Младо момиче е обезпокоено, когато вижда майка си разплакана, след като разбира, че баща й ги е изоставил заради по-млада жена. Тя обещава да работи упорито, за да докаже един ден, че никога не са имали нужда от него в живота си.
След като се прибра от училище, 12-годишната Миа откри майка си да плаче в хола.
— Мамо, какво има? Къде е татко? — попита тя и се втурна към майка си.
— Баща ти ни напусна. — изхлипа майка й Линди. — Той ни остави заради секретарката си! — извика тя.
Миа не можеше да разбере сериозността на ситуацията, защото тя просто не искаше да разбере. Просто седеше с майка си и я утешаваше.
— Съжалявам, мамо — каза тя, галейки майка си по гърба. — Тук съм. Никога няма да те оставя. — обеща Миа. — Ще работя упорито, за да можем да докажем на татко, че никога не сме имали нужда от него. Обещавам, мамо. Имаме се една друга и това е достатъчно.
През годините Линди намери силата и волята да продължи напред и да се справи по-добре, благодарение на Мия. Тя беше основната причина, поради която продължи да работи толкова усърдно и избра да преодолее всички предизвикателства, които се изпречиха по пътя им.
Когато Миа завърши гимназия, учителите й казваха, че е надарена по математика. Линди беше изключително горда с нея и въпреки че й беше неприятно да го признае, тя знаеше, че дъщеря й го е наследила от баща си. Той беше брилянтен бизнесмен и това беше нещо, което тя просто не можеше да отрече.
Линди работеше на две места, за да може Миа да завърши колеж. Въпреки че получаваше академична стипендия, тя не беше достатъчна, за да покрие цялото й обучение в престижно учебно заведение.
— Мамо, просто ще отида в държавен университет. — каза Миа на майка си, след като един ден видя Линди изтощена след работа. — Наистина нямам нищо против. — настоя тя.
Линди поклати глава и отказа.
— Категорично не. — каза тя на дъщеря си. — Ти си предопределена за величие и ще получиш най-доброто образование в топ университет. Заслужаваш да си там. Не се тревожи за мама. — усмихна се тя.
Вярно е, че Миа беше отличничка в университета, в който се записа, и винаги беше представител на групата си в състезания по математика. Един ден тя беше избрана да представи университета си на олимпиадата по математика.
— Чао, мамо. Ще донеса златото! — каза Миа, прегръщайки майка си, преди да тръгне за състезанието. — Ще се видим, когато се върна.
— Чао, скъпа. — отговори Линди на дъщеря си. — Ще имаме страхотна вечеря, след като се върнеш, за да отпразнуваме това постижение. Толкова се гордея с теб! — възкликна майката, докато изпращаше дъщеря си до автобуса.
След четири дни извън града Миа се върна със златния медал и добра парична награда от $20 000, присъдена от една от фондациите, спонсорирали математическото състезание. Тя нямаше търпение да даде наградите на майка си, така че изтича у дома.
— Мамо! Прибрах се! — извика тя.
— Мамо? — каза тя, отивайки към хола. — Къде си?
Миа току-що беше говорила с майка си по телефона, така че знаеше, че е у дома. Тя изтича нагоре по стълбите и се стресна, когато видя Линди в безсъзнание на пода на спалнята.
— Мамо! — извика тя и се втурна към нея. — Мамо, събуди се! — каза тя с треперещи от страх ръце. Тя измъкна телефона от джоба си, за да се обади на 911.
— Моля, помогнете ми. — каза тя на оператора. — Намерих майка ми в безсъзнание на пода. Не знам откога е тук, но има пулс. Моля, елате бързо!
Линейката дойде за по-малко от пет минути, за да транспортира Линди до болницата. Миа я придружи там, където тя премина през няколко теста, за да установи какво не е наред.
Линди дойде в съзнание, след като беше поставена на системи. Но беше открит по-сериозен проблем: тя имаше запушена артерия.
