Съпругата на Уолтър, Джесика, почина и техният адвокат се появява на погребението й с ужасна новина – тя е била омъжена за друг. Уолтър нямаше представа, защото бяха заедно от 60 години. Тогава той се среща със съпруга й и открива нещо шокиращо.
— Г-н Стенли, мога ли да поговоря с вас за момент? — Уолтър вдигна поглед от скута си към църковната скамейка и видя техния адвокат г-н Стърнбърг да се взира в него. Той кимна и се надигна, като се отдалечи малко от дъщеря си Фиона и останалите присъстващи на погребението.
Те бяха на погребението на съпругата му Джесика. Беше тъжен повод и техният адвокат беше добър семеен приятел. Той се занимаваше с всичко около имението и също дойде да отдаде почитта си. Но Уолтър нямаше представа какво иска сега.
— Има ли нещо нередно, г-н Стърнберг? Благодаря ви, че дойдохте между другото. — каза той, когато бяха извън обсега на другите.
— Разбира се. Вие и г-жа Стенли бяхте скъпи приятели. Но има нещо належащо, което трябва да ви кажа. Обмислях дали да го направя тук и може би не е най-подходящият момент, но трябва да знаете — каза адвокатът с усещане за неотложност в тона му.
— Кажете ми — отвърна намръщено Уолтър.
— Относно наследството на г-жа Стенли и нейната застраховка живот… е, те не отиват директно при вас и дъщеря ви. Изглежда, че г-жа Стенли е била омъжена за друг. — нежно разкри г-н Стърнбърг, но Уолтър замръзна на мястото си.
Той започна да клати глава.
— Не. Това е невъзможно. Ние сме заедно от 60 години. Сигурно грешите.
— Проверих милиони пъти и съм сигурен в това. Ще трябва бързо да насроча среща в офиса си, за да мога да ви представя човека. Мисля, че този въпрос ще бъде решен само когато вие двамата говорите. — завърши г-н Стърнберг. Той потупа Уолтър по раменете и се отдалечи до една от пейките отзад, докато Уолтър го гледаше шокирано.
***
Няколко дни по-късно Уолтър и Фиона шофираха до офиса на г-н Стърнбърг в Пасадена. Уолтър току-що беше казал на Фиона какво каза адвокатът им на погребението. За негова изненада тя не беше толкова шокирана от това.
— Защо не си зашеметена, скъпа? — попита я той, съсредоточен върху пътя.
— Е… ти и мама не се ли разведохте в някакъв момент? — зачуди се Фиона и Уолтър най-накрая си спомни този незначителен, но болезнен проблем във връзката им.
— Аз… но тя не може да се е омъжила отново. Ние се разведохме и бяхме разделени за по-малко от година. Това е невъзможно. — заекна Уолтър.
— Мама ми каза за това. Тя каза, че сте се скарали много година след сватбата си и тя живеела с баба и дядо известно време. Може да се е случило тогава. Знам, че те никога не са те харесвали. — продължи Фиона, напомняйки му за онова отдавна забравено презрение, което родителите на Джесика изпитваха към него.
— Но… просто… защо не ми е казала? Защо се върна при мен, ако е била омъжена? — попита Уолтър. За съжаление, единственият човек, който можеше да отговори на тези въпроси, го нямаше.
— Не си ли мислил да се ожените отново, след като се събрахте? — попита Фиона.
— Не съвсем. Просто продължихме оттам, откъдето спряхме. Не мислех, че това изобщо има значение. — отговори той, искайки да се срита, че не е говорил за тези неща тогава.
***
— Г-н Стенли, Фиона, това е Хенри Кларк. — каза г-н Стърнбърг, насочвайки вниманието на Уолтър и Фиона към непознатия в кабинета му. Беше горе-долу на възрастта на Уолтър, висок и облечен в скъп костюм.
Хенри протегна ръка и каза:
— Радвам се да се запознаем, въпреки че обстоятелствата не са толкова добри.
— Да — измърмори Уолтър, ръкувайки се с мъжа като в транс.
Всички седнаха и се втренчиха в неловко мълчание, докато Хенри не проговори.
— Тогава преминавам към темата. Предполагам, че досега не сте знаели нищо за мен. Нали?
Уолтър и Фиона кимнаха с широко отворени, объркани очи.
Хенри продължи:
— Е, това се случи преди много години. Никога не съм искал да се женя, но родителите ми ми казаха за дъщерята на техни приятели. Те казаха, че бих изглеждал по-добре като бизнесмен, ако имам жена. Тя беше наскоро разведена и нямаше деца. Срещнахме се за кратко и по същество оставихме родителите ни да се оправят с всичко. Беше гражданска церемония, нищо изискано, нищо особено. След това никога не сме били истински съпруг и съпруга.
— Не разбирам. — Уолтър избухна със сълзи в очите, но отказа да ги изпусне.
— Това беше основно бизнес сделка. Няколко месеца по-късно тя каза, че се връща при бившия си съпруг. Бях съгласен с това, но й казах, че трябва да се разведем. Но Джесика… добре, тя се тревожеше, така че продължихме да го отлагаме и да го отлагаме, докато не забравихме един за друг. — обясни Хенри безгрижно.
— Никога не си създал собствено семейство? — попита Фиона, държейки ръката на баща си върху офисните кресла.
— Не, никога не съм искал нищо от това. Грижех се само за бизнеса. — отговори Хенри, ухилен от сърце. — И за тази цел дойдох тук, за да кажа, че не искам каквото законът гласи, че трябва да получа. Може да сме били женени на хартия, но Джесика изобщо не беше моя съпруга. Можете да запазите всичко.
— Сигурен ли сте, г-н Кларк? — потвърди адвокатът, скръстил ръце на бюрото си.
— 100% сигурен. — отговори Хенри. — Може ли да си тръгвам сега? Отново, беше ми приятно да се запознаем. Съжалявам за загубата ви и за тази изненада.
Мъжът излезе от офиса, без да каже повече дума, и Уолтър най-накрая се успокои. Въпреки това, което се е случило преди всички тези години, Джесика винаги е била негова съпруга по всички начини, които имат значение.
— Добре, тогава да свършим това, г-н Стърнбърг. — подкани Фиона техния адвокат, усмихвайки се на баща им, чиито неизплакани сълзи най-накрая бяха стихнали.
Какво можем да научим от тази история?
- Семейните тайни имат начин да излязат наяве, така че е най-добре винаги да сте честни. Джесика трябваше да каже на Уолтър за брака си с Хенри, за да не остане изненадан на погребението й.
- Родителите не трябва да пречат на щастието на децата си. Родителите на Джесика я принуждават да се омъжи, въпреки че тя не го е искала. Трябвало е да оставят нещата така.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
