Франк губи речта си след смъртта на дъщеря си Карън преди 5 години. Един ден той се втурнал задъхан към къщи и извикал жена си. Тя не можелада повярва, че речта му е възстановена и била шокирана, когато той й казва, че е видял мъртвата им дъщеря жива. Тя го последва до мястото и замръзва.
Джанис и Франк Колинс бяха двойка от средната класа, живееща в покрайнините на голям град. Те бяха доволни от това, което имаха и никога не гледаха отвъд възможностите си. Но винаги са желали само най-доброто за дъщеря си Карън.
Двойката работи усилено, за да я отгледа, и като единствено дете, Карън беше прекалено глезена. Джанис преподаваше в основно училище в града, докато Франк сменяше работата си от време на време и накрая се установи като опаковчик в склад. Двойката се погрижи момичето им винаги да има това, което желае.
Карън винаги е била очарована от птиците, така че родителите й бяха развълнувани, когато тя им каза, че ще стане орнитолог. Малкото семейство живееше охолен живот, но нещастен инцидент прекъсна щастието им…
— Честит рожден ден на теб… честит рожден ден, скъпа Кари…! — припяваха Джанис и Франк на 25-ия рожден ден на Карън същия месец. Родителите искаха дъщеря им да бъде щастлива и да знае, че животът не винаги е пари.
Няколко дни по-късно Карън имаше новина за родителите си. Ставаше дума за екскурзия до съседен щат, но на Франк не му допадна идеята да остави Карън да пътува толкова далеч сама.
— Но татко… това е възможност, която се дава веднъж в живота. — възрази тя. — Ще бъде от полза за статията, която пиша следващия месец… моля те, пуснете ме.
Франк беше упорит и отказа. Карън обаче вече беше решила да отиде и започна да опакова нещата си против волята на баща си.
— Карън, върни се тук! Няма да ти се размине това… Не искам да тръгваш на това проклето пътуване! — Франк извика на Карън, когато тя напусна къщата онази вечер, след като ги поздрави за довиждане.
Карън никога не се обърна и за съжаление това беше последният път, когато Франк и Джанис я видяха.
На Джанис й бяха нужни много време и утешителни думи, за да успокои Франк. След една точка той се съгласи и осъзна, че Карън заслужава свободата, от която се нуждае, за да се наслаждава на живота, точно като птиците, на които се възхищаваше.
Същата вечер двойката разговаряше на чаша кафе, когато телефонът иззвъня. Двойката знаеше, че трябва да е Карън и се усмихнаха един на друг, защото тя винаги се извиняваше, когато направи нещо подобно…
— Здравейте, господин Франк Колинс наблизо ли е? — Джанис чу непознат мъж по време на разговора и даде телефона на Франк. Тя стоеше там шокирана, любопитна да разбере за какво става въпрос.
— Да, Франк е… — Франк отговори.
— З-здравейте, г-н Колинс… говори инспектор Дан Рейнолдс. Чувате ли ме? Имам лоша новина за дъщеря ви Карън.
Франк и Джанис се спогледаха объркани. Франк нямаше представа защо го търси полицай и в този момент ръцете му вече бяха започнали да треперят.
— Да-да, да, инспекторе… чувам ви. — отвърна той.
След това полицаят каза на Франк, че автобусът, с който Карън е пътувала, се е разбил в скала, след като е изгубил контрол.
— Пътят сигурно е бил хлъзгав, но все още разследваме. — информира полицаят.
Франк изпусна телефона и се строполи на пода, а Джанис се зачуди какво става. Тя взе слушалката и чу инспектора да вика Франк няколко пъти. Тя говори по телефона и й казаха, че никой не е оцелял при катастрофата.
Джанис и Франк замръзнаха. Тишината обгърна къщата им. Няколко минути не се чуваше никакъв звук освен тиктакането на часовника. Миг по-късно Джанис плачеше неутешимо. Франк не реагира и почти се вцепени.
Тъй като автобусът е изгорял, те по-късно бяха информирани, че нито един от пътниците не е изваден. Това само влоши състоянието на родителите и като всеки родител, загубил любимото си дете при инцидент, Джанис и Франк се разпаднаха, не успявайки да се сбогуват подобаващо с дъщеря си.
