М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
След като се развежда с бедната си съпруга, за да се ожени за богата жена, обрат на съдбата дава на един мъж незабравим урок. Той живее сам, докато тийнейджър не чука на вратата му и се представя.
12 и 15 в една ветровита съботна вечер Ела стоеше на прага и чакаше съпруга си.
— Защо още не се е прибрал? — изхлипа тя мълчаливо. Ела предположи, че Едуард е кръчмата.
Тя беше потънала в дълбок размисъл, когато бяла кола спря пред портата им. Сълзи бликнаха от очите й, когато видя Едуард да целува страстно млада жена на шофьорската седалка…
Едуард и Ела току-що бяха отпразнували втората си годишнина от сватбата. Откакто се ожениха скоро след като завършиха гимназия, те бяха силно влюбени.
Те живяха прекрасен живот, но преди шест месеца Ела започна да забелязва странна промяна в поведението на Едуард. Той започна да ходи в кръчмата всеки ден и оставаше там по-дълго от обикновено през уикендите.
Но един ярък червен флаг разтърси Ела един ден. Тя откри следи от червено червило по ризата на Едуард, докато переше. Беше очевидно, че се вижда с друга. Но коя?
Отговорите на въпроса на Ела дойдоха онази съдбовна съботна вечер, когато видя друга жена да целува Едуард в колата си. Тя беше невероятно наранена и реши да се изправи срещу Едуард за това.
— Какво си мислиш, че правиш? — ядоса му се тя. — А коя е тя? Защо е тук? Току-що ви видях да се целувате…
Едуард залиташе пиян, докато държеше парапета на стълбите, гледайки Ела. Безжизненият му поглед издаваше странна аура, сякаш не беше същият Едуард, когото познаваше или обичаше.
— Приключих с това — отвърна той. — Не искам да работя усилено, докато ти си седиш вкъщи и не правиш нищо.
След като се ожениха, Едуард работеше, докато Ела остана вкъщи, мечтаейки да има деца. Но всеки път, когато тя говореше за бебета, Едуард отклоняваше темата.
В продължение на шест месеца бракът им беше на камък. Но нещата поеха по различен начин, когато Едуард реши да прекрати всичко, след като Ела разбра за аферата му.
— Сабрина е единствената, която може да ми даде живота на мечтите ми. — каза той. — Не искам повече да живея с бедна жена като теб, разбираш ли?
Думите на Едуард разтърсиха Ела. Дори и да искаше, не можеше да направи нищо, за да го убеди да промени решението си. Дали тогава е била готова да се откаже от брака си и да остави друга жена да заеме нейното място? Е, тя се събуди с още кошмари на следващия ден.
На следващата сутрин Ела намери бележка в спалнята им. Сълзи се търкаляха по бузите й, докато четеше сърцераздирателните думи на раздяла от Едуард.
„Местя се да живея при приятелката си и по-добре подпиши документите за развод, които ще ти изпратя скоро.“
Едуард вече беше напуснал дома им, преди Ела да се събуди, и той дори не помисли как ще се почувства тя, ако бъде предадена.
Седмица по-късно той й изпрати документите за развода, а близо месец по-късно двойката официално се разведе. Едуард дори не пожела да погледне Ела и да се сбогува подобаващо. Вместо това той я отблъсна, сякаш тя не беше нищо за него, и просто си тръгна със Сабрина.
Едуард живя живота на мечтите си близо година, след като се ожени за новооткритата си любов. Двойката ходеше на скъпи ваканции, посещаваше партита на звезди, обикаляше света и живееше охолен живот. Но всичко това стигна до задънена улица, когато един ден бащата на Сабрина Джонатан Милър ги срещна с лоша новина.
— И така, мислех си кога вие двамата ще започнете да печелите собствени пари, вместо да харчите моите. — попита Джонатан.
Въпреки че Сабрина беше доста изненадана от думите му, Едуард беше този, който получи най-големия удар. Беше се оженил за Сабрина, защото тя беше дъщеря на богаташ. И не можеше да разбере защо заможен бизнес магнат като Джонатан Милър би искал дъщеря му и зет му да работят.
— Н-Но г-н Милър, планирахме да тръгнем на круиз този уикенд и не разбирам какво се опитвате да кажете. — срамежливо отговори Едуард на тъста си.
В този момент Джонатан не искаше да обсъжда нищо повече.
— Всичко, което бих ви посъветвал, е бързо да си намерите работа… Повече няма да спонсорирам всичко това.
Но Сабрина и Едуард не взеха думите на Джонатан на сериозно. Те продължиха да живеят охолно, без да си правят труда да си намерят работа, докато едно телефонно обаждане не ги зашемети.
— Татко, изглежда не мога да платя с твоята карта. — оплака се един ден Сабрина на баща си. — Можеш ли да провериш в банката? Трябва да резервирам билети до Милано.
Но за нейно ужас Джонатан й каза, че всичките му пари са изчезнали. Невероятно шокирани, Сабрина и Едуард се втурнаха да го видят.
— Съжалявам, но не мога да направя нищо… Претърпях тежка загуба с последната сделка и дори трябва да продам къщата ни, за да платя дълговете. — каза Джонатан.
За нула време Едуард беше принуден да си намери работа, след като Сабрина го принуди да го направи. Но от ден на ден исканията й нарастваха главоломно. Тя не искаше да се откаже от разглезения си живот.
— Какъв евтин комплект гримове! Искам нещо скъпо и марково… — ядоса се тя на Едуард. — Не ми казвай, че нямаш пари дори да ми позволиш това!
