Разведен мъж се съгласява да отгледа момиченцето на починалата си сестра, защото няма кой друг. Той се бори да бъде добър баща и да свързва двата края, когато получава мистериозно телефонно обаждане.
— Аз съм загубеняк. — каза Уейн, взирайки се в огледалото. — Затова тя си тръгна. — После отпусна глава в ръцете си и заплака. Беше на 32 години и току-що бе загубил жена си.
Съпругата му Лорейн го беше напуснала.
— Имам нужда от повече, Уейн! — каза му тя. — Ти просто не си достатъчно добър.
Баща му беше прав за Лорейн. Баща му беше прав за всичко. Той също смяташе Уейн за загубеняк…
Уейн предполагаше, че не може да вини Лорейн. Имаше работа на средно ниво в местния колеж — беше библиотекар — и я харесваше. Той не беше амбициозен човек.
Имаше достатъчно пари, за да плати ипотеката и да сложи храна на масата, но нямаше пари за луксозни дрехи и обувки, или луксозни спа центрове. И така, Лорейн беше намерила мъж с луксозна кола и голяма банкова сметка, който можеше да й даде всички тези неща.
Уейн имаше добри и лоши дни, понякога тя му липсваше толкова много, че не можеше да диша. Най-вече той работеше, за да не мисли за Лорейн, докато един ден му се обадиха от Социалните служби.
— Господин Смит? — попита жената.
— Да. — каза Уейн — С кого говоря?
— Аз съм г-жа Картланд от Социалната служба в Атланта. — каза тя. — Имате ли сестра, Джесика?
— Имам сестра. — каза Уейн. — За какво става дума?
— Страхувам се, че сестра ви и съпругът й починаха, г-н Смит. — каза г-жа Картланд. — Доколкото можем да установим, вие сте единственият жив роднина на племенницата ви.
— Племенницата ми? — ахна Уейн. — Имам племенница?
— Да, Изабела, на 6 години. — отговори тя. — Бихте ли искали да я вземете?
— Да я взема? — попита озадачен Уейн. — Къде да я заведа?
— Да я осиновите, г-н Смит. — каза г-жа Картланд. — В противен случай тя ще влезе в системата. Моля, г-н Смит, помислете за това. Системата е всичко, което имаме, но не бих искала собственото ми дете да попадне там. Помислете за сестра си…
Уейн го направи и някак си се съгласи да вземе Изабела и да я отгледа като своя дъщеря. Звучеше просто, но беше много сложно, откри Уейн.
Изабела беше хубава и много светла и изглеждаше точно както той си спомняше Джесика. Тя също така звучеше като нея.
— Не знаеш ли как се правят плитки? — попита тя презрително. — Баща ми знаеше как да прави плитки…
Уейн въздишаше и се мъчеше да завърже деликатните панделки с големите си тромави пръсти.
Джесика заемаше всяка секунда от свободното му време извън работа. Сега той беше баща на пълен работен ден, и то не особено добър. Той избираше грешен цвят чорапи за розовата пола и получаваше лекция за мода и цветова координация по целия път до училище. Той постави крилатите пони на Джесика на същия рафт като еднорозите (еднорозите и понитата с крила се мразят).
Измина почти година, преди Уейн да осъзнае, че нито веднъж не се е сетил за Лорейн. Беше изтормозен и стресиран, но беше щастлив! Той дори започна да излиза с майка, която беше срещнал на училищната разпродажба на печива.
Той беше още по-щастлив, когато Изабел започна да избира дрехите и вратовръзките му и хората започнаха да му казват, че е „елегантен“ и „красив“!
— Готина съм, чичо Уейн. — каза му строго Изабела. — Значи и ти трябва да бъдеш! — Да, Уейн беше щастлив, но се тревожеше за бъдещето на Изабела. Тя беше толкова ярка! Откъде щеше да вземе пари за колеж?
Един ден телефонът иззвъня.
— Господин Смит? — попита мъжки глас. Уейн усети тръпки. Дежавю?
— Кой е? — попита той тревожно. — Какво искате?
— Господин Смит. — каза мъжът. — Бих искал да се срещнем в офиса ми. Имам информация относно племенницата ви, Изабела.
Мъжът беше настоятелен, така че Уейн отиде в центъра на града до луксозния му офис.
— Господин Смит. — каза мъжът. — Аз съм адвокатът на г-н Готман. Той беше дядото на Изабела по бащина линия.
— Мислех, че съм единственият роднина на Изабела! — възкликна Уейн.
Адвокатът изглеждаше смутен.
— Г-н Готман не одобряваше брака на сина си. — обясни той. — За съжаление г-н Готман почина. Изабела е неговият единствен наследник. Тя наследява 2 милиона долара. В момента са инвестирани и печелят около 60 000 долара годишно. Разбира се, вие имате достъп до лихвата…
Уейн беше зашеметен и възхитен! Сега знаеше, че бъдещето на Изабела е осигурено. Той реши да си вземе отпуск (лихвата означаваше, че може да си го позволи), за да напише книга.
Първият му роман „The Wild Maiden and the Rake“ се продаде в милиони копия и той веднага започна втората си книга. Хората обичат романтиката, a никой не разбира романтиката по-добре от един библиотекар. Поне това каза Уейн на интервюиращия в телевизионното сутрешно шоу.
Онзи следобед се обади Лорейн.
— Уейн, скъпи… — провлачи тя. — Кажи ми истината, твоята героиня на мен ли е базирана?
— Не. — каза Уейн и й затвори.
— Кой беше, чичо Уейн? — попита любопитно Изабела.
— Никой важен. — каза Уейн и я прегърна.
