Саймън се мести в друг град без съпругата си Анна, за да напредне в кариерата си против нейното желание. По-късно той осъзнава колко много се нуждае от нея и се връща с надеждата да я изненада. Той обаче няма представа какво ще срещне в гардероба им.
— Не мисля, че трябва да напускам работата си, докато нямам деца, Саймън. Това не е добра идея. — поклати глава Анна, когато съпругът й Саймън й предложи да стане домакиня.
— Защо не? Мога да осигуря всичко и така ще бъде по-добре. Можеш да се отпуснеш и да живееш живот на трофейна съпруга. — засмя се той, но Анна не видя хумора. Те оставиха разговора в този момент и се опитаха да продължат.
Въпреки това Саймън не спираше да настоява Анна да напусне работата си и няколко месеца след като го повдигна за първи път, тя най-накрая реши да го направи. В началото изглеждаше страхотно. Анна имаше време да чете, да започне няколко домашни проекта за себе си и да се запише на няколко курса.
Проблемът беше, че Саймън ставаше все по-взискателен с течение на времето.
— Плащам всичко в тази къща и очаквам да имам вечеря на масата, когато се прибера, изгладени ризи, чиста къща и всичко, което трябва да прави една домакиня. Какво правиш по цял ден? — изкрещя й той една вечер.
Анна беше забравила да изпере една от ризите му и той мърмори 20 минути за домашните задължения. Тя винаги имаше готова вечеря и задълженията бяха почти изпълнени. Това беше еднократна грешка и Саймън сякаш загуби ума си.
Освен това той я критикуваше и за други неща.
— Вече не се обличаш добре! Нямаш ли време за фитнес? Напълняваш. Не мога да оставя жена ми да изглежда така всеки ден, особено ако нямаме деца. Стегни се, Анна, или ще си тръгна! — той свърши и отиде в спалнята им.
Анна изпра и изглади ризата му възможно най-бързо и не можа да го погледне в очите тази вечер. Никога не беше разговарял с нея по този начин или да я упреква за нещо. Чувстваше се ужасно заради тази проста грешка, но беше човек. Не беше честно.
На следващия ден той я целуна по бузата и отиде на работа, като се държеше сякаш нищо не се е случило. Анна реши никога повече да не повдига въпроса и направи всичко възможно да запази къщата безупречна. В края на краищата тя вече беше зависима от него финансово. За съжаление оттогава нещата се влошиха експоненциално.
Саймън започна да се прибира късно през нощта, твърдейки, че се среща с клиенти и работи по нов проект. Той обаче все още очакваше всичко да е перфектно, а и критиките към имиджа и тялото й сякаш се увеличиха.
Анна сериозно обмисляше да се върне на работа или да избяга, когато Саймън се прибра у дома с неочаквано съобщение.
— Напускам! — изпищя той, усмихвайки се ярко.
— Какво? — попита Анна объркана.
— Местя се в Маями. — продължи Саймън, танцувайки, докато минаваше през всекидневната им.
— Защо? — добави тя и вдигна ръце.
— Имам нова възможност за работа и не мога да я пропусна. — отговори той, продължавайки да танцува.
— Съжалявам, но не е ли това нещо, което трябва да обсъдим като семейна двойка? Преместването в Маями е голям ангажимент. Имаме си къща и опаковането на нещата ни отнема време… — започна да мисли Анна.
— Чакай малко. Мисля, че не ме чу или просто си станала глупава от това, че си вкъщи през цялото време. — засмя се Саймън и спря да танцува. — Казах, че си тръгвам. Ти няма да дойдеш с мен.
— Какво?
— Чу какво казах. Заминавам за Маями. Тази работа е невероятна, но също така ще се насладя на времето си там и ще прекарам нощите в танци с много латиноамериканки. Нямам търпение! — каза той, все още развълнуван.
— Ти луд ли си? Ние сме женени! — Анна отбеляза, възмутена.
— И какво? Това, че съм женен, не означава, че не мога да изследвам живота. Все едно ще бъда свободен поне веднъж в живота си и ще се наслаждавам на всяка минута от него. — вдигна рамене Саймън.
— Не можеш просто да ме оставиш тук. — заяви тя.
