Година след като бизнесменът Ерик Трост губи жена си и сина си при мистериозни обстоятелства, той решава да се ожени отново. Точно когато изричат обетите си, се случва нещо немислимо.
— За моята прекрасна Силвия — вдигна наздравица Ерик Трост, държейки високо чаша с шампанско. — Преди една година бях неутешим от мъка. Бях сам, не знаех къде да се обърна, след като бившата ми съпруга избяга с единствения ми син. Когато полицията в крайна сметка приключи разследването, приемайки, че и двамата са мъртви, ти се появи и даде ми нещо ново, с което да напълня сърцето си.
Вратите на голямата зала, в която се беше събрала сватбата, се отвориха тихо, запълвайки перфектно паузата на Ерик.
Младоженецът продължи:
— Сега стоя тук, гледам те, колко си спираща дъха и всичко, което мога да мисля е…
Ерик млъкна, гледайки как малка тълпа от приятелите му, събрани на главната алея, се разделиха, за да пропуснат една женска фигура.
— Дали…
Той продължи да гледа, а булката му стана леко разтревожена. Когато фигурата се приближи до амвона зад двойката, чакаща да се свържат в брак, чашата на Ерик се изплъзна от сега висящата му ръка.
— Това е невъзможно — измърмори Ерик в микрофона си, достатъчно силно, за да се чуе.
Новата му жена Силвия проследи погледа му, озадачена от възмутената чернокоса жена, която се приближаваше все по-близо. Преди да успее да попита какво става, натрапницата спря в дъното на малкото стълбище, водещо до булката и младоженеца, усмихна се вяло на Силвия, след което насочи вниманието си към Ерик.
— Ерик, би ли обяснил? — попита жената, но Ерик продължи да гледа невярващо, а шампанското бавно се стичаше около подметката на обувката му.
— Не? В такъв случай, позволете ми.
Тълпата се разпръсна по молба на Ерик, оставяйки тримата сами. Жената започна, като каза, че баща й я е кръстил Мойра, надявайки се, че името ще продължи неговия късмет. Първоначално името изглеждало подходящо. Тя била отличничка в училище и баща й Рейнард бързо я приел като свое протеже.
Заедно те изградили бизнес, който едва ли можел да има конкуренти. Мойра посветила целия си живот на бизнеса, работейки здраво, за да гарантира, че баща й може да види, че компанията е стабилна като скала, преди да почине.
Когато се омъжила за Ерик, скъпият й баща смятал, че бъдещето е още по-светло. Ерик се представил като добър млад мъж.
— Както несъмнено е направил и с теб — иронизира тя. Рейнард дал благословията си и Ерик и Мойра се оженили.
Отначало животът бил страхотен. Те се смеели много, ходели на екзотични пътешествия и наистина се наслаждавали на компанията си. Ерик изглеждал разсеян от време на време, но Мойра го приписвала на неуспеха му да си намери прилична работа.
— Не го разбирай погрешно, той е интелигентен човек – брилянтен и добре начетен. Хората сякаш страняха от него, когато ставаше дума за бизнес сделки. Но той работеше усилено и се опитваше да се докаже пред всеки бъдещ работодател — увери Мойра.
След известно време здравето на стария изпълнителен директор се влошава и дъщеря му поема изцяло компанията. Въпреки че Рейнард ставал все по-крехък с всеки изминал ден, тя искала да го накара да се гордее, затова държала здраво, помагайки на компанията да доминира над конкурентите. Ваканциите останали в миналото, а бизнесът станал неин приоритет.
След известно време тя забременяла. Мория никога не е мислила да има бебе, но била много щастлива, когато научила новината. Единственият проблем бил, че компанията силно разчитала на нея и тя не можела да бъде отдадена майка, докато поддържала компанията на повърхността. И така, Ерик поел бизнеса. Мойра сви рамене:
— Както казах, той беше брилянтен и начетен.
В крайна сметка Райнард починал, но бизнесът вървял като добре смазана машина и момченцето на двойката било здраво и щастливо. Само че Ерик никога не си бил вкъщи. Той почти не прекарвал нощ седмично у дома и се държел потайно.
— Трябваше да видя знаците. Повечето хора щяха да го видят дълго време, преди да се натъкна на него. Но никога не търсиш нещо, което не искаш да намериш — замисли се Мойра.
Един ден послушната майка се натъкнала на чифт бельо в офиса му, когато отишла да търси стара снимка на баща си. Тогава тя намерила другата жена в списъка му с контакти и нещата излезли извън контрол.
