Любезен мъж вижда жена да чака сама на автобусна спирка и й предлага да я откара. Той е шокиран и уплашен, когато съпругът й се появява на вратата му.
Лара Феърчайлд се втурна да бяга, когато видя автобуса да завива зад ъгъла към улицата. Вятърът отнесе чадъра й и го скъса, но Лара продължи да бяга. Тя тичаше колкото може по-бързо през проливния дъжд.
Точно когато стигна до спирката, шофьорът тръгна. Лара стоеше там, мокра, с разтуптяно сърце. Трябваше да чака поне час за друг автобус. И тогава се случи чудо.
— Извинете ме? — каза глас. Лара се обърна и видя, че един мъж е спрял до автобусната спирка и е свалил прозореца от страната на пътника. — Виждам, че сте изпуснали автобуса си. Искате ли да ви закарам?
Лара се поколеба. Никога не беше пътувала на стоп, дори като тийнейджър или в колежа, и нямаше намерение да тръгва сега.
— Не, благодаря — каза тя твърдо. — Съвсем добре съм.
Мъжът каза нежно:
— Знаете ли, аз съм безопасен. Имам дъщеря на вашата възраст и не бих искал да си помисля как чака на автобусна спирка в нощ като тази.
Лара погледна в любезните очи на мъжа. Трябва ли да рискува? Умът й крещеше, че не трябва, но интуицията й нашепваше, че трябва да приеме.
— Как се казвате? — тя попита.
— Аз съм Норм Харлоу — каза мъжът.
— Господин Харлоу — каза Лара. — Надявам се, че няма да приемете това погрешно, но мога ли да видя шофьорската ви книжка?
— Мисля, че постъпвате много разумно! — възкликна Норм и подаде на Лара шофьорската си книжка. Лара бързо направи снимка и я изпрати на съпруга си с текст: „Г-н Норман Харлоу, 64, от 34 Garrow Road ще ме доведе вкъщи.“
След това отвори вратата и влезе в колата.
— Добра идея — каза Норм весело. — Надявам се дъщеря ми да е разумна като вас! И така, къде живеете?
Лара каза на Норм адреса си, след което добави:
— Инстинктите ми подсказват, че сте добър човек. Но… по-добре предпази се, отколкото да съжаляваш!
— Точно! – каза щастливо Норм. — Аз самият винаги греша от предпазливост. Жена ми е по-склонна и винаги ме критикува…
Лара се усмихна.
— Същото е и с мен и съпруга ми — съчувства тя. — Той поема рискове, разбирате ли? Аз, аз съм плаха.
— Казвам ви… — каза Норм с въздишка. — Преди около десет години моят зет напусна работата си, за да започне собствен бизнес. Той искаше да си партнирам с него, но аз… казвам ви, само идеята да рискувам семейството си ме държеше буден през нощта .. Отказах му. Работата е там, че сега той е успял, направи много пари и жена ми няма да ми позволи да го забравя.
— Съжалявате ли? — попита Лара.
— Честно казано — каза Норм. — Не съвсем. Виждате ли, моят зет е труден човек. Нещата, които направи, за да напредне, няма да ми харесат. Това не съм аз. Има само едно нещо, за което съжалявам. Догодина се пенсионирам и исках да направя къщата си наистина хубава за жена ми. Нямам пари да платя на строител, нямам и здравето да го направя сам…
Двамата разговаряха като стари приятели и не след дълго Норм спря на алеята на Лара.
— Внимавайте — каза Норм. — Пазете се!
— Благодаря ви, Норм — каза Лара. — Ще се видим скоро!
Същата събота Норм се стресна, когато чу някой да чука силно на входната му врата. Отвори вратата и се озова лице в лице с грамаден мъж с юмруци колкото шунка.
— Вие ли сте Норм Харлоу? — попита мъжът.
— Да — каза Норм. — Аз съм, как мога да ви помогна?— Докато той казваше това, още трима мъже се приближиха и застанаха зад големия мъж и бяха още по-големи!
— Вие ли закарахте жена ми в сряда вечер? — попита мъжът.
— Да, направих го. — заекна Норм. — Но ви уверявам…
Мъжът постави огромната си ръка върху гърдите на Норм и го избута настрани.
— Лара каза, че къщата ви има нужда от ремонт — каза мъжът. — Аз съм строител и тези тук са моите братя.
— Но-но… — ахна Норм. — Не разбирам!
— Закарахте ли или не жена ми? – попита мъжът.
— А… аз го направих! — Норм ахна.
— Е, откъдето идвам, това е добрина — каза мъжът с дълбокия си глас. — А ние винаги възнаграждаваме добрината с добрина!
Съпругът на Лара, името му беше Марк, каза на Норм, че той и братята му ще идват до дома му всеки уикенд, докато домът му не бъде оправен. Всичко, което Норм трябваше да направи, беше да им каже какво иска.
— Но… — ахна Норм. — Не мога да си позволя да купя материалите, камо ли да ви платя!
— Не се тревожи за това! — изръмжа Марк. — Ти просто стой настрана и ме остави да правя това, което умея най-добре!
Така направи Норм. Той се зарадва, когато Лара пристигна малко по-късно и я представи на жена си.
— Съпругът ви ме изплаши! — призна Норм.
Лара само се засмя.
— Той прилича на гризли, но е плюшено мече! — обясни тя.— В момента, в който му казах какво си направил, той каза: — Този човек е рядко съкровище, Лара! Искам да му помогна. И това прави!
Шест месеца по-късно къщата на Норм беше като нова и съпругата му беше възхитена. Марк и Норм станаха най-добри приятели и семействата им станаха неразделни.
Какво можем да научим от тази история?
- Добротата винаги се възнаграждава с доброта. Марк искаше да се отплати на Норм за неговата доброта към Лара, затова поправи къщата му.
- Бъдете предпазливи. Не всеки човек заслужава доверие. Лара прие превоза, но се увери, че съпругът й знае с кого ще се вози.
Тази история е вдъхновена от ежедневието на нашите читатели и е написана от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