— Моля те, ще се оправиш. Ще изпратя пари. Всичко ще бъде перфектно.
— Това е лудост! Не можеш да направиш това!
— Само гледай, Анна! — Саймън се подигра и отиде до спалнята им.
Въпреки нейните протести, Саймън опакова нещата си и направи всичко, за да се премести.
— Наистина ли правиш това? Ще подам молба за развод. — реши да го заплаши Анна в последния му ден в къщата им в Юта.
— Моля те! — присмя се Саймън. — Няма да се разведеш с мен. Какво ще правиш? Нямаш пари и нямаш къде да отидеш. Уморен съм от напрежението да бъда съпруг. Имам нужда от тази почивка и ще видим как ще се развият нещата. Може би, ще те взема в Маями. Но засега имам нужда от малко свобода. Можеш просто да ме изчакаш.
Анна нямаше думи. Тя не можеше да повярва, че тези коментари идват от мъжа, за когото се е омъжила. Най-лошото обаче беше, че е прав. Тя нямаше друго семейство и нямаше свои пари, откакто напусна работа. Чувстваше се толкова глупава, докато гледаше как съпругът й се качва в такси и потегля към летището.
— Това не е нещото, за което се записах. — каза си тя и влезе в къщата си, решена да направи истинска промяна.
***
Маями беше фантастичен за Саймън… в началото.
Нощният живот беше възхитителен, жените бяха красиви, плажовете бяха перфектни, а храната беше страхотна. Той обаче имаше работа, за да продължи да живее там. И за първи път животът му беше бъркотия. Можеше да отиде на ресторант или да вземе храна за вкъщи, но мразеше да праща дрехите си за пране и гладене.
Временният му апартамент беше мръсно бедствие през цялото време и той почти не можеше да спи през повечето нощи. Да, той беше говорил, че е с жени, но танцуваше с тях само по клубове. Не се интересуваше от никой друг, особено когато работният му проект заемаше цялото му внимание.
Той никога не си е представял, че тази фантастична възможност ще бъде толкова стресираща и колко малко време всъщност ще има, за да се забавлява. Най-лошото беше, че Саймън нямаше представа колко ще му липсва Анна. Тя винаги имаше готова храна и знаеше какво харесва той и правилните подправки в определени ястия.
Тя знаеше какъв препарат да използва за дрехите му и как да ги глади правилно. Тя знаеше, че всичко с аромат на лимон е ужасно за неговите алергии, така че почистваше къщата и чиниите само с лавандулови продукти.
Но имаше още нещо, което не смяташе, че ще му липсва: ароматът на косата й и възглавницата й. Той мислеше за мекото й тяло в леглото през повечето нощи и беше трудно да заспи след това. Нищо не беше същото и представянето му на работа се влоши заради това.
Внезапно Саймън разбра, че единствената причина да е успешен в работата и толкова щастлив в живота е, че Анна урежда всичко за него. Осъзнаването го удари една сутрин като камион и той поиска да се върне в Юта при нея. Или трябваше тя да дойде в Маями. Имаше отчаяна нужда от нея.
Проблемът беше, че тя често пренебрегваше обажданията му, когато той се опитваше да се обади, и работата му само се усложняваше, така че той почти нямаше време. Анна вероятно му беше ядосана, че се премести в Маями толкова неочаквано, а той се чувстваше като глупак, задето не й обръщаше внимание толкова дълго.
Време беше да направя нещо специално за нея. Той отиде в магазин за бижута в петък вечерта, след като излезе от работа и купи самолетни билета за събота сутринта. Щеше да отлети у дома, да убеди жена си да дойде в Маями и всичко щеше да бъде по-добре.
Когато пристигна в къщата, на Саймън му хрумна страхотна идея. Не би ли било добре да я изненада? Може би беше време да бъде по-романтичен. Може би тя нямаше да се ядоса толкова, ако той се опита да направи нещо подобно, затова той огледа идеалната им къща и се опита да измисли нещо специално.
Толкова отдавна не беше правил нещо романтично, че тази задача беше неочаквано предизвикателна, но той реши да се скрие в големия им гардероб, защото това беше първото място, което тя щеше да провери, когато се върнеше у дома. Не си направи труда да запали лампата; той просто влезе вътре и затвори вратата.
