Безпомощна млада майка е възхитена, когато едно момче накуцва, за да я спаси, като вдигне количката й в автобуса. На следващия ден съпругът й чука на вратата на момчето с огромна изненада, която го разплаква.
Робърт болезнено въздъхна, докато гледаше как съучениците му играят баскетбол. Това го измъчваше, защото искаше един ден да стане звезда. Копнееше да представлява училището си във всички турнири, но никой не го приемаше на сериозно.
12-годишното дете беше отхвърлено като публика, защото всички предполагаха, че не може да играе или да тича наоколо с протеза на крака. Робърт се беше родил с усложнения в крака, който трябваше да бъде ампутиран.
Той гледаше играчите с широко отворени, насълзени очи, надявайки се, че ще го поканят да се присъедини или да замести някого. Но момчетата смятаха, че отборът им ще загуби, ако Робърт играе за тях.
Часът по физическо свърши и момчетата се разотидоха. Робърт поздрави победителите в мача и грабна раницата и патерицата си. Бавно се отправи към една спирка наблизо и зачака автобуса…
Пет минути по-късно пристигна автобус. Робърт изчака останалите да влязат, защото не искаше някой да мрънка или да го нарича муден, когато влизаше. Не беше несигурен, но мразеше, когато някои пускаха нелюбезни коментари зад гърба му.
Той тръгна към седалката за хора със специални способности. Вече беше запазена за Робърт, защото кондукторът и шофьорът го познаваха добре. Беше им редовен пътник.
Шофьорът се познаваше добре и с майката на Робърт, Ребека. Той познаваше борбите й като самотна майка, изоставена от мъжа, на когото вярваше и когото обичаше, бившия й съпруг Хари.
Преди пет години животът на Робърт и майка му Ребека не беше същият. Все още имаха мъж до тях. Хари беше повече от баща на Робърт. Той беше неговият модел за подражание и вдъхновение.
— Баща ми е моят герой! — често се хвалеше Робърт.
Той обичаше да играе баскетбол с баща си на малкото поле пред къщата им. Така започна да мечтае някой ден да стане баскетболист. Не просто обикновен играч, Робърт искаше да стане звезда.
Животът беше спокоен и щастлив с малкото, което имаха. Но предаността на Хари към семейството му избледня, когато той беше повишен и се премести в чужбина. Той забрави, че вече е женен и има 7-годишно дете, когато се влюби в друга жена.
Хари не беше срамежлив да разкрие извънбрачната си връзка на Ребека. Той разби сърцето й и малко след това се разведе с нея.
Робърт загуби значителна част от детството си с баща си. Чувстваше се самотен и необичан, но се събра заради майка си.
— Трябва да ходиш на училище и да учиш добре. Не позволявай на нищо да те спре да постигнеш мечтите си. — често казваше тя на Робърт. Думите й бяха достатъчни, за да разпалят страстта му.
Бяха изминали пет години, откакто Робърт видя баща си за последен път. Хари поддържаше връзка със сина си само чрез издръжката, която плащаше. Беше се оженил за приятелката си и сега беше баща на две деца.
Хари даде на новото си семейство приказен живот от мечти, но провали бившата си съпруга и сина си, които го боготворяха и го обичаха.
Автобусът преодоля неравност, разтърсвайки Робърт. Спря на следващата спирка, за да вземе хора, а млада майка беше последната, която чакаше на опашката. Тя държеше количка с дълбоко спящото си бебе в нея.
Робърт наблюдаваше как жената бута количката си напред и вдига поглед за помощ, за да я вдигне и вкара в автобуса. Но пътниците, предимно мъже, се престориха, че дори не са забелязали. Така че Робърт се приближи да й помогне, без да мисли повече.
— Госпожо, дръжте другата страна, внимателно…леко…леко. — каза той, докато грабна количката и я дръпна вътре. Тогава кондукторът му помогна и след няколко минути количката беше вътре.
— Много благодаря! — въздъхна майката. Тя не знаеше, че Робърт ходи трудно, докато не го видя да куца до мястото си. Тя бутна количката по-близо до него.
