Един мъж хваща жена си да се измъква всяка вечер в голямо имение, но когато разбира защо, той я кара да осъзнае, че няма нещо, което да не могат да преживеят, докато се обичат.
Лили и Джон Харис се погледнаха само по един път, преди да решат, че са създадени един за друг. Те се срещнаха на кампания за набиране на средства, организирана от техни общи приятели, и веднага щом очите им се срещнаха, световете им се подредиха и те искаха едно и също нещо – голямо семейство, което да обичат и да отглеждат.
Джон беше сред другите си приятели мъже, пиеха коктейли и обсъждаха състоянието на света, когато я забеляза.
Тя също го беше видяла почти веднага и преди той да се усети, се озова да стои пред нея и да я гледа срамежливо усмихнат.
— Хей, красавецо. — изчерви се тя, но той само се развесели.
— Здравей красавице. — каза той. — Чудех се защо в стаята е толкова горещо, но сега знам. — добави той, предизвиквайки още по-дълбоко изчервяване.
Те разговаряха през цялото събитие и когато дойде време да се разделят, обещаха да поддържат връзка. Ден по-късно Джон й се обади и насрочи среща с нея за вечеря.
Срещата мина изключително добре и с времето те просто продължиха да гравитират един към друг. Ухажването продължи цяла година, след което двамата се ожениха и се преместиха в малка къща, която наеха.
Като младоженци те бяха неразделни и това беше така, защото имаха много общи неща. Те обичаха да говорят с часове, когато се връщаха от работа и очакваха прекрасните вечери, когато можеха да се отпуснат или да гледат филми заедно след тежък ден на работа.
Джон беше системен анализатор за голяма фирма, докато Лили работеше като одитор в средно голяма фирма. Те работеха прилично и имаха достатъчно време за себе си.
Говореха за всичко в живота си, така че двамата да знаят точно какво се случва с другия и всички около тях обичаха връзката им.
— Изминаха повече от два месеца, откакто се оженихте, но вие двамата изглеждате толкова влюбени, както винаги. — отбеляза съседката им, любопитната г-жа Фрайър, един ден, когато се натъкнаха на нея в местния магазин.
— Съжалявам, госпожо Фрайър. — беше отговорил Джон. — Но не знаех, че трябва да загубим този блясък само след няколко седмици.
— Е, всичко това е страхотно, но сега трябва да видим резултатите от цялото това въртене, за което съм сигурна, че се случва всеки ден. — отвърна г-жа Фрайър, която не пропусна да каже последната дума.
Джон се изсмя на изявлението й, но то се заби в Лили и пет месеца по-късно тя започна да прави някои странни неща. Бяха близки и на Джон не му отне много време да разбере, че тя не е същата.
Тя му говореше по-малко и двамата започнаха да се отдалечават.
— Хей, скъпа, искаш ли да отидем на кино този уикенд? Чух, че има добри филми. — беше попитал той един петък вечер, когато тя се върна от работа, но тя каза:
— Този път не мога, скъпи, трябва да свърша някои неща по работа и всичко това. Знаеш ли, периодите на одит винаги идват с много документи и ги пропускам тези дни.
— Но ние… — беше започнал да казва Джон, но тя го прекъсна.
— Разбирам, че не сме имали време да си починем напоследък, но ти обещавам, скъпи, че ще ти се реванширам.
На следващия ден Джон, който обикновено си лягаше много рано, за да може да се събуди, за да изпревари трафика, се събуди посред нощ и откри мястото, където Лили трябваше да е, празно.
Първото нещо, което направи, беше да протегне ръка, за да напипа петното — беше студено, което означаваше, че е станала от леглото преди известно време. Може би е в банята.
— Скъпа?! — извика той, но никой не отговори.
Объркан, той направи бърза обиколка на къщата и разбира се, жена му не беше открита никъде. Колата й вече не беше на алеята, което означаваше, че тя е излязла.
Този ден Джон се чувстваше повече притеснен, отколкото подозрителен, но това не беше достатъчно, за да го спре да се унесе по вълните на съня.
Когато отвори очи, жена му беше вкъщи, сякаш нищо не се е случило, и след като реши, че трябва да потвърди какво я държи будна през нощта, той направи планове да я последва следващия път.
Шансът му дойде два дни по-късно, когато тя отново се измъкна от леглото, мислейки, че той още спи. Тя взе колата си и потегли бързо към място на няколко улици по-напред.
Джон реши да се преструва, че спи, но след като тя излезе, той стана и бързо облече някои дрехи, преди да я последва в собствената си кола.