Той обаче стъпи на нещо и изведнъж един глас каза:
— Внимавай!
— Аааааа! — огромен и направо момичешки писък излезе от устата на Саймън. Той се забърза да отвори бързо вратата и едва не падна на колене, излизайки от килера.
— Кой е там? Викам полиция!
— Саймън, успокой се. — продължи мъжкият глас и Саймън се съсредоточи, когато фигурата излезе от гардероба. Беше техният съсед и добър приятел Питър.
— Човече! Ти луд ли си? Какво, по дяволите, правиш тук? — извика Саймън, оправяйки косата си и опитвайки се да успокои дишането си.
— Всъщност оправях вратата на гардероба, когато чух дрънкане на ключове. Реших да се скрия, за да изненадам това, което смятах за крадец. Но ти влезе. — обясни Питър спокойно.
— Защо поправяш нещата в къщата ми? — попита Саймън, объркан и малко ядосан.
— Саймън, няма те от седмици и Анна ме помоли за тази услуга. Миналата седмица трябваше да поправя и кухненската мивка. Тя каза, че няма пари да повика водопроводчик, така че аз го направих. — продължи Питър. — Не се ли премести в Маями? Мислех, че сте си взели почивка или нещо подобно.
— Не! Искам да кажа, наистина се преместих в Маями, но няма да си правим никакви почивки. Все още сме женени. Анна е моята съпруга, Питър, така че тя трябва да ми се обади, за да наема майстори. — каза Саймън, смутен.
— О, добре. Но не я виждам да си стяга багажа или да се готви да тръгне с теб. Мисля, че всъщност е на интервю за работа в момента. Какво става, пич? — продължи Питър.
— Извинявай? Работа? Анна? Не, тя не може да си намери работа. Не. — Саймън поклати глава и нервно намокри устни.
— Добре, както и да е. Просто исках да помогна на Анна с ремонта й, защото изглеждаше толкова тъжна и отчаяна напоследък. Може би трябва да поговориш с нея. — предложи Питър.
— Аз ще се оправя със собствената си жена, Питър. Не е твоя работа. — показа накрая гнева си Саймън.
Питър се засмя мрачно.
— Ще се справиш ли с жена си? Смешно. Знам, че не е моя работа, но нека ти дам един съвет.
— Всеки мъж би убил, за да има съпруга като Анна, включително и аз. — започна той, карайки Саймън да изръмжи под носа си. — Така че, внимавай, приятелю, защото тя има възможности. Много. Дори в този квартал. Ще се видим по-късно.
Съседът им излезе от къщата, давайки на Саймън подигравателна усмивка, която го накара да кипи, но точно в този момент колата на Анна спря на алеята им.
— Саймън? Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Анна, слезе от колата и затръшна вратата. — Питър, свърши ли?
— Да, Анна, скъпа. Готово е. Уведоми ме, ако някога имаш нужда от нещо друго. — каза Питър, като хвърли последен подигравателен поглед на Саймън и се отдалечи.
— Какво правеше той в къщата ни, Анна? Това е недопустимо. Ти си омъжена жена! — Саймън веднага започна да й се кара, както винаги. Анна обаче вече не беше толкова свита.
Тя влезе в къщата и вдигна ръце, за да го спре.
— Това, което правя в къщата си, не е твоя работа, Саймън. Ти ме изостави. Мислеше си, че просто ще търпя това неуважение? Мислиш, че можеш да отидеш в Маями и да бъдеш с жени, а на мен да не ми пука? — попита тя, усмихвайки се, но тонът й беше сериозен.
— Анна, не е така. — започна Саймън, но Анна поклати глава.
— Не ме интересува как е. Най-накрая имам нова работа и утре ще се срещна с адвокат, за да започнем развода ни. — разкри тя, скръсти ръце и изглеждаше горда от себе си. — Никога повече няма да търпя твоите луди изисквания и изказвания и няма да толерирам нищо по-малко от това да ме третират като принцеса.
— Знам, че се държах ужасно с теб. Моля те, изслушай ме, Анна. — започна Саймън и извади пръстена, който купи. — Взех ти това и се върнах, защото ми липсваш толкова много. Не мога да живея без теб.
