Жена на 60 години чувства, че животът й няма смисъл, след като се оттегля от корпоративната си работа след четири десетилетия. Един ден тя решава да използва старото си хоби, шиенето, за да помогне на нуждаещи се деца да носят прилични дрехи на училище.
Луси Пенингс беше пенсиониран корпоративен служител, която работеше в една компания от 20-те си години. Тя беше толкова отдадена на работата си, че когато дойде време да се пенсионира на 63 години, внезапно се почувства изгубена.
Съпругът на Луси, Джордж, почина преди десетилетие, а децата й работеха в чужбина. Тъй като децата й бяха толкова далече, те рядко имаха време да се свържат с нея и тя постоянно се чувстваше самотна.
Един ден, докато Луси се прибираше от магазина, тя видя, че нейната съседка Аманда е поставила кутия в предния си двор. „ПРИЕМАМ ДАРЕНИЯ ЗА ДЕТСКИ ДРЕХИ“, пишеше на табелата.
Нейната съседка работеше в неправителствена организация, която помагаше на семейства с ниски доходи и беше изключително запалена по своята работа. Няколко пъти преди това тя се опита да привлече Луси за доброволец, но през тези периоди тя все още беше толкова погълната от работата си.
— Хей, Луси! — поздрави Аманда, когато я видя да минава покрай двора. — Как си?
Луси се усмихна на съседката си и се приближи.
— Здрасти, Аманда! Е, ето ме, намирам неща за вършене всеки ден, след като съм пенсионер. Радвам се да те виждам да работиш с неправителствената организация. За какво са даренията? — попита тя.
Аманда разкри, че работи с местно държавно училище, за да осигури на учениците им подходящи дрехи.
— Това училище работи със семейства в общности с ниски доходи, мигранти и бежанци. — разкри тя на Луси.
— Някои момичета носят дрехите на по-големите си братя и сестри, въпреки че изглеждат дрипави и големи. Те трябва да се задоволяват с това, което имат, защото родителите им не могат да си позволят да им купят подходящите дрехи и чанти, от които се нуждаят. — обясни още Аманда.
Луси се почувства ужасно като чу това, знаейки колко трудно трябва да е за тези деца да ходят на училище с неудобни дрехи. В този момент тя имаше идея и изведнъж разбра за какво иска да прекарва времето си.
Когато се прибра вкъщи, Луси извади старата си шевна машина. Всеки път, когато се чувстваше стресирана по време на работа в миналото, тя шиеше дрехи и покъщнина за семейството си, но това беше хоби, което беше отдавна забравено.
Тя видя цял сандък с красиви платове, които не бяха използвани, и ги изпра, за да може да ги използва, за да направи рокли и ризи за момичетата и момчетата от училището, с което работеше Аманда.
Луси обеща да шие поне по една дреха на ден. През първата седмица тя даде на Аманда седем красиви рокли, които да дари на учениците.
На следващата седмица тя удвои даренията си, правейки седем рокли и седем ризи за момичетата и момчетата. Луси осъзна колко много обича да шие и го използва като начин да прекара времето си. Тя се събуждаше мотивирана да шие и с радост показваше на Аманда своите творения следобед.
Аманда беше възхитена, че Луси намери какво да прави всеки ден. Тя видя как страстта на Луси запали искра в нея, правейки я по-щастлива и общителна.
Един конкретен понеделник Аманда реши да покани Луси в държавното училище, за да предаде дрехите лично. Луси оцени жеста и нямаше как да не се развълнува да види децата, носещи нейните творения.
Когато стигнаха до училището, лицето на Луси се проясни, когато забеляза някои ученици, облечени в нейните дрехи.
— Направих го преди две седмици! — развълнувано посочи тя.
— Те обичат дрехите, които си дарила, Луси! Благодаря ти, че направи тези деца щастливи. — каза Аманда. — Някои ученици разкриха, че не са носили нови дрехи от години и благодарение на теб успяха да се сдобият с красиви нови дрехи!
Луси нямаше как да не се просълзи, като видя, че творенията й са оценени от други хора. Тя обеща на Аманда, че ще продължи да прави дрехи за малките деца и че ще започне активно да доброволства в неправителствената организация на Аманда.
— Благодаря ти, че използваш времето си, за да помагаш на други хора,Луси. — каза й Аманда веднага щом чу това. — Вълнувам се да продължа да работя с теб.
На 63 Луси внезапно намери нова цел в живота. Тя не само се събра със старата си страст, но и намери ново призвание да помага на нуждаещите се, вдъхновена от съседката си Аманда.