В този момент Едуард се замисли за Ела и колко различна беше тя от Сабрина. Той работеше много усилено, за да угоди на Сабрина, но тя никога не беше доволна. Изискванията й просто щяха да нарастват, а малкото пари, които правеше, никога не стигаха.
Един ден Едуард получи прилична заплата и реши да заведе Сабрина на пазар. Мислеше, че това ще я зарадва и ще я увери, че има достатъчно пари, за да й купи нещо хубаво.
— Тези обувки са толкова прекрасни! — възкликна Сабрина. — Искам това… вземи го!
Едуард беше щастлив да види жена си възхитена. Но челюстта му увисна, когато видя етикета с цената, след като служителите на магазина донесоха чифт от обувките.
— О, Боже! Това са 2500 долара…!
Той отведе Сабрина настрана и й каза, че има само 1500 долара. Жената побесня и започна да крещи пред всички.
— Трябваше да знам, че просяк като теб не може да си позволи дори билет за кино… за нищо не ставаш, бедняко!
Едуард се смути. Въпреки че се опита да убеди Сабрина, тя не беше готова да го изслуша. На следващия ден той се събуди в апартамента им под наем и намери бележка на леглото им.
„Заслужавам по-добър живот и ще намеря богат човек, който може да ми го даде… Ще ти изпратя документите за развод и по-добре ги подпиши.“
Едуард беше разкъсан. Не можеше да повярва, че е загубил богатия си начин на живот и любимата си жена за толкова кратко време. Скоро двойката беше законно разведена и Едуард живееше сам в апартамента си. Чувстваше се самотен и съкрушен. Той реши да не поглежда назад към горчивото си минало и да се съсредоточи върху работата си.
Около 15 години по-късно Едуард установи умерено проспериращ живот сам. Той беше повишен три пъти и спечели прилична сума пари, с която си купи къща.
Един ден той разговаряше с клиент по телефона, когато чул силни удари по вратата си. Той затвори, за да отвори вратата, само за да види непознат тийнейджър на прага си. Едуард беше объркан и попита момчето какво иска.
— Татко! — възкликна момчето, изпращайки тръпки по гърба на Едуард. — Няма ли да ме пуснеш?
— Татко??? — отвърна Едуард. — Мисля, че грешите. Какво искате, това някаква шега ли е?
Момчето се представи като Питър и каза, че трябва да поговорят. Едуард беше объркан, докато вкарваше 15-годишното момче вътре.
— И така… майка ми мислеше, че съм достатъчно възрастен, за да знам истината… Тя ми каза за теб миналата седмица и оттогава те търся. — каза Питър на Едуард. — Намерих те в профила ти в социалните мрежи.
— Твоята майка??? — изпищя Едуард.
— Да, Ела… аз съм неин син… и твой! — Питър отвърна, предизвиквайки шока в Едуард.
Както се оказа, Ела е била бременна, когато Едуард подаде молба за развод преди 15 години. Тя не му каза и отгледа момчето сама.
— Имаш ли представа как майка ми се бореше да ме отгледа? Тя работеше на няколко места и все още работи усилено, за да ме изпрати в колеж след няколко години. — каза Питър.
Едуард беше шокиран и момчето направи следващата важна молба, преди да успее да каже нещо.
— Така че сега, след като те открих, трябва да започнеш да ни подкрепяш. Говорих с мама и тя настоява да ни компенсираш за цялата травма, която си й причинил.
Едуард осъзна накъде води това. Той не искаше да даде трудно спечелените си пари на бившата си жена и техния син, но увери Питър, че ще направи нещо по въпроса и го изпрати.
На следващия ден Едуард се втурна да се срещне с Ела в къщата, в която някога живееха, и беше изненадан, когато стигна там.
— О, това си ти! И така, кога ще започнеш да плащаш издръжка? — попита Ела Едуард веднага щом той влезе. — Скоро ще получиш съдебната заповед… Междувременно не искам да идваш тук.
Едуард беше зашеметен. Той посети Ела, приемайки, че миналите му грешки са забравени. Но тя не беше готова дори да го остави да остане повече от две минути.
В този момент Едуард съжаляваше, че е съсипал живота си и е избрал желанието си за богатство пред ценното си семейство. Въпреки че няколко пъти се опита да се помири с Ела и Питър, те никога повече не го пуснаха в живота си.
Едуард научи урока си по трудния начин и реши да не бъде алчен отново. Но беше твърде късно и той остана да осигурява издръжка на бившата си съпруга и сина си за години напред.
Дори по-лошо, всичко, което можеше да направи, беше просто да наблюдава как отчужденото му семейство води добър живот от разстояние.
Какво можем да научим от тази история?
- Може никога да не разберете как може да се завърти колелото на съдбата. Едуард се беше развел с Ела, за да живее живота на мечтите си със Сабрина, която беше дъщеря на богат човек. Но когато бащата на Сабрина фалира, Едуард беше принуден да работи и да осигурява целия лукс. Когато Сабрина не беше доволна, тя се разведе с него и той трябваше да работи усилено до края на живота си.
- Не разчитайте на чуждото богатство. Работете здраво за парите си. Когато Едуард продължи, след като се разведе с Ела, той живееше охолен живот от парите, които бащата на Сабрина имаше. Но година по-късно мечтите му да живее този богат живот се сринаха, когато бащата на Сабрина беше обявен в несъстоятелност.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
Последно обновена на 15 май 2023, 14:38 от Иван Петров