Мъж напуска жена си, след като тя остава инвалид при катастрофа. Той продава дома им с нея в него, но шест години по-късно те се срещат отново и той е зашеметен от нейната трансформация.
Джордж Морли реши да продаде къщата си шест месеца след като съпругата му Меган едва не загина в ужасна автомобилна катастрофа. Меган беше оцеляла, но получи ужасни наранявания на гръбначния стълб и медицинската й застраховка скоро щеше да изтече.
Джордж реши да поговори със съпругата си броени часове след като пусна къщата си за продан.
— Меган — каза той. — Както знаеш, бях добър и верен съпруг през последните 10 години, но сега мисля, че е време да се разделим. Искам развод.
Меган стисна облегалките на инвалидната си количка и се взря в съпруга си с огромни уплашени очи.
— Развод? Но аз не разбирам!
— О, много е просто. — каза Джордж спокойно, — Развеждам се с теб и продавам къщата, която, както си спомняш, остава само за мен, в случай че се разведем, тъй като я наследих от баба и дядо.
— Мислех… Мислех, че ме обичаш! — прошепна Меган.
— О, обичах те! Но трябва да разбереш. — каза Джордж с най-разумния си глас, — Твоето възстановяване ще струва стотици и хиляди долари и аз нямам намерение да загубя всичко, което имам за теб!
— Но къде ще отида? — попита Меган — Какво ще правя?
— Страхувам се, че това зависи изцяло от теб! — каза оживено Джордж. — Предбрачният договор, който подписа, ме освобождава от издръжка, освен ако не съм изневерил, а аз не съм. Така че се страхувам, че си сама. Можеш да останеш в къщата още около месец, след което трябва да си тръгнеш… Сбогом, Меган — каза Джордж. — Желая ти всичко най-добро.
Той излезе, докато Меган плачеше. За него това беше краят на един епизод от живота му и той очакваше с нетърпение някои вълнуващи промени, но за Меган беше краят на една мечта.
Тя наистина беше повярвала, че Джордж я е обичал, както и тя него. Никога не си е представяла, че той ще я изостави в най-лошия момент от живота й, когато собственото й тяло отказваше и той беше всичко, на което можеше да се опре.
— Какво ще правя? — попита тя празната къща. — Как ще живея?
За да остави къщата свободна за брокерите, които показваха имота на бъдещите купувачи, Меган се премести в малките помещения за прислугата в задната част на къщата.
Два месеца по-късно къщата беше продадена и брокерът каза на Меган, че има седмица да се изнесе. Меган се беше обърнала към всеки приятел, помоли за помощ от асоциации, но всяка врата беше затръшната пред лицето й.
Всичко, което имаше, беше онази малка спалня в задната част на къщата, която вече не беше нейна. Тя помоли градинаря на съседите да й помогне да пренесе малкото си вещи с микробуса му, но той можеше да го направи едва в събота.
— Може би мога да се скрия още два дни и новите собственици дори няма да разберат, че съм тук! — Меган се замисли.
На следващия ден Меган чу врявата, когато започнаха да пристигат микробуси за преместване и хората разнасяха кутии и мебели из къщата. От време на време тя чуваше мъж да издава заповеди, но нямаше женски глас.
Меган беше тиха като мишка и никой не се доближаваше до скромната й стаичка. Същата нощ тя чу някой да влиза в кухнята и мъж, който си тананика стара песен на Франк Синатра.
Това трябва да е собственикът, помисли си тя, докато хапваше. Тя се наведе по-близо до вратата и преди да се усети, инвалидната й количка се преобърна с ужасен шум. Вратата на кухнята се отвори и там стоеше мъж, който я гледаше.
— Какво? — ахна той, после коленичи до нея и нежно я вдигна от земята. Той я отнесе във всекидневната и я настани на дивана. — Коя си ти? — попита той.
— Толкова съжалявам! — каза Меган. — Исках да ме няма, но Фернандо може да вземе нещата ми едва в събота…
— Ти си живяла тук? – попита мъжът.
