Много пъти сме писали за Япония: за странностите на местните жители, за трудния живот на японските жени, за телевизионните предавания, както и за всичко, което учудва чуждестранните туристи в тази страна. Но тук има особености на живота, толкова странни и не подлежащи на никаква логика, че понякога дори самите японци биха се радвали да се отърват от тях.
Днес Поника представя такива ежедневни традиции и нагласи, които дразнят дори тези, които са живели в Япония през целия си живот.
1. Съседите могат да се оплачат от вас, ако според тях вървите шумно
Поради факта, че при изграждането на къщи в Япония се използват леки конструкции, шумовете от съседите се чуват ясно. Затова е важно да се поддържа тишина не само в транспорта и други обществени места, но и у дома. Блогър говори в канала си в YouTube за съседи, които се оплакват от него, че затваря шумно вратите на шкафовете.
Не всички японци са готови да мълчат и да стъпват на пръсти в дома си. Младите жители, както и на други места, обичат да правят партита, слушат музика, говорят шумно, но поради тънките стени това винаги завършва с проблеми.
2. Недопустимо е разрешаването на конфликти в личен разговор
Може би се интересувате от въпроса, защо човек не може просто да поговори със съседа си, който затваря шумно вратите и да го помоли да бъде по-тих. Факт е, че в тази страна не е обичайно да се разрешават битови конфликти лично. Британец, който живее в Япония, описа в блога си как да се държите със съседите: да се правят директни оплаквания е неприемливо, трябва да напишете писмо с жалба до управителя на сградата.
Управителят трябва да публикува съобщение на таблото за обяви, в което заявява, че някои живущи се оплакват от шум, така че тези, които издават шума, трябва да спрат. Възможно е да има няколко такива писма, преди случаят да се разреши.
3. Звуковата реклама по улиците ви държи будни дори и през почивните дни
Въпреки строгите изисквания да пазите тишина, в Япония има много озвучена реклама, както стационарна, така и движеща се – това са автомобили с високоговорители на покрива. Те обикалят улиците и рекламират всичко – от фирми за ремонт на домакински уреди до свежи сладкиши и политически партии.
Не всички японци ги харесват, тъй като рекламните микробуси заливат обкръжението си със силни шумове дори в неделя, а това е единственият ден, когато работещите могат да поспят. Въпреки оплакванията, полицията е твърде лоялна към такива коли.
4. В апартаментите няма отопление
Според една версия в Япония няма централно отопление поради факта, че къщите често се разрушават по време на земетресения и е твърде скъпо да се полагат тръби, изолация и да се поставят инсталации. Така японците използват радиатори, духалки и електрически одеяла, както и известната маса Котацу.
Доскоро местните жители бяха доволни от това положение. Въпреки това, с появата на блогърите за пътуване, които започнаха да публикуват снимки на централно отопление в чужди хотели в социалните мрежи, японците започнаха да преразглеждат отношението си към централната отоплителна система. Някои прогресивни (и заможни) граждани инсталират отоплителни котли.
5. Гяру-майки – майки-момичета – подкопават японските идеали
Това са възрастни жени с деца, които поддържат образа на гяру: носят предизвикателни, ярки дрехи, натруфени нокти, изкуствени мигли, боядисват косата си в ярки цветове и си правят щури прически. Като цяло отношението към тях в обществото е толерантно, както и към много други субкултури, но често са критикуван, че включва деца в своите дейности, вдъхвайки им от ранна детска възраст необичайна идея за истинската красота.
6. Мнозина създават приятелства с чужденци, които да използват за лична изгода
В социалните медии многократно е коментирано, че е много трудно да се установят приятелски отношения с японците. Но има специална категория японски граждани, които лесно се сприятеляват с чужденци, защото това е модерно. С приятел-чужденец могат да се хвалят в обкръжението си и да го използва за лична изгода, например, за да подобрят английския си език.
Блогърка от Канада казва: „Моите първи приятели в Япония бяха компания ловци на чужденци. Те бяха много мили, но когато усвоих японския език, с изненада разбрах, че ме наричат „нашият безплатен учител“ и това ме обиди.“.
Не е прието да каните чужденци у дома, а ако помолите за помощ, например с преместване, японецът ще се изненада и учтиво ще откаже. По принцип японското общество се отнася към „ловците на чужденци“ осъдително.