— Кълна се, не е това, което мислиш — излъга ме Ерик.
— Купих го за теб. Трябваше само да го извадя от опаковката, за да се уверя, че пасва.
— Глупави лъжи при това — присмя се тя.
Разказът на Мойра беше прекъснат за кратко от протестите на Ерик. Той погледна умолително новата си булка и изтърси:
— Кълна се, нищо от тези неща е вярно. Познаваш ме от една година. Трябва да ми вярваш.
— Ха! Една година? — Мойра се засмя.
— Познавах го от четири. Четири години и той се обърна срещу мен в момента, в който го изправих пред заплахата от развод. Той просто не можеше да пусне удобното малко богатство, което бях поставила в краката му като наивно малко момиченце. — Докато Ерик управляваше компанията, той създаваше връзки. Повечето хора го виждаха като законен главен изпълнителен директор и той имаше силата на много умели адвокати зад себе си.
В отговор на искането на Мойра за развод, Ерик извадил своя коз. Лигавият негодник бил събрал фалшиви доказателства, че жена му е негодна майка.
Той й представил снимки на натъртеното й дете, извадено от контекста, твърдения за пиянство и злоупотреба с вещества и дори обвинения, че е отровила баща си, за да му отнеме компанията.
Мойра добави:
— Разбира се, Ерик се представи като сладък и трудолюбив съпруг.
— Разбираш ли, че всичко това са само слухове, жено? — отново се намеси Ерик.
— Нищо от това не може да бъде доказано и нищо от това не е допустимо в съда. — усмихна се той.
Мойра си пое дълбоко дъх, завъртя драматично очи към все по-загрижената Силвия и въздъхна:
— Ерик, ако искаш да се махнеш оттук с част от достойнството си, предлагам да ме оставиш да зарадвам скъпата ти булка с тази интересна приказка.
Шокиран и вече уплашен, Ерик стисна езика си.
— Както казах. Предадох се пред заплахата да загубя сина си, надвиснала над мен. Подчиних се на Ерик, който запази позицията си в компанията и ме принуди да живея живота си далеч от всички, които познавах.
Мойра се превърнала в отшелник, неспособна да се свърже с никого или да се спаси. Но тя го направила за сина си.
Единственото място, което й предлагало известна почивка, била вила извън града, единственото място, което все още й напомняло за баща й.
— Ходих там често, за да прочистя главата си — каза тя тържествено.
— О, знам вилата — намеси се Силвия, като за първи път започна да показва признаци, че историята изглежда истинска. — Ерик често ме водеше там. Там беше първата ни истинска среща.
— И нашата също. Изглежда, че Ерик не може да измисли нищо оригинално — отговори Мойра.
Ерик просто изръмжа, твърде нетърпелив да чуе какво асо има бившата му съпруга в ръкава си.
— Както и да е, една вечер, преди около година, имах нужда от известно време далеч от имота, който Ерик и аз бяхме купили заедно.
— Мезонетът? – попита Силвия.
— Точно.
Пентхаусът беше станал като голяма клетка, задушаваща Мойра. И така, тя взела малкия си Елиът, качила се в колата и потеглила към вилата. Ерик бил наясно с движенията й, тъй като имал инсталиран тракер в колата и камери във всеки имот. Въпреки това го усещала като временно бягство.
Нощта била тъмна, а пътят хлъзгав от проливния дъжд. Отнело около час, за да стигнат до вилата, като градът отстъпил място на гъсти гори след около 35 минути. След като дърветата започнали да се появяват в периферното зрение на Мойра, тя се отпуснала. Раменете й се увиснали и тя почувствала как стресът напуска тялото й, дори и да било само кратка почивка.
Но това не било обичайното бягство на Мойра. Въпреки постоянното наблюдение на Ерик, тя решила да рискува с опит за бягство. Прехвърлила достатъчно от парите на баща си в частна сметка, за да издържа нея и Елиът за известно време, и щяла да си почине, щом паркира колата до вилата.
Чувствайки, че всичко ще се нареди, тя включила радиото, отмествайки очи от пътя за кратка секунда. Внезапно колата се разлюляла, окачването зави, сякаш щеше да се счупи, а гумите забарабанили бързо, хаотично. Светът се наклонил и земята бавно заобиколила главата й, когато тя погледнала през прозореца. Когато всичко избухнало в разтърсващ шум, тя осъзнала какво се е случило.
