Собственик на сладкарница отказва да продаде торта на малко момиченце, което няма достатъчно пари и по-късно открива, че е за рождения ден на умиращата й майка.
Сал Гарфийлд имаше лош ден. Той беше буден от 3:00 часа сутринта, за да пече торти и сладкиши, а сега неговият служител, който трябваше да поеме магазина за следобед, току-що се обади, че е болен.
Сал беше артист. Никой не можеше да прави сладкарски изделия като него, но той не обичаше клиентите, изобщо. Сутринта имаше работа с няколко неприятни клиенти, така че когато Джени Меткалф влезе, той беше готов да избухне.
Джени беше на седем години, слаба и изящна, с дълга руса коса и големи кафяви очи. Тя се приближи до витрината на Сал и постави малките си ръце на стъклото, докато гледаше вкусните сладкиши и торти.
— Хей, хлапе! — Сал изръмжа. — Не слагай ръце върху стъклото! Току-що го почистих!
Джени отскочи назад и бързо пъхна ръце зад гърба си.
— Съжалявам! — каза тя. — Всичко изглежда толкова вкусно! Майка ми казва, че правите най-добрата торта с червено кадифе в света.
Сал беше поласкан.
— Може да е права за това. — каза той. — Спечелих награда с тази торта.
— Искам да купя торта. — каза Джени и протегна ръка. На дланта й имаше малка купчина монети, които не бяха повече от няколко долара.
— Откъде го взе, хлапе? — попита Сал. — Отвори си касичката ли?
— Да — срамежливо каза Джени. — Искам да си купя торта, голяма торта червено кадифе.
— Торта червено кадифе? — попита Сал. — Надявам се да имаш повече от тези три-четири долара, хлапе! Тази торта струва 70 долара!
— 70 долара? — попита Джени. — Но… нямам повече пари… Мога ли да купя само едно парче?
— Хлапе. — подсмихна се Сал. — Не можеш да си позволиш дори парче!
Джени почти се разплака.
— Моля ви. Какво ще кажете за това кексче? — тя посочи един вкусно изглеждащ глазиран кекс. — Колко струва?
— Това е кексче за 6 долара, хлапе. — каза Сал. — Честно казано, не можеш да си позволиш и крекер в моя магазин!
Джени започна да плаче.
— Моля ви, господине — прошепна тя. — Вие не разбирате…
Тогава Сал загуби търпението си.
— Излез! — той извика. — Опитай хленченето си някъде другаде!
Джени се обърна и изтича през вратата. Сал я гледаше как седи на бордюра пред магазина и плаче отчаяно. Няколко минути по-късно една възрастна дама мина и спря.
Сал я чу да пита детето:
— Скъпа, добре ли си?
Джени се разплака:
— Исках да купя торта на майка ми? Но мъжът не ми продаде.
— Е! — възкликна дамата. — За това ли плачеш? За торта?
— Не е за мен. — обясни Джани. — За майка ми е. Има рожден ден и е в болница. Това е любимата й сладкарница и тя обожава тортата с червено кадифе.
— О Боже! — каза дамата. — Горката жена! Какво й е?
— Тя е болна от рак. — каза Джени. — Татко каза… тя няма да се прибере. Затова искам да й занеса тортата.
— Толкова съжалявам! — каза дамата. — Може би…
Но Сал беше чул достатъчно. Той изтича до вратата и извика:
— Момиченце, върни се!
Джени го погледна, лицето й беше обляно в сълзи.
— Аз? — тя попита.
— Да. — каза Сал с най-нежния си глас. — Моля те, върни се.
Възрастната дама помогна на Джени да стане и да влезе отново в сладкарницата.
— Не съм взела нищо… — каза тя.
— Знам — каза нежно Сал. — Съжалявам, че не те послушах преди. Чух какво каза на онази дама. Майка ти има рожден ден?
— Да. — каза Джани. — Да, така е. Знам, че нямам достатъчно пари…
— Всичко е наред. — каза засрамен Сал. — Имам тази допълнителна торта. Така че, ако можеш да я вземеш, ще бъде от голяма полза!
— Наистина ли? — прошепна Джени.
— Да, наистина. — каза Сал. — И както се случи, това е една от моите специални торти с червено кадифе с крема сирене и топинг от бял шоколад…
Лицето на Джени грейна в прекрасна усмивка.
— Това е любимото на майка ми! — ахна тя.
— Как се казва майка ти? — попита Сал.
— Изабел. — каза Джани. — Името й е Изабел. Не е ли красиво?
— Много е красиво. — каза Сал. — Ти изчакай тук за секунда; веднага се връщам.
Сал се върна в кухнята и внимателно написа върху вкусна торта: „Честит рожден ден, Изабел!“ След това постави тортата в голяма бяла сатенена кутия и добави чифт блестящи свещи. Той занесе голямата кутия обратно в магазина и я даде на Джани.
— Благодаря ви! — прошепна Джени със сълзи на очи. — Това ще я направи толкова щастлива!
— Не. — каза Сал. — Аз ти благодаря. Бях забравил защо правя тези прекрасни, вкусни торти. Това е, за да направя специалните поводи още по-специални. Надявам се, че ти и майка ти ще се насладите на моята торта!
Джени занесе тортата на Сал на майка си този следобед и те запалиха искрящите свещи. При тази прекрасна светлина Джени почти можеше да повярва, че всичко ще бъде наред.