Сред японските жени има ловци на мъже чужденци, които имат много специфична цел: да родят хафу – дете, наполовина японец. Смята се, че такива деца се оказват много красиви. Ето защо сред хафу има много модели и актьори, но в обществото отношението към тях е много двусмислено.
7. Хората наоколо са разделени на “Учи” и “Сото”
Учи е „вътрешен кръг“, тоест членове на семейството, роднини, близки приятели, понякога колеги, с които са работили дълги години. Всички останали са сото, „непознати“. Тези 2 групи са толкова различни, че японците дори използват различни граматически структури, за да общуват във всяка от тях. Пътуването от сото до учи отнема много време.
Някои прогресивни млади японци смятат тази система за вредна за обществото, като допринася за самоубийствата и феноменът на социалния ескапизъм – хикикомори. Различните психични разстройства понякога са свързани с необходимостта да се сдържат емоциите и мислите в кръга на сото.
8. В страната има над 700 хиляди души, които са хикикомори. Средната им възраст е 31 години.
Хикикомори са хора (обикновено млади), които доброволно се изолират от обществото. Най-често те живеят под грижите на роднини, рядко или никога не напускат стаята си, където им се доставят храна и други необходими за живота неща. Някои от тях изобщо нямат контакт с хората, седейки между четири стени в продължение на 7-10 години. Японското правителство отдавна е загрижено за това явление и търси начини да се справи с това.
9. Всеки 5-ти съпруг в Япония изневерява.
Но в страната има много малко разводи. Дори да има проблеми в брака, и двамата съпрузи предпочитат да го запазят. Жените се притесняват, че след развода финансовото им благополучие ще пострада, а мъжете се страхуват, че няма да могат да виждат децата си, защото японските закони не предвиждат съвместно попечителство.
Японците имат малко по-различно отношение към изневярата. В допълнение, уредените бракове все още съществуват в някои райони на страната и отношенията преди сватбата не се насърчават. Ето защо процентът на неверни съпрузи в Япония е толкова висок: според проучването 15,2% от жените и 20,5% от мъжете изневеряват.
10. В Япония се счита за нормално, ако влюбените се срещат 1-2 пъти месечно
Двойките в Япония не се срещат всеки ден, както в Европа и Америка. Достатъчно е те да се виждат няколко пъти месечно. Освен това, по време на раздялата, те не си кореспондират в социалните мрежи и не си изпращат романтични карти и снимки един на друг. Това изобщо не е, защото не са влюбени. Просто така е прието.
Освен това Япония има по-слабо развита култура на ухажване. Не е прието да се подаряват цветя и бонбони, сметките в кафенета и ресторанти обикновено се делят, в увеселителните паркове всеки плаща за себе си, комплиментите са изключително редки, не дават предимство на дамите и не им подават ръка. Също така влюбените не показват чувствата си на публично място. Максимумът, който е позволен на обществено място, е да се държат за ръце.
11. В магазините за дрехи има много натрапчиви консултанти
Много чужденци не обичат да пазаруват в Япония заради твърде натрапчивото обслужване. Ако в нашите търговски центрове можете спокойно да си изберете нещо, да го вземете в пробната, да го пробвате, да го свалите и да го върнете на закачалката, то в Япония този сценарий е невъзможен.
Консултантите са обучени да следят клиента по петите му, да му правят комплимент да дават съвети за комбинации. Когато клиентът отиде в пробната, консултантът ще застане на входа и ще попита дали е необходимо да донесе друг размер. Ако се извърши покупка, клиентът се изпраща до изхода, ще му се поклонят усърдно и ще благодарят за покупката.
12. Много популярни детски книжки, обсъждащи темата за тоалетната
Японците смятат, че темата за тоалетната не трябва да се пренебрегва, когато става дума за отглеждане на деца. Първо, отделителната система е част от тялото, като всички останали и дефекацията е естествен процес на тялото. Детето трябва да знае как да го прави правилно. Второ – просто е забавно.
Много родители признават, че децата им обичат да учат азбуката на канджи с г-н Унко, който е изпражнение. Г-н Унко учи децата на правопис, използвайки фрази, като: „Човек взе ако в ръка, за да срещне трудностите лице в лице“.
13. Дори при кратки пътувания до съседен град, на колегите и роднините трябва да носят малки подаръци и сувенири – омиджаж
В Япония дори има такава шега, че японец прекарва 15 минути, възхищавайки се на забележителностите и 45 минути, за да избере омиджаж.