— Това беше къщата на съпруга ми. — каза Меган и очите й се напълниха със сълзи. — Той се разведе с мен… — тя посочи краката си, — след инцидента. Няма къде да отида.
— Как се казваш? — попита мъжът. — Аз съм Клифърд, между другото…
Меган се усмихна.
— Аз съм Меган и много съжалявам, че ви се натрапвам така.
— Слушай, Меган. — каза Клифърд с усмивка и Меган забеляза, че той е много красив мъж в средата на четиридесетте. — Искам да останеш. Това е голяма къща за сам мъж, а аз съм ужасен готвач.
— Ще ми направиш тази услуга!
Меган се съгласи и Клифърд настоя тя да се премести обратно в един от двойните спални в къщата. Той също така плати за нейната физиотерапия и се увери, че тя дори не вижда медицинските си сметки.
Всяка вечер Меган и Клифърд вечеряха заедно и често оставаха будни цяла нощ, говорейки за всичко. Без да осъзнават, малко по малко те се влюбваха.
Най-накрая, един прекрасен ден, Меган направи първите си стъпки! Тя беше възстановена и уплашен, че ще трябва да си тръгне, но Клифърд й призна за чувствата си и я помоли да се омъжи за него.
Двамата се ожениха на тиха малка церемония, която беше красива и интимна. Малкото им гости бяха изумени да видят толкова влюбена двойка.
Най-голямата мечта на Клифърд и Меган беше да имат семейство. За съжаление инцидентът на Меган означаваше, че зачеването може да е трудно, но и двамата бяха готови да приемат Божията воля и може би дори да осиновят.
Наближи четвъртата им годишнина от сватбата и Меган реши, че ще излязат на вечеря. Тя резервира маса в любимия им ресторант и помоли Клифърд да се срещнат там. Меган облече най-красивата си рокля. Тя знаеше, че грее от щастие и изглежда по най-добрия начин.
Меган влезе в ресторанта и видя Клифърд да седи на тяхната маса. Тя махна щастливо и се канеше да тръгне към него, когато един глас каза:
— Меган? Това наистина ли си ти?
Кръвта на Меган се смрази при звука на този познат глас. Тя се обърна и се озова лице в лице с Джордж Морли, бившия й съпруг, мъжа, който я бе изоставил.
— Джордж — каза тя студено. — Какво искаш?
— Ти… изглеждаш страхотно! — Джордж измърмори и Меган разбра, че е много пиян. — И можеш да ходиш…
— Ти не изглеждаш толкова добре. — отвърна тя и това беше истината. Лицето на Джордж беше отпуснато и подуто, а ръцете му трепереха. — Какво ти се е случило?
— След като се разведохме… През последните шест години изгубих късмета си. — изхленчи Джордж. — Ти беше моят късмет, Меги…
— Ти ме изостави, Джордж — каза студено Меган. — Това беше моят късмет. Никога не съм била по-щастлива!
Джордж протегна влажна ръка и сграбчи ръката на Меган.
— Моля те, Меган, загубих всичко, парите, теб… не мога да платя дори вечерята си…
Меган го погледна в очите и се усмихна.
— Бедният ми Джордж! — каза тя, след което се обърна към управителя на ресторанта и каза: — Моля, сложете вечерята на г-н Морли към сметката ми и моля, погрижете се той да вземе такси до вкъщи.
После внимателно махна потните, дебели пръсти на Джордж от ръката си и се отдалечи. Когато пристигна на масата им, Клифърд стана да я поздрави и тя му се усмихна лъчезарно.
— Скъпа, изглеждаш прекрасно! — Клифърд се усмихна. — Кой беше онзи странен човек, който ти говореше на вратата?
— Той е част от миналото, любов моя. — отговори Меган. — Но тази вечер искам да говоря за бъдещето! Имам чудесни новини: ще имаме бебе!
