Андрю гони дъщеря си Алис, след като открива, че е бременна на 17. Той с отчаяние й се обажда, за да я поздрави за 23-ия й рожден ден шест години по-късно, но един мъж отговаря на обаждането. Андрю разпознава гласа на най-добрия си приятел Адам. Той се втурва към него, но замръзва, след като Адам нарушава мълчанието си относно една шокираща истина.
Андрю Логан и съпругата му Мери живееха в много консервативен квартал. Техните възгледи бяха силно ортодоксални и те възпитаха същото в единствената си дъщеря Алис. Но дори и днес, когато Андрю си спомняше как е затворил вратата пред бременната Алис преди шест години, той се облиеаше в сълзи.
— Махай се и да не съм те видял повече…Баща ти е мъртъв… Не се връщай! — той се ядоса на Алис тогава. Въпреки че беше израснала под крилата на традиционните възгледи на Андрю, единствената й вина беше, че забременя на 17 от приятеля си, който избяга, след като тя му каза, че е бременна…
Алис отказа да разкрие самоличността на партньора си, защото смяташе, че е безполезно да го търси и да моли за справедливост. Но за Андрю беше лесно да избира между репутацията си и дъщеря си. Той избра статута си и я изгони.
За аборт не можеше да става и дума, тъй като бременността на Алис беше напреднала. Тя искаше да задържи това дете и се страхуваше, че родителите й ще я откажат от това, така че криеше корема си пет месеца, докато майка й не разбра, че е бременна.
Оттогава изминаха шест години и на Андрю и Мери им беше достатъчно да отговарят на въпросите на хората за дъщеря си. Те бяха честни относно бременността на Алис и нейното изгонване. Въпреки че Андрю знаеше, че хората клюкарстват зад гърба му, той не си направи труда да ги накара да млъкнат. Чувстваше, че заслужава всичко това, защото е отгледал такава дъщеря.
На 13 май, шест години по-късно, Андрю стоеше и се взираше в календара. Не можеше да откъсне насълзените си очи от него.
— Какво има, скъпи? — попита го Мери. — Може би беше прав тогава… но защо просто не й се обадиш и не я поздравиш?
Този ден Алис празнуваше 23-ия си рожден ден. Нейният специален ден обикновено никога не минаваше без Андрю да вдигне наздравица и да организира голямо празненство за рождения й ден. На 17-ия рожден ден на Алис, който беше и последното им събиране като семейство, той й подари чисто нов джип.
Днес, потънал в дълбок размисъл, Андрю осъзна, че е време да продължи напред и да приеме нещата такива, каквито са. За първи път от години той се интересуваше по-малко от възгледите на хората и обществото за живота му. Той тръгна към телефона и се обади на Алис, надявайки се тя да се помири с тях.
— Здравейте? — един мъж отговори от другата страна и Андрю онемя. — Здравейте, има ли някой?
По някаква причина Андрю разпозна гласа. Звучеше твърде познато. Той прочисти гърлото си и каза:
— Мога ли да говоря с Алис, моля?
— О, тя е заета с тортата си и не може да дойде до телефона в момента… бихте ли оставили съобщение? Ще й го предам… — отговори човекът.
Андрю беше объркан, защото беше чувал гласа и преди.
— Мога ли да знам с кого говоря? — попита той разтревожено човека, премисляйки разговора.
— Аз съм Адам! — отвърна мъжът.
— Адам??? Какво правиш с дъщеря ми??? — извика Андрю шокиран. Тогава връзката прекъсна, но Андрю не спираше да крещи по телефона…
Адам и Андрю бяха приятели от детството. Въпреки че живееха в различни градове, те често излизаха заедно на риболов или на почивка. Те бяха големи приятели и Адам често оставаше в къщата на Андрю през уикендите. Преди шест години обаче Адам спря да ги посещава, след като започна новия си бизнес…
Мери беше объркана, след като чу съпруга си да крещи по телефона и когато Андрю й каза, че Алис е с Адам, тя се намръщи.
— Знаех, че има нещо странно между тях… тя винаги седеше до него и казваше, че играят настолни игри късно през нощта! — Мери се ядоса.
Андрю и Мери бяха бесни. Те тръгнаха към къщата на Адам с колата си и когато стигнаха там, се озоваха на огромно парти за Алис.
“Честит рожден ден, мила!” гласеше банер за рождения ден в къщата на Адам. Андрю беше бесен и се втурна към Адам. Той го дръпна настрани и го удари с юмрук.
