Иван Петров
Кръстю Рибаров – най-възрастният дебютант в световната литература, навърши 102 години и продължава да пише с ум, сърце и чувство за хумор.
Авторът на „Нашенски зевзеци“ влезе в Книгата на рекордите на „Гинес“ след като дебютира в литературата на 98-годишна възраст. Днес, въпреки преклонната си възраст, Рибаров не спира да твори и да споделя мъдростта си за живота, труда и човечността.
„Изминавах по 24 километра всеки ден, за да ходя на училище,“ спомня си писателят. Родом от село Терзийско, община Сунгурларе, той губи едното си око още като дете, но не се отказва от мечтата си да се образова. В продължение на три години Кръстю върви пеша по 24 км дневно – в студ, дъжд и виелици – за да стигне до училището в село Искра, Карнобатско. „Желанието ми да се изуча беше по-силно от страха и несгодите,“ споделя той с усмивка.
Като ученик завършва с успех „Отличен 7,00“, благодарение на указ на цар Борис III от 1937 г. по повод раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски. „Царска воля!“, шегува се столетникът.
„Влязох в „Гинес“ с първата си книга, но в живота винаги съм вярвал, че истинските рекорди са човечността и честта,“ казва Рибаров. Първата му книга – „Нашенски зевзеци“, е сборник с хумористични разкази, базирани на истински случки и реални герои от българското село. Дъщеря му, актрисата и писателка Тоня Борисова, е съавтор и редактор на творбата, а внучката му Сълзица Борисова рисува корицата. Семейният дух и традицията са в основата на всичко, което Кръстю създава.
Днес, на 102 години, писателят живее скромно, но с богат вътрешен свят. „От 42 години съм „стипендиант на НОИ“ – пенсионер,“ казва той с усмивка. „Не мога вече да излизам, защото живея на пети етаж без асансьор, но радиото е моят прозорец към света. Слушам новините, обсъждам ги с дъщеря си и продължаваме да записваме спомени.“
Животът му е изпълнен с лишения, но и с достойнство. „Не обичам да се оплаквам, колкото и да ми е трудно – мрънкането не помага. Когато няма кой да помогне, викам Неволята и разчитам на себе си. И успявам!“
По време на младостта си Кръстю е участвал в бригадирското движение, строил е Димитровград и е посветил десетилетия на химическата индустрия. „Живях честно и почтено. Помагах на всеки, който имаше нужда от подкрепа. За нито един миг от живота си нямам от какво да се срамувам. Човек живее за чест и достойнство.“
Въпреки бурния XX век, през който преминава, Рибаров запазва балансиран поглед върху историята. „Социализмът беше време на градеж, но и на подмяна на морални ценности. Истината не е в крайностите – нито във възхвалата, нито в отрицанието. За да се види ясно миналото, трябва време и честни изследователи.“
Днес той завършва третия том от своята трилогия „Спомени за един изгубен свят“, която очакваме през 2025 г. „Книгата е за нашия български свят, който не трябва да изгубим. Ако го изгубим, ще погубим себе си и България,“ казва с дълбоко убеждение писателят.
На въпроса за рецептата за дълголетие, Рибаров отговаря без колебание:
„Чиста съвест, труд, мярка във всичко и любов! Да обичаш семейството, Родината и хората около теб. Да помагаш и да бъдеш човек – само това остава след нас.“
А накрая добавя с усмивка: „Който се смее – дълго живее! Аз съм доказателството – на път съм да преполовя 103-та си година. Малко ли е?“
Последно обновена на 8 ноември 2025, 12:06 от Иван Петров