М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Малката Алиса беше сама и гледаше безпомощно хората на коледния панаир, но никой не й се притече на помощ, освен чистач с брада. Беше уплашена да приеме помощта му, без да осъзнава, че той е там, за да направи нейната Коледа възможно най-ярката.
Алис беше ужасена и гладна, докато стоеше на коледния панаир. Накъдето и да погледнеше, виждаше хора да пазаруват с близките си подаръци, играчки и много други. Но тя беше сама, защото нямаше никого до себе си.
Времето беше студено и снегът покри цялата област. Ръцете на Алис бяха замръзнали и тя потръпна, докато изваждаше кибритена кутия от джоба на дрипавото си палто. Алис беше бедно момиченце, дрехите й бяха дрипави, а ботушите й бяха износени и скъсани.
— Децата не бива да си играят с кибрит, малка госпожице! — каза глас, когато последната кибритена клечка на Алис изгоря. Беше студено и единственият източник на топлина бяха кибритените клечки. За съжаление те свършиха твърде рано.
Когато чу гласа, Алис се обърна и видя мъж със сива брада, който изглеждаше също толкова беден и самотен като нея.
— Не говоря с непознати! — каза тя и направи крачка назад. — Ти… изглеждаш като лош човек!
— Не — каза мъжът. — Аз съм просто един беден чистач, който почиства местата наоколо. Мога ли да ви помогна, госпожице?
— Мама каза, че не трябва да говоря с непознати, но… имам нужда от помощ, г-н чистач. — каза Алис тъжно, а очите й бяха насълзени.
— Джоел. — отвърна мъжът. — Аз съм Джоел и ще ти помогна. Какво ще кажеш първо да сложиш това? — Чистачът подаде на Алис ръкавиците си, които тя бързо си сложи, защото й беше студено.
— Ти не си лош човек. — каза тя с лека усмивка, загледана в топлите си длани. — Как ще ми помогнеш?
— Е, за това ще трябва да ми кажеш защо си тук и от каква помощ имаш нужда. — обясни Джоел. — Децата на твоята възраст не трябва да са сами по този начин.
— Майка ми. — каза Алис през сълзи. — Тя е на студено, гладна и много болна. Имам нужда от храна за мама, но бях толкова уплашена да помоля за помощ.
Алис каза на Джоел, че майка й е загубила работата си и не са яли от дни. Майка й й беше казала, че баща й е на небето с ангелите, така че нямаше към кого да се обърнат за помощ.
Алис не можеше да гледа майка си в беда, затова решила да помоли за помощ непознати.
На Джоел му стана тъжно за бедното момиченце и той я заведе в кафене, за да й вземе храна. За съжаление той нямаше много пари, така че всичко, което можеше да купи, беше сандвич за Алис.
— Ето, скъпа. — каза Джоел, поставяйки сандвича пред Алис, но тя не го изяде.
— Ами мама? — тя попита. — Ако изям този сандвич, мама ще остане гладна, Джоел!
Джоел въздъхна.
— Съжалявам, дете. — каза той. — Това беше всичко, което един беден човек като мен може да си позволи. Не мисля, че мога да взема нещо на майка ти. Но трябва да ядеш!
За щастие, собственикът на кафенето чу разговора на Джоел и Алис и сърцето му остана с тях. Така че той опакова малко храна за тях и им я даде безплатно.
— Ваканционният сезон е. Приберете се у дома при любимите си хора и прекарайте време с тях. Не се притеснявайте; това е за сметка на заведението.
— Много любезно от ваша страна, сър. — каза Джоел. — Нека Господ благослови вас и вашето семейство с щастие и здраве.
— Една секунда, сър. — каза собственикът на кафенето и се върна с плик. — Ето малко пари за вас, които ще ви бъдат полезни. Няма непознати на този свят, повярвайте ми. Всички разчитаме един на друг. Мислете за това като знак на благодарност, че помогнахте на това малко момиченце… — каза той, сочейки към Алис, която щастливо поглъщаше сандвича. — Весела Коледа!
Джоел не можеше да повярва на любезността на собственика на кафенето, но му беше извънредно благодарен. Той реши да остави Алис у дома и да се почерпи с хубава вечеря с парите, които Бог му изпрати.
Когато Джоел заведе Алис у дома, той видя майка й да лежи в старо легло в студена каравана. Тя беше болна, много болна, така че Джоел извика линейка и майката на Алис, Кристъл, беше откарана по спешност в болницата.
— Как сте свързани с пациента? — един лекар попита Джоел и той трябваше да разкаже цялата история за това как се запозна с Алис. Накрая болничните власти информираха Социалните служби и Алис беше отведена от Кристъл, тъй като не беше в състояние да се грижи за малкото момиченце.
Джоел се чувстваше ужасно заради тях, но не можеше да направи много. Той ходеше в болницата всеки ден, но му липсваше смелостта да се изправи срещу Кристъл и да й каже за настаняването на Алис в приют. Все пак Джоел искаше да помогне на майката и дъщерята и имаше идея…
***
Кристъл се възстанови и беше изписана от болницата. Сърцето й се разби, когато разбра, че Алис е в приют. Тя плачеше през целия път до дома, но когато влезе в караваната, сълзите й спряха.
Тя стоеше и се оглеждаше. Караваната й беше безупречна и в нея имаше мъж с сива брада!
— Кой… кой си ти? — попита тя шокирана.
— Аз съм Джоел. Идвам тук, за да почистя това място, откакто си в болницата. Направих ти и малко храна… Все пак е Коледа. Аз бях този, който извика линейката, когато те намерих болна. Седни. Има много неща, които трябва да знаеш…
Джоел разказа на Кристъл историята как се е запознал с Алис и Кристъл не можа да сдържи сълзите си.
Оказа се, че Джоел се върнал при любезния собственик на кафене и го помолил за помощ. Той казал, че ще работи в кафенето, за да събере средства за Кристъл и Алис. Собственикът на кафенето му помогнал и поставил малка кутия пред ресторанта му, за да събира пари.
„Помогнете за набирането на средства за бедна майка и дъщеря. Те биха го оценили много.“, пишеше в бележката.
Въпреки че получиха пари, връщането на Алис от приюта щеше да наложи Кристъл да има стабилна работа и средства да издържа дъщеря си. За това собственикът на кафенето предложи да я наеме!
Джоел й подаде плик и каза:
— Това е, което хората дариха за теб и Алис. Можете бавно да започнете нов живот сега. Весела Коледа!
Кристъл видя дома си уютен и чист, а остатъчният аромат на коледната вечеря, която Джоел беше приготвил, я накара да плаче като дете.
Изминаха няколко години от този ден и Алис и Кристъл са щастливи заедно. Никога повече не видяха Джоел, но никога не го забравиха. Сякаш Бог беше изпратил ангел да им помогне и да преобърне живота им на Коледа.
Последно обновена на 11 декември 2023, 13:47 от Иван Петров