— Искате ли да седнете, госпожо? – попита я той. — Остана малко място. Моля, седнете.
Жената била трогната от добротата на странното момче и се представи като Сандра. Тя видя малък баскетболен ключодържател на ципа на раницата му.
— Обичаш ли да играеш баскетбол?! — попита тя Робърт.
Малка искра радост озари очите на Робърт, когато те се напълниха със сълзи. Той възкликна:
— Обичам баскетбола. Искам да стана играч на високо ниво. Играех всеки ден с баща ми. Но нямам кой да ме тренира, след като той ни напусна.
— Напусна ли ви? — Сандра се притесни.
Робърт въздъхна болезнено. Той й разказа за развода на родителите си и борбите си да стигне до училищния отбор по баскетбол.
— Моят съпруг също беше баскетболист. — каза Сандра и спря да говори. Бяха стигнали спирката й и тя трябваше да слиза. Робърт стана, за да й помогне, но тя се усмихна и отказа.
— Мога да сляза, скъпи. Свекърва ми чака на спирката. Благодаря ти много! — тя каза. Робърт махна за довиждане и се приготви да слезе на следващата спирка, където беше домът му.
Следващия ден беше събота. Робърт гледаше мачове от НБА на мобилния телефон на майка си, когато силно почукване го стресна. Той грабна патерицата си и отвори вратата. Висок, мускулест мъж стоеше на верандата си с баскетболна топка.
Робърт беше зашеметен и попита:
— Сър, как мога да ви помогна?
Мъжът се усмихна и даде на Робърт топката и чифт широки шорти и фланелки.
— Шампионе, приготви се за тренировка. Дойдох да те тренирам. Не искаш ли да представиш училището си в следващия мач на държавно ниво?!
Робърт не повярва на очите си и избухна в сълзи. Както се оказа, мъжът беше Джейкъб, съпругът на Сандра. Той беше бивш военен и бивш баскетболист. Сандра му беше казала за Робърт и те намерили адреса на момчето от училището му предишната вечер.
Джейкъб тренира Робърт три пъти седмично в продължение на шест месеца. Той научи момчето на нова тактика на играта да контролира топката и скоростта си. Освен менторство на Робърт, Джейкъб го мотивира да преодолява всяко препятствие.
— Победителите не се раждат. Те се правят. — често му казваше той.
Шест месеца по-късно Робърт изигра тестов мач в училище и беше избран да представлява своя отбор в междуучилищния турнир. Момчетата, които някога го оставяха настрана заради недъга му, се събраха да го вдигнат. Те приветстваха Робърт и неговите безупречни кошове. Всички искаха да се сприятелят с него, защото осъзнаваха, че той е предимство за техния отбор.
Няколко месеца по-късно Робърт представи своето училище в междуучилищен мач. Баща му, Хари, научил за популярността на сина си в спорта и присъства на събитието. Чувстваше се виновен, че пренебрегна Робърт. Хари аплодираше момчето, срещна се с него след победния му мач и се извини.
От този момент нататък Робърт не усети празнотата, оставена от баща му. Те често се срещаха и Хари дори придружаваше Робърт на неговите турнири.
Въпреки новооткритата си слава и приятелство, Робърт остана верен на Сандра и Джейкъб. Той никога не забрави тяхната помощ и винаги ги смяташе за свои ангели пазители, които го водеха от тъмнината към светлината.
Какво можем да научим от тази история?
- Не пренебрегвайте нуждаещите се от помощ. Когато всички мъже в автобуса пренебрегнаха Сандра и трудностите й да качи количката в автобуса, Робърт й помогна.
- Никога не гледайте някого отвисоко. Може никога да не разберете колко известни могат да станат един ден. Съучениците на Робърт не го искаха в баскетболния отбор. Предполагаха, че ще загубят, ако играе за тях. В крайна сметка те се сприятеляват с него, след като видяха звездното му представяне в баскетболни турнири.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