Беше страшно, защото той трябваше да кара без фарове, за да не я изплаши. Все пак беше 2 часа след полунощ, а кварталът им беше тих като гроб.
Тя го заведе до огромно имение и той я видя да влиза в него.
— Значи си е намерила по-богат мъж. — възмути се той, докато гледаше как жена му влиза в сградата. Беше му лесно да прави прибързани заключения.
Той се върна в дома им и имаше достатъчно време да се успокои, преди Лили да се върне. В крайна сметка той реши да се върне в леглото и да се изправи срещу нея на следващия ден.
Още в шест сутринта той стана, но вместо да се подготви за работа, потупа Лили, която леко похъркваше до него.
— Какво? — попита сънено тя.
— Къде ходиш, Лили? – попита я той.
Това изчисти всички следи от сън от очите й и тя веднага седна в леглото, видимо разтърсена.
— Нима си мислеше, че няма да разбера? — попита той. — Кой е той?
— Джон! — ахна тя. — Няма нищо подобно, мога да обясня.
— Разбира се, че можеш. Да го чуем тогава. Защо се промъкваш в имение посред нощ?
Разтърсена от измъкването на тайната си, Лили нямаше друг избор, освен да си признае.
— Съжалявам, Джон, вярно е, че се измъкнах, но не за да се срещам с мъж. — каза тя.
— Разбира се, предполагам, че това би казал всеки опитен измамник. — отговори Джон, все още скептичен.
— Добре, ще ти го докажа, качвай се в колата. — рече делово Лили.
Те отидоха до къщата, но мълчаха в колата, докато и двамата се занимаваха с мислите си. Джон беше принуден да се чуди какво може да означава къщата, ако обвиненията му бяха неоснователни, докато Лили събра смелост да му каже нещо.
„Той няма да иска да има нищо общо с теб след това“, прошепна сух глас в главата й. “Стига!” — заглуши го тя. Нищо нямаше да я обезсърчи. Тя нямаше повече избор.
Когато пристигнаха в къщата, Лили го заведе вътре и се качиха на горния етаж в детската стая. Джон все още се опитваше да разбере всичко, когато Лили разкри голямата новина.
— Джон, преди няколко дни получих диагноза от доктор Келър и тя разкри, че съм безплодна и не мога да имам деца дори чрез инвитро. — каза тя.
Тя добави още, че къщата е наследство от покойните й родители, починали в автомобилна катастрофа. Беше правила тайни ремонти още от сватбата им и сред нещата, които беше добавила, беше детската стая.
— Направих всичко това само за да разбера, че дори не мога да имам бебе и бях наистина тъжна за това. — каза тя. Лили му каза, че се е надявала той да чуе думите “Бременна съм” от нея, докато живеят в къщата, но това нямаше да се случи.
— Тук трябваше да отгледаме нашето голямо семейство, Джон, и двамата искахме това, но поради това коя съм аз, не можем да имаме това. — ридаеше Лили.
Това я натъжи много и тя не можа да се сдържи да не плаче, докато призна всичко на съпруга си, който стоеше зашеметен – той беше пропуснал твърде много, защото беше по-фокусиран върху това, което чувства.
Той се втурна да я прегърне и веднага я успокои — нищо не можеше да го спре да я обича.
— Можехме да преживеем това заедно, любов моя, не трябваше да правиш това сама. — каза й той, докато тя ридаеше в гърдите му.
— Всичко е наред, любов моя. Има повече от един начин да имаш дете и за щастие можем да си позволим всичките. — каза той, докато я прегръщаше по-здраво.
Тя плака още малко, когато чу думите му и осъзна, че цялото й безпокойство да му каже и да го накара да се отврати от нея е било изцяло в главата й. Джон й каза, че я обича, независимо от нейното безплодие и обеща, че могат да осиновят дете.
Мина известно време, но точно година след сватбата си двамата успешно осиновиха близнаци – момче и момиче. Нарекоха ги Бени и Бетел.
Първоначално планираха да осиновят само едно дете, но решиха да не ги разделят, след като научиха, че са близнаци.
Месеци наред отглеждаха близнаците си в имението си и бяха щастливи. Двамата преминаха през кривата на учене да бъдат родители като професионалисти, защото това беше нещо, което винаги са искали да правят.
Разбира се, те не спираха да се опитват да заченат и един ден се случи чудо – Лили беше бременна със собственото им дете.
За щастие по време на бременността не се случи нищо необичайно и Лили я износи благополучно до раждането, след което посрещна момченце, което нарекоха Самюъл, за да подчертаят Божието благоволение.