— Майка ти има нужда от спешна операция. Не искаме да протакаме, защото може да е фатално. — обясни лекарят на плачещата от страх Миа.
— Знам, че майка ми има застраховка. Може ли да я използваме, за да платим? — попита тя.
— Ние ще я оперираме, но застраховката не покрива този вид операции. Ще трябва да намериш начин да платиш сметката й, преди да получи разрешение да напусне. Съжалявам, скъпа. — извини се лекарят преди да закара Линди в операционната.
Миа хвърли последен поглед на майка си, която се бореше за живота си на болничното легло.
— Ще те измъкна оттук, мамо, обещавам. — каза си тя, преди да напусне болницата. Тя реши да потърси баща си.
Миа взе такси до офиса на баща си, където тя беше поздравена не от друг, а от неговата секретарка.
— Миа! — каза тя самодоволно. — Каква изненада да те видя тук. На какво дължим удоволствието?
— Трябва да видя баща си — отвърна студено тя.
— Да видим дали има време — каза секретарката, докато вървеше с Мия към кабинета на баща й. След като почука, баща й каза на приятелката си да му осигури пет минути с Мия.
— Защо протегна ръка едва сега, след 6 години, Миа? Опитвах се да поддържаме отношения. — каза баща й Джейми.
— Ти ни изостави. Заради нея! — изстреля Миа. — Защо бих искала да прекарвам време с теб, след като ти изостави семейството ни? Знаеш ли колко много ни нарани това, татко? — каза тя, сдържайки сълзите си.
— Добре тогава, защо си тук сега? — попита я Джейми. — Нека позная. Имаш нужда от пари? — попита той арогантно.
— Мама се бори за живота си в болницата. Моля те, ще ти върна парите, когато си намеря работа. Само те моля, спаси мама. — молеше Миа.
— Мога да го направя… — започна Джейми. — Но моето условие е да дойдеш да живееш с мен. Не искаш ли да бъдеш с татко? — попита той дъщеря си.
— За какво? — отвърна Миа. — Ти и аз никога не сме били близки. Защо сега да се опитваш да бъдеш баща?
— Добре, тогава отговорът ми е не. Намери пари някъде другаде. — каза Джейми строго.
Миа поклати глава. Тя така и не осъзна какво голямо чудовище е баща й.
— С радост! — каза тя, преди да излезе от вратата.
По време на пътуването с такси обратно до болницата Миа осъзна, че златният й медал от олимпиадата е направен от истинско злато. Тя реши да го продаде в заложна къща и да го използва заедно с паричната награда от 20 000 долара, която получи, за да плати на болницата. За щастие беше достатъчно, за да покрие всичко.
След няколко месеца Линди се възстанови напълно и започна отново да работи. Миа си намери работа на непълен работен ден в местно кафене, където работеше, докато завърши колеж.
След завършването Миа започна работа в голяма фирма, където беше най-ценният им актив заради страхотните си математически умения. Тя се издигаше нагоре, докато не стана управляващ партньор, което я направи достатъчно богата, за да помоли майка си да спре да работи.
Един ден Миа реши да направи голяма инвестиция. Тя получи имейл за продажбата на някои бизнеси и видя, че бизнесът на баща й се продава, тъй като е близо до фалит.
Миа реши да изкупи компанията на баща си. Първоначално Джейми си помисли, че дъщеря му го прави, за да го спаси. Въпреки това, той в крайна сметка осъзна, че тя го направи, за да го обиди, тъй като тя стана главен изпълнителен директор, докато той беше понижен до мълчалив миноритарен партньор.
Какво можем да научим от тази история?
- Каквото повикало, такова се обадило. Джейми изостави Миа и Линди заради по-млада жена, само за да получи удар от кармата, когато дъщеря му купи фалиралата му компания години по-късно.
- Когато работите усилено за нещо, непременно ще извлечете ползите от него. Миа обеща да стане успешна, така че тя и майка й никога повече да не преминават през трудности. Тя работи усилено години наред, докато се превърне в успешна бизнесдама.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
