На гарата Травис поздравява младо момиче, което го разпознава от рекламите по телевизията. Но той не знае какво да мисли, когато малкото момиче казва, че той е нейният баща. Тогава се появява бившата му съпруга и го шокира.
Травис закъсняваше за влака си, защото колата му спука гума. Трябваше да стигне до Ню Джърси за бизнес среща, но за щастие оставаха още няколко часа. Следващият влак щеше да тръгне след час, така че имаше достатъчно време. Реши да изчака на гара Пенсилвания и се надяваше да се върне в Ню Йорк същата вечер.
Докато се оглеждаше за други хора, той забеляза малко момиченце, което седеше на една от пейките и плачеше. На гарата нямаше никой друг, затова той се приближи до нея.
— Хей, малката. Защо плачеш? Къде са родителите ти? — попита меко той. Момичето вдигна глава и очите й се разшириха.
— Ти си! — възкликна момиченцето и се усмихна. Тази реакция на хората не беше непозната за Травис. Той често се появява в телевизионни и онлайн реклами, популяризиращи неговата компания, която разработи приложение за онлайн уроци.
Освен че беше съосновател, Травис беше избран да бъде лице на тяхната маркетингова кампания. Сега той беше истинска знаменитост в някои квартали на Ню Йорк.
— А, да. Това съм аз, който виждаш в телевизионните реклами. Как се казваш, малко момиче? — попита той.
— Казвам се Ава. Къде отиваш? — отвърна момиченцето.
— Пътувам за Ню Джърси със следващия влак, Ава. Ами ти? Къде отиваш?
— Не знам. Мога ли да дойда с теб?
— Не, Ава. Не можеш да тръгваш с непознати, които си срещнала на публично място. Знаеш ли телефонния номер на майка си? Мога да й се обадя вместо теб. — попита Травис.
— Но ти не си непознат. Казваш се Травис и те познавам. — настоя Ава.
— Знаеш името ми, защото си ме виждала по телевизията. Но аз все още съм непознат. Майка ти със сигурност те е научила да внимаваш, когато излизаш навън, нали? Но това, че ме виждаш по телевизията, не означава, че ме познаваш. — обясни внимателно Травис.
— Не! Познавам те! Майка ми каза, че ти си ми баща. — настоя Ава. Травис пребледня за секунда и не знаеше какво да каже.
— Съжалявам, Ава. Но това е невъзможно. Аз нямам деца. — каза накрая Травис.
— Да, имаш. Аз съм твоя дъщеря. Защо не дойде да ме видиш по-рано? — попита Ава и се нацупи.
Травис не искаше да играе повече тази игра.
— Ще ти кажа, ако ми кажеш къде е майка ти. — преговаряше той.
— Майка ми е… хммм… горе, мисля. — започна Ава. — Ядосах й се и избягах.
— О, Ава. Не трябваше да го правиш. Сигурно е много притеснена.
— Тя не ми каза къде си. Молех я да те посетя, но тя не иска. — продължи Ава.
Травис въздъхна. Момиченцето не се отказваше от мисълта, че той е баща й. “Какво ще правя сега” — зачуди се той. Но точно тогава той чу жена да вика отчаяно името на Ава.
— Тук — махна Травис на жената, която дотича при звука на гласа му, и за втори път този ден замръзна.
— Ава! Недей да бягаш от мен никога повече! Разбираш ли? — каза сериозно жената и прегърна момичето си. После се изправи и погледна Травис.
— Много ви благодаря, сър. аз…
— Кандис? — прекъсна я Травис, гледайки объркано бившата си съпруга.
— Травис… какво правиш тук? — попита нервно Кандис. Ава реши да се включи в този момент.
— Виждаш ли, мамо? Намерих татко! Ти не би ме завела да го видя, но аз го намерих — Ава се развесели.
— Вярно ли е? — прошепна Травис. Кандис отмести поглед от него. Те не се бяха виждали от развода преди пет години. По това време Травис работеше твърде много и тя се чувстваше пренебрегната. Но всичко приключи благодарение на секретарката му.
Кандис ги видя да се сближават твърде много, което я накара да поиска раздяла, като същевременно отказа да чуе обяснението на Травис.
Истината беше, че секретарката му флиртуваше много с него и той реши да я изпрати в друг отдел. Но съпругата му не искаше да чуе никакви обяснения или извинения. Тя приключи нещата и оттогава нямаше комуникация между тях.
Сега, втренчена в Травис след това, което изглеждаше като цяла вечност, Кандис призна:
— Да. Тя е твоя дъщеря.
Травис трябваше да знае истината, затова отидоха до близкия парк.
— Бях твърде ядосана, когато подадох молба за развод. След това разбрах, че съм бременна и не исках нещата да стават по-сложни, затова го скрих от теб. — разкри Кандис.
— Бих се зарадвал. Никога не съм ти изневерявал. Секретарката ми отдавна е напуснала компанията, въпреки че не можах да я уволня веднага. — поясни Травис.
— Мисля, че винаги съм знаел това, но имах нужда от извинение, за да те напусна. Не бях щастлива, Травис. Знам, че трябваше да работиш усилено, но бях съвсем сама. Предполагам, че имах нужда от повече. — каза бившата му съпруга.
— Разбирам. Но сега искам да съм част от живота на Ава. Ще ми позволиш ли? Тук ли живееш?
— Да, живеем наблизо. Ава се чуди за баща си толкова дълго. Всъщност се радвам, че тайната е разкрита. Нека изработим план, за да можеш да бъдеш в живота й. — съгласи се Кандис. — И… съжалявам, че пазих тайна от теб.
— Благодаря ти — отвърна Травис. Той се сбогува и с двамата, защото все още трябваше да пътува до Ню Джърси, но обеща на Ава, че ще я види скоро.
Когато се върна, Травис се посвети на това да бъде баща на Ава и в крайна сметка той и Кандис отново се влюбиха.
Какво можем да научим от тази история?
- Не вземайте прибързани решения, променящи живота ви, когато сте твърде емоционални. Кандис трябваше да говори с Травис, преди да се разведе с него, но тя беше емоционална по няколко причини.
- Активизирайте се и бъдете отговорни. Веднага след като Травис откри, че Ава е негова дъщеря, той влезе в ролята на баща.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
