Когато на Том му писва от шумът, идващ от гаража на новия му съсед Едуард, той решава да направи нещо. Грабва бейзболната си бухалка и разбива ретро колата на Едуард. Но няколко месеца по-късно Том открива, че бременната му жена е изчезнала, а къщата на Едуард е заключена.
Едуард водеше пестелив живот, докато не спести достатъчно пари, за да си купи къща. Когато видя обявата за продажба на стара, овехтяла сграда, той реши да я вземе.
— И така, къщата е ваша. — каза брокерът и подаде ключовете от къщата на Едуард. Тъй като бившият собственик на сградата беше починал без роднини, присъстващи на погребението му, не се появиха много хора, за да купят старото имение.
Проблемите се появиха, след като Едуард се премести и влезе в конфликт с Том, сприхав съсед, който мразеше шума. Така че, когато Том чу Едуард да вдига непрекъснато шум в гаража си, докато поправяше колата си, той реши да сложи край на това с бейзболната си бухалка.
Едуард произхождаше от семейство на работници с ниски доходи. Той започна работа като механик веднага след като завърши училище, за да осигури прехраната за жена си и новороденото си бебе.
Той мечтаеше да си купи къща и да премести семейството си от наетия дом. Работеше усилено ден и нощ и поради това обикновено се прибираше късно и никога не прекарваше време със семейството си.
— Ако нямаш време за нас, значи вече ни няма… явно е по-добре за теб и за бедния ти живот. — бяха последните няколко обидни думи, които съпругата му каза, когато взе дъщеря им и си тръгна.
Те се разведоха скоро, но Едуард беше решен да бъде добър баща на малкото си момиченце. Той планираше изненада за нея и бързо се премести в новата си къща.
Едуард нямаше какво да вземе със себе си, само няколко мебели от старата си наета къща и дрехи. И любимият му стар Форд, който баща му му подари, когато се роди Ейми.
Тъй като беше предадена като наследство, колата се нуждаеше от много ремонти. За щастие все още вървеше. Така че, когато Едуард се премести в новата си къща, той реши да обнови своя Форд. Но съседите му не бяха доволни от пристигането му.
— Тази стара сграда краде красотата на нашата улица. — каза един от съседите, обсъждайки петиция за събаряне на къщата на Едуард.
— Да, толкова е грозна и стара. И на всичкото отгоре тези силни шумове през нощта са толкова досадни. — каза друг.
Едуард нямаше време да поправя колата си през деня поради работа и най-често оставаше буден до късно през нощта, за да я ремонтира. Въпреки че хората от съседната къща пренебрегваха шума, Том, непосредственият съсед на Едуард, често беше бесен поради непрекъснатото безпокойство от гаража.
— Ти дразнещо парче… почакай какво ще ти направя сега. — гневно измърмори Том, докато вдигаше телефона си и набираше 911.
— Да, една секунда… идвам. — каза Едуард от вътрешността на гаража, докато избърсваше ръцете си от маслото и се приближаваше до вратата. — Кой чука?
Едуард отвори вратата и видя Том на верандата. Двамата полицаи с него нахлуха в гаража, след като Том ги въведе вътре.
— Какво става? — попита ги разтревожен Едуард.
Полицаите информираха Едуард, че той нарушава спокойствието в квартала, като вдига шум през нощта.
— Нямаш ли време да я поправиш през деня? – попита единия полицай.
Едуард обясни своя времеви конфликт.
— …И затова стоя до късно, за да я оправя. — поясни той. Полицаите предупредиха Едуард и си тръгнаха, докато Том остана отзад, за да го заплаши.
— Ако отново чуя този досаден шум, идващ от гаража ти, те очакват проблеми… и наистина го казвам. — предупреди той с груб глас.
На следващата нощ Том лежеше на дивана, когато беше събуден от силен шум. Той помисли, че е от телевизора, който все още беше включен, така че отново заспа. Няколко минути по-късно той стана ядосан.
— Забъркваш се с мен, а? Сега ще разбереш защо не трябва… — Том стана и се втурна към гаража на Едуард с бейзболна бухалка в ръка.
Когато видя Том да се приближава, Едуард изтича и го помоли да спре.
— Н-не, моля те. Моля те, съжалявам, Том, моля те, не прави това… Това означава много за мен, моля те. — помоли се Едуард.— Моля те, позволи ми да обясня защо я поправям.
Но Том нахлу в гаража, избутвайки Едуард настрана. Той замахна с бухалката си във въздуха и разби форда с цялата си сила. За пет минути ретро наследството беше унищожено.
Едуард стоеше настрани със сълзи, бликащи по бузите му. Той почеса брадичката си и погледна нагоре към покрива, докато детските спомени за колата го преследваха.
