са имали нужда един от друг.
Така шест месеца по-късно, след като семейството на момчето не можеше да бъде открито, Джак осиновява момчето. Той нарече момчето Тери и Тери започна да обича Джак като баща.
А Джак, добре, той беше отличен баща. Наличието на Тери в живота му му позволи да се освободи от самотата си и да погледне на живота в нова светлина. Той никога не се беше опитвал да скрие от Тери факта, че е бил осиновен, след като е бил изоставен на летището, но Тери не го беше грижа.
— Ти ми даде любящ дом, татко. — винаги казваше той. — Ти си моето семейство. Не ме интересува дали си моят биологичен баща или не!
Двадесет години по-късно порасналият Тери последва стъпките на Джак и стана пилот. Дуото баща-син получи невероятната възможност да летят заедно на рождения ден на Тери и не можеха да бъдат по-щастливи.
— Това е най-хубавият ден в живота ми, татко! — възкликна Тери, когато самолетът беше на хиляди метри над морското равнище. — Правя това, което обичам, и имам най-добрия човек в живота си до мен!
В този момент Джак и Тери не можеха да си представят какво ги очаква. При кацането на самолета жена с мръсни дрехи нахълта в пилотската кабина въпреки усилията на екипажа да я спре.
— Чаках те 20 години! — извика жената, вперила поглед в Тери. Тя се приближи до него и прошепна в ушите му: — Знам, че имаш белег по рождение на гърба си. Само една майка би могла да знае това, скъпи, защото аз съм твоята майка!
— Госпожо, моля ви, не е позволено да влизате тук! — извика стюардесата. — Моля напуснете!
Но Тери я спря.
— Не, чакай — каза той. — Моля, погрижете се за слизането на другите пътници… Аз ще говоря с нея.
Когато жената, Тери и Джак останаха сами в пилотската кабина, Тери погледна Джак и каза:
— Татко, мисля, че тя е майка ми“
— Аз съм твоята майка, да. — каза жената. — Оставих бележка за теб, помниш ли?
— Е, защо си тук? — категорично попита Джак. — Надявам се, че не сте тук за да се опитвате да си върнете сина.
— Не ме интересува защо тя е тук, татко — каза Тери. — Тя ме нарани достатъчно. Не искам да бъда свързан с нея по никакъв начин. Така че нека бъда много ясен. Не ме интересува защо си тук. — каза той на жената, — Този мъж, който стои точно до мен, е единственото ми семейство. Той е моят баща и няма да го оставя заради никого!
Очите на жената се напълниха.
— Съжалявам… — прошепна тя. — Съжалявам. Между другото, аз съм Едит. Искам само да ти кажа, че не бях лоша майка. Бях принудена да направя това, което направих, сине. Наистина бях… — каза тя като тя започна да разказва историята си.
— Ти беше най-ярката звезда в тъмното ми небе, когато се роди, скъпи. Баща ти не те искаше и ме остави да се оправям сама, когато бях бременна. Бях непреклонна да те родя и го направих. Но животът не винаги върви така, както сме планирали, нали?
— Не можех да си намеря работа и се борех… о, колко се борех! Не исках да страдаш, затова трябваше да те оставя. Толкова се радвам, че не пропусна любовта. Сега, не го казвам, защото искам да се почувстваш зле или нещо подобно… но… имам само няколко месеца живот. Мозъчен тумор, казаха лекарите. Исках да помоля сина ми за прошка, преди да умра.
— Съжалявам за това, което направих, скъпи — продължи тя. — Много съжалявам. Надявам се да простиш на майка си. Винаги бях около теб, гледах те отдалеч. Съжалявам, че нямах смелостта да се доближа до теб и да те прегърна. Съжалявам…
Едит хлипаше като дете, когато усети топла прегръдка около рамото си. Беше Тери.
— Родителите са нещо повече от хора, които искат най-доброто за децата си. Те действително присъстват в живота на децата си, за да го подобрят. Така че не мога да кажа, че всичко това е лесно за мен. — каза той. — Но се радвам да знам, че не ме мразиш. Можем да направим това, мамо. Ще те лекуваме, нали? Въпреки че може да ми трябва време, за да обработя всичко, искам да знаеш, че ти прощавам…
Джак не можеше да бъде по-горд. Възхищаваше се на това, което направи Тери. Той дори помогна за лечението на Едит, но за съжаление няколко месеца по-късно тя почина.
Тери държеше ръцете й, когато тя почина, и последното нещо, което му каза, беше:
— Винаги съм те обичала, сине. Обичала съм те! Но човекът, който те отгледа, е по-добър родител от мен.
Какво можем да научим от тази история?
- Да прощаваш не е лесно, но силното сърце може и трябва. Въпреки че не беше лесно за Тери да прости на Едит, той го направи, защото знаеше, че тя не носи цялата вина за това, което направи.
- Родителите са нещо повече от хора, които искат най-доброто за децата си. Те подобряват живота на детето си. Щетите, нанесени на дете, никога не могат да бъдат поправени. Тери беше наранен, че Едит го беше изоставила и не му беше лесно да й прости.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
Последно обновена на 6 май 2023, 07:34 от Иван Петров