Когато се събудила, било още тъмно и Елиът ридаел на мястото си до нея. Бързайки, тя го разкопчала и се отправи към вратата, като за щастие намерила изход от разбитата кола, който не изисквал много усилия.
Колата се забила в завоя на плитък поток и всичко било мокро. Мойра сменила дрехите на Елиът и го стоплило, но нямала представа какво да прави с колата. Изведнъж тя осъзнала, че инцидентът може да работи в нейна полза. Просто ужасна злополука, която отнела живота на съпругата и сина на Ерик.
Мойра си проправила път през реката, като внимавала да не оставя следи. Знаела, че Ерик ще бъде зает тази вечер, така че имала достатъчно време да намери пътя си през гъстата гора. След изтощителен преход гората оредяла, разкривайки голямо празно пасище.
Зората тъкмо настъпвала и тя се движела през полето с много по-голяма лекота, като накрая спряла пред стара селска къща. Майката почукала на вратата, събуждайки стар фермер и жена му. След обилна закуска, топъл чай и преобличане Мойра се почувствала много по-добре и сложила Елиът да си легне.
Тя не казала всичко на сладката стара двойка, но те предположили достатъчно, за да й позволят да остане, докато разбере какво да прави по-нататък. В парцела имало неизползвана къща, която тя наела от тях, а и Мойра помагала с много от животните.
Мойра спря за малко, за да си поеме дъх. Тримата седяха в тесен кръг един срещу друг под редове висящи свещи.
— И сега, ето ме — завърши тя.
Ерик я погледна злобно. Силвия местеше поглед между бъдещия си съпруг и неговата все още съпруга.
— Не виждам защо се върна, Мойра. Ако си успяла да се измъкнеш от привидния затвор на брака, защо би се върнала? — Ерик изръмжа.
— Държах те под око, Ерик. Знам, че полицията се отказа да ме търси и знаех, че трябва да попреча на някой друг да направи същите грешки, които направих аз. Дори бях готова да ти платя, за да напуснеш тази бедна жена сам.
— Колко? — Ерик отвърна почти моментално.
Мойра се усмихна:
— Ах, виждаш ли колко е отчаян, Силвия? Той потопи компанията на баща ми в земята. Той те използва, за да не отиде в затвора за измама.
Силвия погледна към Ерик, вече напълно объркана.
Ерик усети погледа й върху себе си и започна:
— Сил, знаеш, че те обичам. Знам, че няма да ме оставиш да отида в затвора. Моля те, това е много по-сложно от това, което казва тази жена. Имам нужда да ми вярваш.
Силвия отдели малко време за размисъл. Тя се обърна към Мойра.
— Виж, изглежда, че съм била твърде доверчива. Мисля, че много си приличаме, но нямам идея на какво да вярвам. Ако ти вярвам, ще имам нужда от подкрепа, както и ти.
Мойра се усмихна:
— Ще приема всяка помощ, която мога да получа.
Ръката на Силвия премина във въздуха, свързвайки се плътно с лицето на годеника й. Единственото, което Ерик успя да направи, беше да се поклати от шока и той скочи на крака.
Когато се изправи, вратите избухнаха навътре, изхвърляйки група хора в бронирани жилетки. Двама агенти се приближиха до групата, уверявайки Ерик, че бягането ще бъде безполезно.
— Г-н Трост, арестуваме ви за измама. Моля, не се съпротивлявайте.
Докато Ерик беше изведен, Мойра и Силвия стояха до вратите на коридора и гледаха. След дълъг процес, Ерик беше обвинен в няколко престъпления, което гарантира, че ще остане зад решетките известно време.
Въпреки че Силвия се радваше да чуе истината, беше горчив хап за преглъщане. Мойра застана до нея, докато се възстановяваше от шока от измамата, и след като всички престъпления на Ерик бяха разкрити, Силвия беше повече от щастлива да застане до новия си приятел в съдебната битка.
Елиът израсна с майка си извън града. Мойра продаде мезонета и разшири вилата, превръщайки я в техен постоянен дом. Тя облицова стените с изображения на баща си и медалите, които синът й носеше у дома.
Тя най-накрая можеше да живее живот, освободен от примамката на коварния си бивш съпруг.
Какво можем да научим от тази история?
- Хората не винаги са такива, каквито изглеждат. Фасадата на Ерик заблуди дори бащата на Мойра, човек с дългогодишен опит. Отделете време, за да опознаете хората.
- Последствията от вашите действия често се връщат, за да ви преследват. Ерик мислеше, че е на чисто, след като жена му изчезна. Той дори не подозираше, че се задава разплата.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