— Чакай, Андрю… нека ти обясня… Моля те, спри… — Адам изпищя от болка, когато Андрю го сграбчи за яката. Той бутна Андрю настрани и оправи ризата си.
Въпреки че Адам се радваше да види приятеля си след дълго време, той беше зашеметен от гнева му и призна истината.
— Съжалявам, че криех това от теб… просто не можах да ти кажа нищо, защото Алис ме накара да обещая да не говоря за това с теб.
— За какво??? — отвърна Андрю.
Адам обясни, че Алис го е срещнала преди шест години, след като е била изгонена и му е казала, че няма къде да отиде. От загриженост и любов към нея, Адам беше приел Алис като своя дъщеря и се погрижи тя да има спокойна бременност и раждане.
— Тя ми напомня за дъщеря ми, която загубих преди 14 години. — призна Адам, хвърляйки Андрю и Мери в ступор, защото те никога не са знаели, че Адам е имал дете. Те слушаха и искаха да се уверят, че казва истината…
— Дъщеря ми никога не се роди. Тя почина в утробата на жена ми заедно с нея по време на автомобилна катастрофа. — изплака Адам. — Винаги съм мечтала да имам деца, но никога не съм се женил повторно, защото се страхувах да не ги загубя отново.
Андрю и Мери се насълзиха. Никога не бяха подозирали за болезненото минало на Андрю, а го познаваха само като весел мъж, който обичаше да е сред деца.
— А ти, старче? Трябва да си щастлив и благословен да имаш дете. Вместо това ти я изгони? Какъв баща би сторил това на дъщеря си, и то когато е бременна??? — Адам се ядоса.
Андрю и Мери замръзнаха при думите на Адам. Изявленията му отекнаха дълбоко в сетивата им и ги накараха да осъзнаят грешката си. Тогава Адам ги вкара в реалността и ги попита дали знаят какво се е случило с внука им Робърт…
— Сега Роб ме вижда като свой дядо. — каза Адам. — Той току-що претърпя лек инцидент, след като се претърколи по стълбите, но сега е добре… целият този рожден ден беше организиран, за да го успокои и направи щастлив.
Андрю и Мери бяха шокирани и виновни, че изоставиха дъщеря си и внука си заради репутацията им. След партито те се втурнаха да видят Алис. Когато я видяха с Роб в спалнята му, Андрю и Мери не можаха да сдържат сълзите си.
— Алис, мила! — извика Андрю. Алис не можеше да повярва на очите си и се почувства като в сън. Преди да каже нещо, родителите й се втурнаха към нея и я прегърнаха.
— Извинявай, скъпа моя… моля те, прости ни. — изплакаха те. Междувременно малкият Роб нямаше представа кои са те и ги гледаше изненадан.
Алис беше шокирана да види родителите си след шест години. Дори бяха решили да компенсират грешката си и поканиха нея и Роб да живеят при тях. Но за тяхна изненада Алис отказа…
— Всичко е наред, татко… но съм благодарна, че се озовах на място с някой, който означава повече от баща за мен… той вече е дядото на Роб и не искам да отнемам спокойствието и от двамата. — каза Алис на родителите си.
Въпреки че Адам отведе Алис настрана и се опита да я убеди да се премести, тя отказа, защото знаеше, че Адам не може да живее без Роб.
— Съжалявам, татко, но можеш да ни посещаваш често… Наемам къща наблизо и винаги можем да се видим през уикендите. — каза Алис. Нейното уверение подтикна Андрю и Мери да се съгласят. Те уважиха решението й и се усмихнаха.
Родителите на Алис често се отбиваха и прекарваха уикендите си в барбекю или поставяне на палатка за Робърт на поляната. Те не се интересуваха вече от конвенционалните възгледи на обществото и осъзнаха, че важното е да бъдат около семейството, а не репутацията.
— Имам само една майка, но двама дядовци!!! — възкликна Роб на партито за 7-ия си рожден ден, докато Андрю и Адам избухнаха в смях, както никога досега!
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не е късно да се извините и да изясните нещата. Когато Андрю научи за трагичната история на Адам и как той е взел Алис под крилото си, след като тя беше изгонена, той съжаляваше за действията си и им се извини.
- Не предполагайте неща, без да проверите истината. Когато Андрю и Мери разбраха, че Алис е в къщата на Адам, те обвиниха Адам, че има връзка с дъщеря им. Но след като научиха, че Адам винаги е виждал Алис като своя дъщеря, те съжалиха за грешката си и се извиниха.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