— Ето, сега оправи този боклук. — подигра се Том и си тръгна.
Едуард се приближи и се взря в своя съсипан Форд. Той почисти бъркотията и остави колата вътре за следващите няколко месеца. Не можеше да си позволи да я поправи, тъй като беше използвал всичките си пари за ремонт на къщата. За щастие двигателят на колата все още работеше.
Том проверяваше всяка сутрин и беше доволен да види гаража заключен.
— Изисква се смелост, за да покажеш мястото на такива досадни хора. — похвали се той. Но един ден нещата се промениха, след като жена му му се обади.
Том беше на работа на няколко километра, когато телефонът му иззвъня. Тъй като беше на среща, не можа да вдигне навреме. Около час по-късно той провери пропуснатите обаждания на телефона си и беше шокиран.
— Защо ми звъни толкова много пъти? Надявам се всичко да е наред. — възкликна Том и се обади на жена си Ан. Но тя не вдигаше телефона. След това провери гласовата поща, която тя бе оставила.
— С-с-скъпи… Не мога да ходя и мисля, че е време… Моля те, ела бързо. Не мога да се движа и е болезнено. — се казваше в съобщението.
Ан беше в напреднала бременност и раждаше. Том веднага избяга от работа и спринтира към колата си.
— Надявам се, че е добре. Само изчакай, скъпа… идвам. — изрева той.
Но когато Том стигна до вкъщи, намери входната си врата отворена.
— Скъпа, върнах се! — извика той, докато тичаше към спалнята си. Том стоеше замръзнал, защото Ан не беше вкъщи. Търси я навсякъде, но не можа да я намери.
— О, Господи, къде си, скъпа? — извика той, набирайки нейния номер. Намери телефона на жена си да звъни на пода. Във всекидневната цареше бъркотия, книгите бяха паднали от рафтовете, а керамичната ваза беше счупена.
— Не, не може да бъде. — промърмори Том, докато тичаше навън.
Том прекоси къщата на Едуард и се обърка, като я видя заключена. Не го беше виждал от дълго време и подозираше, че има нещо общо с изчезването на Ан.
жХ-хей хей хей…Знаеш ли къде е отишла жена ми? – попита той един от съседите. Човекът информира Том, че е видял да карат Ан до болницата.
Том скочи в колата си и побърза към мястото. Когато стигна до входа, той видя стар, разбит Форд, паркиран отстрани.
— Едуард? Какво, по дяволите, прави той тук?
Той се втурна към родилното отделение и през кръглото прозрачно стъкло Том видя Ан да държи новороденото им бебе в ръцете си.
— Господи, слава Богу! — възкликна той и влезе в стаята.
Том погледна новороденото си момиченце и целуна Ан по челото.
— Как се озова тук? – попита я той. Ан го погледна и след кратка пауза разкри нещо, което Том никога не смееше да мечтае.
— За малко да падна, когато нашият добър съсед Едуард ме чу да крещя за помощ. — обясни Ан. — Той ми помогна да се кача в колата му… тя се повреди поне два пъти по пътя, но той успя да ме доведе навреме.
В очите на Том бликнаха сълзи, когато Ан каза:
— Чудя се какво е съсипало колата на Едуард. Повредена е непоправимо, но за щастие помогна да спасим живота на нашето бебе и моя живот.
След като изслуша откровението на Ан, Том се втурна навън и видя Едуард да седи в коридора. Той се приближи до него и го хвана за ръката.
— Едуард, моля те, прости ми, приятелю. — извини се той.
Едуард потупа Том по рамото и каза, че жена му някога е родила дъщеря им в тази болница.
— Но след като се разведохме, те се преместиха извън щата. Оттогава се опитвам да поправя колата си, за да мога да изненадам момичето си през уикендите… планирах да я доведа на почивка това лято.
Том беше смазан и безмълвен. Коридорът остана тих, докато съзнанието му изпитваше вина.
— Трябва да направя нещо. — помисли си Том и реши да поправи грешката си на следващия ден.
На следващата сутрин Едуард се събуди по-рано от алармата. Той се приготви да отиде на работа и когато излезе навън, замръзна.
— Нова кола? Какво… няма начин! — възкликна той и отиде до колата, паркирана пред къщата му. Намери ключовете и бележка на стъклото:
“Надявам се, че момиченцето ти ще има прекрасна ваканция!“
Едуард видя Том и Ан да стоят на балкона си и да държат бебето си.
— Продължавай, Едуард! — извика Том отгоре.Двойката му махна, когато очите на Едуард се напълниха със сълзи. Но този път бяха сълзи от радост!
Качи се в чисто новата си кола и подмина покрай улицата, представяйки си колко красиво ще се усмихне и подскочи дъщеря му, като го види.
