Една жена се подиграва на майката на друга ученичка, която работи през нощта, на коледния училищен панаир на дъщеря си, след което научава коя е другата жена в действителност.
— А сега деца — каза мис Дейвис. — Искам всички вие да говорите с майките си относно носенето на лакомства за училищния коледен панаир!
Целият клас веднага започна да говори едновременно и да вдига ръце във въздуха.
— Да, Джена. — каза мис Дейвис на сладко момиче на първия ред. — Какво искаш да донесеш?

— Кексчета, мис Дейвис. — извика Джена нетърпеливо. — Майка ми прави най-хубавите кексчета в света!
Веднага друго момиченце нададе протестиращ вой.
— Но аз щях да кажа кексчета! Не е честно!
Мис Дейвис се намръщи.
— Пати, Джена говори първа, така че…
— Но майка й никога не идва на училищни събития или нещо такова! — каза Пати. — Обзалагам се, че тя няма да дойде на Коледния панаир и няма да ядем кексчета, а те са ми любимите.
Джена се изчерви и очите й се напълниха със сълзи.
— Майка ми работи през нощта, затова не може да идва на много събития. — каза тя. — Но тя обеща, че ще дойде на Коледния панаир и ще донесе кексчета!
— Тогава това е решено, Пати. — каза твърдо мис Дейвис. — Майката на Джена ще носи кексчетата. Но ако мис Дейвис наистина смяташе, че е решено, очакваше я голяма изненада.

Същата вечер тя получи телефонно обаждане от майката на Пати и тя не беше щастлива.
— Правя много за училището, мис Дейвис! — Майката на Пати изпищя. — Дарих парите за новата библиотека, заслужавам внимание…
Тя имаше още много да каже и горката госпожица Дейвис я изслуша още един болезнен час и накрая каза, че тъй като майката на Пати иска да донесе кексчета, значи може. И двете майки могат да донесат кексчета.
Денят на Коледния панаир беше вълнуващ за децата. Имаше конкурс и селото на Дядо Коледа с елфи и елени (те всъщност бяха понита с фалшиви рога, но на никой не му пукаше.)

Най-хубавото от всичко бяха всички щандове, където майките подреждаха плато след плато с вкусни лакомства, от гигантски джинджифилови човечета до огромни лепкави парчета карамел и шоколадови браунита.
Майката на Пати пристигна с огромна кутия кексчета и започна да ги подрежда в чинии на щанда си. Скоро дойде друга майка, която познаваше добре.
— Скъпа. — извика тя на майката на Пати. — Изглеждат вкусни!
— Би трябвало. — каза майката на Пати с усмивка. — Струваха ми цяло състояние!
Другата майка намигна.
— Мислех, че трябва да ги изпечеш сама!

— О, моля те! — каза майката на Пати. — Кой прави това, всъщност? Между другото, къде е тази жена? Онази, която също носи кексчета?
Другата майка се намръщи.
— Мисля, че закъснява! Трябваше да се настани тук, до теб. — каза тя. — Не мога да си представя какво ще донесе тя.
Майката на Пати се усмихна.
— Чувам, че работи нощем! Сигурно е стриптизьорка или танцьорка, или нещо такова!

Сладък глас ги прекъсна.
— Всъщност съм сладкар, а не стриптизьорка. — Майката на Пати и нейната приятелка се обърнаха и видяха красива жена с огромна кутия с най-невероятните кексчета, които някога са виждали.
Майката на Пати се изчерви.
— О! — ахна тя. — Ти трябва да си майката на Джена…Много съжалявам…нямах предвид…
Точно тогава Джена и Пати се приближиха.
— Виж — каза гордо Джена. — Ето я майка ми и тя си донесе кексчета – сама ги прави, нали знаеш!

— Еха! — ахна Пати. — Майка ми купува нейните, но никой не трябва да знае!
По това време майката на Пати беше толкова смутена, че не знаеше какво да прави със себе си. Тя беше още по-унизена, когато Джена каза щастливо:
— Е, майка ми участваше в състезание на Food Network и тя спечели! Най-добрите кексчета в света!
Майката на Пати трябваше да се извини на майката на Джена. Децата, разбира се, не се интересуваха от нищо от това. Изядоха всички кексчета и си прекараха чудесно.

Последно обновена на 22 юли 2023, 09:20 от Иван Петров
Бележка от автора: Тази история е базирана на личен разказ, изпратен от наш читател или споделен в интервю. С цел защита на поверителността, имената и някои лични детайли са променени, но фактите и емоциите са запазени автентични. В Ponichka.com вярваме, че всяка съдба заслужава да бъде чута.
Ако желаете да споделите вашата история, моля, изпратете я на:
info@ponichka.com