— Ха! — засмя се тя подигравателно. — Вероятно не можеш да живееш без денонощна прислужница. Виждам разхвърляните ти дрехи и прическа. Не е привлекателно. Не знам какво съм виждала в теб някога. Моля те, излез от къщата ми.
— Не, Анна. Не прави това. Моля те, слушай. Бях идиот. Не виждах колко те е грижа за мен, за нас… права си, че съм бъркотия, защото не съм у дома, но ми липсваш. Липсва ми миризмата ти на възглавницата, гласът ти и всичко останало. Моля те, дойдох да те върна. Можем да се преместим заедно в Маями или ще помоля шефа ми да бъде преместен тук. — Саймън падна на колене и започна да се моли.
— Не мога без теб. Моля те, повярвай ми.
— Аз мога. Махай се от къщата ми, която знам, че технически е наша, но може да не е за дълго, тъй като ти си този, който си тръгна. — продължи Анна и му обърна гръб.
Саймън трябваше да си тръгне, защото тя определено не слушаше, но той грабна ключовете за колата си от купата близо до входната врата. Обикаля дълго време из техния град и осъзна колко много му липсва тихото, невзрачно място. Маями беше светлина, музика и забавление. Но той почти не се наслаждаваше.
Трябваше да си върне Анна, иначе животът му никога нямаше да се върне към нормалното.
През следващите няколко дни той опита всичко, за да си върне Ана. Подаръци, цветя и шоколадови бонбони и дори започна да ремонтира неща, които виждаше из къщата. Той й купи нови чанти и си взе отпуск от работа, за да остане в Юта по-дълго. Беше решен да оправи брака си.
Въпреки това тя продължи напред с адвокат и официално му бяха връчени документи за развод по-рано, отколкото той очакваше. Междувременно живееше в къщата на майка си.
При последен опит той разпечата снимки от мобилния си телефон. Той имаше много възможности, което показваше колко щастливи са били първоначално и как той се е объркал. Украси хола им с всички снимки и я изчака да си тръгне от работа.
Имаше свещи и рози, докато той се опитваше да пресъздаде как й е предложил. Тя дойде там и имаше раздразнено изражение на лицето си. Но го остави да говори.
— Анна, знам, че това не може да компенсира всичките ми грешки. Всичко беше по моя вина и го знам. Приех те за даденост и те обиждах и критикувах. Отнесох се към теб като към готвачка и прислужница. Но отсега нататък ще прекарам остатъка от живота си, отнасяйки се с теб като с принцеса. Знам, че е трудно за вярване, но вече съм различен човек. Все още трябва да работя върху себе си; може би терапията за двойки може да ни помогне. искам да направя всичко за теб, особено да ти дам живота в лукс, който ти обещах. — каза Саймън с албума и цветята в ръцете си.
Анна въздъхна и грабна цветята.
— Какво е това?
— Това е албум с най-добрите ни снимки заедно. Тези, които имах на телефона си, така или иначе. Надявам се, че ти харесва. — добави Саймън тихо. — Ще вечеряш ли с мен? Разбира се, аз черпя.
— Добре. — отвърна уморена Анна.
Саймън я заведе в любимия й ресторант, което беше като първа среща – поне за него. Беше толкова нервен. Но той я попита за работата й и дали я харесва и изненадващо Анна отговори. Оттам разговорът им продължи.
И Саймън продължи да я ухажва всеки ден, докато в крайна сметка Анна оттегли развода. Тя прощаваше и истината е, че Саймън се върна към мъжа, по когото си беше паднала. Беше трудно да вземе решение, без да знае дали ще се върне към жестокостта. Но тя трябваше да се възползва от този шанс.
Ходиха на индивидуална терапия и терапия за двойки и работеха върху връзката си. Няколко месеца след като Саймън се върна от Маями, той се премести обратно в къщата си.
Той спази обещанието си. Анна беше неговата принцеса до края на живота им и той оценяваше всяко едно нещо, което направи за него. Имаха срещи, филмови маратони и забавни излети. Няколко години по-късно те добавиха още две малки принцеси към домакинството си, когато се родиха близначките им, и Саймън знаеше, че е най-щастливият човек на света.