— Франк… Франк??? — Джанис изкрещя на съпруга си, след като отдадоха последна почит на мястото на катастрофата. Но Франк така и не отговори. Джанис се тревожеше за него и след като го прегледаха в болницата, тя разбра, че е загубил речта си.
— Това е психологически шок и се случва на хората, когато претърпят твърде голяма травма. — каза лекарят на Джанис. — Той може да проговори днес, утре или може да отнеме години.
Джанис и Франк бяха смазани. Опитаха се да бъдат нормални, но отне време. Франк се върна на работа и тъй като работата му не изискваше комуникация, той беше спасен. Но все още не си беше простил, че се развика на Карън вечерта на инцидента. Разбра, че е твърде късно, и тази мисъл го преследваше всеки ден.
Пет години минаха така. Беше мъчително дори да гледат календара, когато всяка година настъпваше месецът на злополуката на Карън.
Един ден Франк се прибираше от работа, когато мина покрай едно кафене. Вървеше бързо, но след миг забави и напълно замръзна, след като видя момиче…
— Джанис, ела тук… побързай… аз-аз-това е Карън… Видях я. — извика той, след като се втурна към вкъщи мигове по-късно. — Видях я, Джанис! Тя е жива!
Джанис не можеше да разбере какво казва. И тогава тя изпищя от радост, защото току-що осъзна, че Франк най-накрая е проговорил след пет дълги години.
— Скъпи! — извика тя.
Франк й каза да побърза и се втурна към кафенето. Джанис беше въодушевена и въпреки че не разбираше за какво говори, тя го последва.
Когато двойката стигна до кафенето, те замръзнаха. Джанис държеше Франк, защото гледката беше невероятна. Тя осъзна, че не могат да халюцинират заедно и се втурна към момичето, което седеше там.
— Карън?! — извика двойката, докато грабнаха ръцете на една млада жена. Те я прегърнаха и се разчувстваха.
Момичето изглеждаше объркано. Тя се опита да обясни, че не ги познава, но Франк знаеше, че тя е Карън. Той я попита коя е и уплашената жена колебливо им разкри самоличността си.
— Преди 5 години, не знам как, но се събудих в болница…Бях в кома няколко месеца, но не можех да си спомня нищо, дори името си. — каза тя. — Но лекарите ми казаха, че дървари са ме намерили с наранена глава в гората… Започнаха да ме наричат Ашли.
След това Карън им каза, че работи като гледачка в помощно заведение в близкия град и се преместила, за да си намери по-добра работа.
— Преместих се тук миналата година чрез мой приятелка от работа. — разкри тя. — Беше толкова любезно от нейна страна да ми позволи да остана при нея, докато си намеря по-добра работа и място, където да остана.
Джанис и Франк се спогледаха емоционално. Сълзи наводниха очите им, когато прегърнаха момичето отново. Момичето изпита странна привързаност към тях и без да знае, също започна да плаче.
— Твоето име не е Ашли… Ти си наша дъщеря, Карън! — каза Франк и й показа снимка на телефона си. Тя се усмихна, защото осъзна, че вече има самоличност.
Джанис и Франк взеха Карън у дома със себе си, но преди да си тръгне, Франк я хвана за ръцете, погледна я в очите и се разплака.
— Много съжалявам, скъпа! — той се извини.
Въпреки че Карън не можеше да си спомни причината, тя разбра, че това може да е бил важен момент за Франк.
— Обичам те, татко… и мамо! — възкликна тя.
Оттогава Джанис, Франк и Карън са неразделни. Франк никога не се караше с нея и дори й подари бинокъл за наблюдение на птици.
Какво можем да научим от тази история?
- Не губете надежда и се доверете на инстинктите си. Когато Франк видя момиче, приличащо на Карън, той разбра, че е негова дъщеря, въпреки че смятал, че е починала преди пет години. Инстинктите му се оказаха верни, когато момичето се оказа Карън, която оцеляла в автобусната катастрофа и загубила паметта си.
- Понякога съдбата има други планове, които могат да променят живота ви за добро. Джанис и Франк живееха с предположението, че любимата им дъщеря Карън е починала в автобусната катастрофа. Но когато я виждат случайно пет години по-късно, изглежда съдбата им е отредила да видят дъщеря си жива отново.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
